Хазар укорява Миран, че е решил да даде втори шанс на Азизе. Младежът отвръща на баща си, че го прави по молба на Реян.
Азат кани Гьонюл на среща и й заявява, че иска да бъдат щастливи заедно. Двамата се хващат за ръце.
Азизе дава на Фюсюн оригинала на писмото от Хасан – биологичния баща на Азра, а на нея изпраща копие.
Едновременно Фюсюн и Азра прочитат ръкописа, в който Хасан разкрива, че Фюсюн е избрала да изостави дъщеря си, избирайки властта и парите.
Азра нахлува в стаята на Дилшах и й връчва писмото. Обвинява я, че цял живот я е лъгала.
Фюсюн звъни на Миран и му съобщава за действията на Азизе. Младежът се среща с баба си и й заявява, че е изгубила шанса си за прошка.
Вечерта Хазар посещава Азизе и й заявява, че е готов да й прости, ако замине далеч от Мидят без да казва на никого.
Миран сънува, че синът му изчезва. Буди се и се заклева да не позволи нищо лошо да се случи на сина му. Реян се опитва да го успокои.
Рано сутринта Реян посещава лекарката в болницата и й заявява, че е избрала да износи сина си, въпреки риска за живота си. Подписва декларация.
Миран се събужда и открива, че Реян не е в конака. Опитва се да се свърже с нея, но тя не отговаря на повикванията му.
Азизе отива при Хазар и му заявява, че ще изпълни желанието му. Моли го обаче преди това да го нарече „мамо“. Той го прави с неохота.
Азизе се среща с Реян и Миран и им съобщава, че заминава по настояване на Хазар. Миран не пропуска да нагруби баба си и й заявява, че постъпва правилно.
Азизе се качва в колата си и потегля, сбогувайки се с децата си… Реян укорява Миран за отношението му към Азизе.
Азра се появява и съобщава на Реян и Миран, че тя е дъщерята на Фюсюн.
Хандан се опитва да убеди Ярен, че не е в безопасност в конака на Фюсюн. Братовчедката на Реян обявява пред майка си намерението си да абортира.
Хандан е категорична пред дъщеря си, че трябва да запази бебето, тъй като то ще е нейната „златна мина“.