Реян тайно заминава за селото на Дилшах, а Мелике се свързва с Миран и му съобщава, че приятелката й я няма в конака.
Прислужницата споделя с Миран, че Реян е получила анонимна бележка и вероятно е тръгнала към селото на Дилшах.
Миран е сигурен, че майка му няма село, и веднага тръгва да търси Реян. Младежът е убеден, че някой е заложил капан на любимата му.
Юсуф отива да поговори със Зехра. Майката на Реян му се доверява и му показва писмото от Дилшах.
Юсуф съветва Зехра да не казва нищо на Хазар, докато не се убеди, че писмото е автентично.
Зехра решава да намери и друг ръкопис от Дилшах и да сравни почерка.
Миран успява да настигне Реян и я сваля от автобуса. Младежът е категоричен пред любимата си, че майка му няма село и е от Мидят.
Реян отказва да се върне заедно с Миран. Убедена е, че има защо да я викат в това село, и държи да отиде там.
Миран отстъпва и откарва Реян до селото. Там спират мъж, който веднага разпознава Миран.
Реян и Миран стигат до къщата на жена, която нарича Миран „моят Миран“ и му казва, че цял живот го е чакала да дойде.
Старата заявява, че след смъртта на Дилшах родителите й са отишли в конака на Асланбей, за да искат Миран, но Азизе ги е изгонила.
Миран е съсипан, убеждавайки се, че баба му го е лъгала през цялото време. Не издържа и гневен напуска къщата.
Реян отива при Миран и се опитва да го успокои. Младежът се раздира от съмнения дали казаното от старицата е вярно.
Реян се връща при жената, която й доверява, че знае всичко…
Миран е силно объркан и започва да му се привижда Дилшах. Влиза в стаята й в бащиния й дом и вижда нейни снимки.
Миран отваря една от тетрадките на майка си и веднага разпознава почерка й. Убеждава се, че това е домът, в който е живяла Дилшах.
Миран отива при старицата и я моли да му разкаже всичко, което знае. Реян е плътно до любимия си и държи ръката му.