Семих дава на Мелике плик със снимки, които да остави на леглото на Фериде.
Докато Фериде раздава помощи на бедните, Джемре се вмъква в колата при Емир и му обяснява, че тук е нейният район.
Джемре поглежда към Фериде и казва на Емир, че си я бива. Съветва го да не я изпуска, защото си личи, че я обича.
Кумру забелязва, че Нарин слуша на вратата и се оплаква на майка си, че не заслужава прошка за злините си.
Кумру си спомня, че нарочно е спасила Нарин, за да ѝ повярва отново.
Семих докладва на Емир, че е оставил снимката на леглото на Фериде. Емир бърза към вкъщи.
Лекарят съобщава на Нарин и Кемал, че Кумру има тумор в мозъка последен стадий и е късно за лечение.
Емир нарочно чупи чаша и отвлича вниманието на Фериде. Успява да вземе снимката, преди бавачката да я види.
Нарин казва на Мюневер, че Кумру има рак и е невъзможно да бъде оперирана.
Нарин нарича Мюневер „мамо“ и двете се прегръщат.
Нарин обяснява на Кемал, че туморът влияе на нервната система на Кумру и затова се получава раздвоение на личността. Моли го двамата да простят на Кумру за всички грешки.
Кумру получава нервна криза, щом разбира, че Мюневер е разказала цялата истина за затвора на Нарин и Кемал. Заявява, че я мрази, и я гони от стаята си.
Хикмет подарява на Сонгюл красиви обувки. Сонгюл се прави, че плаче, и благодари на бащата на Емир.
Разтревожена, Мюневер известява Нарин, че Кумру е изчезнала.
Обаждат се от затвора в дома на Тархун, а Сонгюл вдига. Казват ѝ, че Джавидан е зле и е вдигнала температура.
Охраната в болницата връща Кумру насила.
Нарин, Кемал и Мюневер се чудят как да съобщят на Кумру за болестта ѝ.