Дуйгу е съсипана… Тя не сдържа сълзите си пред Али, провокирани от това, че майка ѝ е била по-решена от всякога да прекъснат връзката си.
Разярена, Семра наблюдава Дуйгу и Али от прозореца и се решава на крайни действия.
Яман споделя със Сехер, че винаги е искал да научи френски език. Сехер му връчва самоучител и срамежливо го целува по бузата.
Яман понечва да отвърне на жеста на Сехер и да я целуне по устата.
Двамата се приближават един към друг, но в този момент телефонът на Сехер позвънява.
Обаждането е от Недим, който информира Сехер, че далечният братовчед на Яман – Зеки – се е оказал подходящ донор и е съгласен да съдейства.
Сехер не сдържа вълнението си пред Яман и го прегръща. Уверява го, че скоро кошмарът им ще приключи. Яман прегръща силно Сехер, обнадежден за бъдещето им.
Зия влиза в спалнята на Сехер и Яман, а снаха му му съобщава щастливата вест. Той се изпълва с вълнение, излиза в коридора и информира цялото имение…
Джанан и Зухал чуват думите на Зия… Двете едва сдържат разочарованието си.
Семра звъни на Султан и ѝ заявява, че е открила ризата на Али в стаята на дъщеря си. Султан изпада в шок, но оправдава младите.
Семра позвънява и на Дуйгу и я заставя да подаде молба за преназначение в Анкара, ако наистина няма нищо между нея и Али.
Дуйгу е обзета от колебания дали да се подчини на волята на майка си… Тя изкарва яда си на задържан в стаята за разпити. Али се намесва и я съветва да се овладее.
Яман се чува със Зеки и го кани да го посети в имението… Той се съгласява.
Насаме Зухал хваща Джанан за врата и я упреква, че се е получил обратният ефект и Сехер и Яман сега са по-задружни от всякога. Заставя я да се задейства, иначе ще я издаде.
Късно вечерта Дуйгу започва да пише молбата си за преназначение от Истанбул в Анкара. От немощ тя припада, а Али ѝ се притичва на помощ.