Реян умолява Миран да си върви, за да не бъде видян от близките й.
В това време идва Аслан и вижда двамата влюбени.
Аслан запазва мълчание и се оттегля безмълвен.
Младежът се връща на масата и заявява на Хазар, че ще се радва да бъде приятел на семейството.
Ханифе звъни на Азизе и й докладва, че Аслан е в конака на Шадоулу.
В това време идва Харун. Ханифе го пита кога най-сетне ще може да прегърне внука на сестра си.
След като се прибира у дома Аслан държи сметка на Махфуз как е могъл да позволи снимките му да попаднат в ръцете на Шадоулу.
На следващия ден Насух, Хазар и Азат пристигат на площада в Мидят.
Там идват и Азизе и Миран. Азизе и Махфус ги наблюдават тайно.
Азизе подава ръка на Насух. Той обаче й заявява, че не приема предложението й за помирение. Изтъква, че Шадоулу винаги ще бъдат врагове с Асланбей.
Азизе забелязва Аслан и си тръгва с хората си. Реян е съсипана от решението на дядо си.
Азизе звъни на Аслан и му казва да дойде на гробището.
Фърат отвежда Реян от площада, за да я заведе при Миран. Шадоулу се втурват след тях.
Фърат заставя Миран да отведе Реян далече. В това време обаче пристигат Насух, Хазар и Азат, които обвиняват Миран в отвличане.
Реян се принуждава да тръгне заедно със семейството си. Миран побеснява.
Аслан и Азизе се срещат на гробището. Младежът изтъква пред баба си, че не се е отказал от отмъщението си.
В конака на Шадоулу Насух упреква Реян, че се е опитала да избяга с Миран. Забранява й да излиза от вкъщи и нарежда конят й да бъде продаден.
Султан взима куклата на Гюл и забелязва, че в нея има скрито писмо. Прочита го и разбира, че Хазар е баща на Миран.