Зейнеп се чуди дали да каже на Емре, че детето е от него.
Мелтем тъкмо излиза от басейна и Сехер се изправя срещу нея. Девойката се чуди как да се оправдае пред лелята на съпруга си. Преструва се на притеснена млада невеста, която се подготвя за първата си брачна нощ.
Сехер иска да поговори с Тарък за притесненията на Мелтем. Тарък споделя с леля си, че не си е представял живота си така. Сехер отговаря, че вече наистина е време да се стегне и да обърне внимание на Мелтем, която много го обича.
Дженгиз е много щастлив, че сватбата е минала чудесно. Казва на Арзу, че вече е време да задомят Емре.
Мелтем се приготвя за първата си брачна нощ. Тарък се прибира при жена си. Мелтем му казва, че не трябва да бързат. Той ѝ обещава, че ще си изпълни съпружеските задължения.
През нощта Зейнеп излиза от стаята си и казва на нероденото си бебе, че отиват при баща му. Тя върви на средата на улицата. Шофьорите я застигат и я псуват.
Мелтем си мисли как на следващия ден да приключи със Съла.
Зейнеп едва влиза в градината на Саяр, търсейки Емре. Той се показва на прозореца, но не я вижда в тъмнината. От прозореца изпада албумът им със Зейнеп.
Зейнеп сяда на една градинска пейка, а Емре разглежда снимките в албума. Емре започва да къса снимките от този албум, защото вече всичко между него и Зейнеп е приключило.
На сутринта Емре излиза на терасата, за да пие кафе и вижда заспалата Зейнеп на градинската пейка.
Бора приготвя закуска за своята любима. Носи подноса в стаята на жена си, но Зейнеп я няма в леглото.
Емре събужда Зейнеп. Тя е объркана от съня, който е сънувала и пита къде е детето. Емре я прегръща и я успокоява. Тя му казва, че не помни как е дошла до дома му, и припада в ръцете му.
Рано сутринта Тарък е излязъл от къщи. Отишъл е да тича в парка, за да прогони мислите си за Съла.
Мелтем се обажда на Бусе. Моли я за помощ, за да се избави от Съла.
Есим получава призовка от съда за бракоразводно дело с Ведат.
Емре носи Зейнеп на ръце в болницата.
Садък се обажда на Аслъ и я пита дали приятелката ѝ не е с нея.
Бора се притеснява, че не може да открие жена си никъде.
Арзу пита снаха си къде е Тарък, но не получава отговор.
Тарък дотичва до гроба на Съла. Моли я за прошка, като ѝ се извинява, че е бил принуден да се ожени. Обещава всеки ден да идва на гроба на любимата си.