winless
Реян тайно напуска конака и се отправя към селото на Дилшах. Мелике се обажда на Миран и му съобщава, че Реян не е в конака.
Прислужницата разказва на Миран, че Реян е получила анонимно писмо и може би е тръгнала към селото на Дилшах.
Миран е сигурен, че майка му няма село, и веднага започва да търси Реян. Той усеща, че някой е подстроил нещо, за да измами любимата му.
Юсуф се консултира с Зехра, която му показва писмото от Дилшах. Майката на Реян му вярва и му показва съобщението.
Юсуф съветва Зехра да не казва нищо на Хазар, докато не установи истинността на писмото.
Зехра решава да открие друг ръкопис от Дилшах и да сравни почерка.
Миран успява да стигне Реян и я спира от тръгването с автобуса. Той е настоятелен пред нея, че майка му няма село и е от Мидят.
Реян отказва да се върне с Миран. Тя е убедена, че има причина да я повикат в селото и решава да продължи.
Миран се отказва и отвежда Реян до селото. Там ги спира мъж, който веднага разпознава Миран.
Реян и Миран достигат до къщата на жена, която го нарича „мой Миран“ и твърди, че го е чакала целия си живот.
Старицата разказва, че след смъртта на Дилшах родителите й отидоха в конака на Асланбей, за да поискат Миран, но Азизе ги изгони.
Миран е разтревожен, убеждавайки се, че баба му го е лъгала. С гняв той напуска къщата.
Реян отива при Миран, опитвайки се да го успокои. Той е подложен на съмнения относно истинността на това, което старицата е разказала.
Реян се завръща при жената и й доверява, че знае всичко…
Миран е объркан и започва да си представя Дилшах. Влиза в стаята й в бащиния им дом и открива нейни снимки.
Миран разглежда една от тетрадките на майка си и разпознава нейния почерк. Убеждава се, че това е домът, в който Дилшах е живяла.
Миран отива при старицата и моли да му разкаже всичко, което знае. Реян е до него и държи ръката му.