След като научава истината, Зехра отива при Хазар и започва да го подпитва за Миран, без да му казва какво е разбрала.
Зехра се убеждава, че писмата са различни и съпругът й не знае, че Миран е негов син.
Реян заявява на Миран, че единственото, което може да ги обедини в момента, е истината. Девойката е категорична пред любимия си, че баща й не лъже.
Миран откарва Реян до конака, където момичето се среща с Азат.
Реян споделя на братовчед си, че в писмото Дилшах е искала помощ от Хазар. Девойката изказва съмнението си пред Азат, че Ярен стои зад изчезването на ръкописа.
Реян тайно се промъква в стаята на братовчедка си и започва да претърсва вещите й. В този момент Ярен влиза вътре и хваща Реян.
Ярен е категорична пред братовчедка си, че няма нищо общо с изчезването на писмото. Двете започват разгорещен спор.
Всички в конака на Шадоулу чуват виковете на Реян и Ярен и се намесват точно преди двете братовчедки да си посегнат.
Азат открито обвинява сестра си, че е знаела, че Реян ще бъде публично унижена от Асланбей на площада в Мидят, и си е замълчала.
Бесен, Насух пита внучка си дали казаното от Азат е истина. Ярен пада в краката на дядо си и през сълзи се опитва да го убеди, че я е дострашало да му каже.
Насух се нахвърля с викове на Ярен и е на път да й посегне. Реян защитава братовчедка си и през сълзи моли близките си да оставят всичко в миналото.
Реян заявява на Ярен, че й прощава…
Азизе се опитва да разбере от Миран какво е съдържанието на писмото, което търсят с Реян. Младежът отвръща на баба си, че то доказва невинността на Хазар Шадоулу.
Миран е откровен пред Азизе, че в писмото Дилшах моли Хазар за помощ, за да избяга от конака.
Азизе започва да театралничи и се опитва да втълпи на Миран, че писмото няма стойност. Той обаче й отвръща, че ще познае почерка на майка си.
Реян казва на родителите си, че планира да замине от конака за няколко дни, за да си отдъхне. Хазар е категорично против, но Зехра се опитва да го разубеди.