Със сериозен и напрегнат тон, Яман настоява със Сехер да поговорят веднага.
Той заявява, че я познава по-добре от всеки, тъй като са преминали през толкова много изпитания.
Яман е категоричен, че сърцето и душата на Сехер са в него, но усеща, че нещо се променя у нея.
Яман пита каква е причината за поведението на Сехер, след като я е чул да говори странно по телефона.
Сехер бавно изрича, че причината за всичко е Джанан.
Яман изразява объркване и започва да пита дали майка му ѝ е казала нещо, което я е разстроило.
Сехер, разкъсвана от вътрешен конфликт, споменава, че майка му е оставила Яман и това е причината за проблемите им.
Сехер продължава, че животът им е кошмар, пълен с нещастия, и тя се чувства изтощена от всичко това.
Тя изразява нуждата да бъде сама, за да се справи с вътрешната си драма.
Сехер излиза от стаята, оставяйки Яман в тишина, обременен от своите мисли.
Яман си признава, че е виновен за състоянието им, свързано с неговото заболяване.
Сехер плаче, търсейки вътрешни отговори на всичко, което преживява. Юсуф влиза в стаята на Сехер, тревожен от състоянието ѝ.
Тя се опитва да скрие мъката си и да успокои детето, лъже го, че е сънувала кошмар. Юсуф изразява надежда, че чичо му ще се оправи.
Сехер обещава да се погрижи за Яман, но сърцето ѝ се къса от болка. Тя успокоява Юсуф и го води обратно в стаята му, но остава будна и тревожна.
Дженгер изразява съмнения дали Сехер наистина се отдалечава от Яман.