Ферхат пристига у дома. Той намира жена си до камината. Аслъ е разстроена и постоянно плаче, но се опитва да не го показва и не му казва, че Айхан й се е обадил и й е казал за развода. Тя казва на съпруга си, че е гладна и го вика в кухнята да сготви нещо. Междувременно Абидин идва в къщата на Ийт. Кемал и Гюлсюм много му липсват.
Ийт, останал сам с майка си, отново й задава въпроса – „Ти стреля ли по Намък?“ Но Йетър отново мълчи. Тогава той отива при Гюлсум и казва, че тя и Йетър са направили грешно нещо, за да скрият детето. Гюлсум му казва, че се е страхувала от семейството си. Суна се приближава до нея и те говорят дълго. Суна се опитва да йу обясни да не стои толкова далеч от семейството си.
Абидин пише съобщение до Гюлсум, че е пристигнал. Тя тича към него. По време на разговора Абидин й намеква, че иска да се ожени за нея заради детето. Гюлсюм слиза от колата разплакана и се прибира.
Ферхат позволява на Гюлсум и Йетър да се върнат в имението. На сутринта Абидин благодари на Аслъ за това.
Гюлсум се страхува да се върне в имението. Аслъ я кани да живеят заедно в къщата на баща й. Йетър първо решава да се върне в къщата на съпруга си, но след като се обажда на Идил, тя променя решението си.
Абидин отива при Гюлсум. Той й казва, че ще говори с Ферхат за брака им. Гюлсюм е доволна от предложението, но много се страхува от брат си.
Ферхат отива при Азат. Дълго говорят за миналото на Азат, а после и за това, че Ферхат не трябва да се развежда с жена си.
Гюлсум съобщава на майка си, че ще се жени за Абидин. Йетър не харесва тази идея. Междувременно Абидин също съобщава новините, но този път на Ферхат. След това, което чу, Ферхат се вбесява и отива при Гюлсум. Там идва и Аслъ. Ферхат не разбира защо е необходима тази идея за сватбата. Йетър подкрепя дъщеря си.
Абидин представя Гюлсум на всички и обявява, че се женят. Всички освен Йетър и Вилдан са против. Хандан припада. Абидин стои гордо на думата си, хващайки Гюлсум за ръка. Той не смята да отстъпва. Тогава той, заедно с Гюлсум, отива при Ийт. Междувременно Ферхат и Аслъ пристигат в къщата край морето. Аслъ се опитва да обясни на Ферхат, че трябва да стане достоен брат, който обича сестра си и не й крещи по всеки повод.
Айхан получава писмо с бележка – „Искаш ли да знаеш истинската история за смъртта на майка ти?“
Ферхат и Аслъ нощуват в къща край морето, на сутринта Аслъ пише бележка на съпруга си, оставя пръстена и си тръгва.
„Може би това е последното пътуване с теб. Преди много време тръгвахме по пътя заедно. В неизвестното. В мрака. Но не се страхувах толкова, колкото сега. Дори при пътувания, при които не знаех къде отиваме, не се страхувах. Сега много се страхувам.“