Бурак Дениз, той е роден на 17 февруари 1991 г. в турския град Измит. В момента е на 29 години, зодия водолей. Родителите му се развеждат, когато е малък. Изучава история на изкуството в университета. Актьорската си кариера започва през 2011 г., когато се снима в сериала „Училищен дневник“ (Kolej Günlüğü), а година по-късно – през 2012-а, участва в мелодрамата с Нургюл Йешилчай „Султан“ (Sultan) в ролята на Тарък. През 2013 г. се снима в сериала „Беглец“ (Kaçak) като Бурак Топчуоулу. През 2014-а участва в няколко епизода от едноименния турски римейк на „Кварталът на богатите“ – „Medcezir“, с ролята на Арас. През лятото на 2015 г. пък пресъздава образа на Топрак в друг турски римейк на хитова американска лента – „Сладки малки лъжкини“ (Tatli Küçük Yalancilar). На снимачната му площадка се запознава и влюбва в актрисата Бюшра Девели, с която обаче след тригодишна връзка се раздели. В края на същата година се включва в сериала „Кралица на нощта“ (Gecenin Kraliçesi) в образа на Мерт. От лятото до края на 2016-а година се снима в романтичната комедия на ShowTV „Любовта не разбира от думи“ (Aşk Laftan Anlamaz) като Мурат Сарсълмаз. Последнатата му изява на малкия екран бе в хитовата семейна трагикомедия „Нашата история“ (Bizim Hikaye), в която си партнира с Хазал Кая и която продължи два сезона – от есента на 2017 до пролетта на 2019 г. Готвеше се да се завърне на екран през настоящия телевизионен сезон 2019-2020 г. – първо в „Патрон“ (Patron), а след това в „Крал“ (Kral), но по стечение на обстоятелствата и двата проекта бяха отменени. Към момента е сключил договор с продуцентска компания Tims&B Productions за участие в новия ѝ интернет-сериал „Незавършеният кръг на любовта“ (Yarım Kalan Aşklar Dairesi). Да започваме с интервюто!
Кога решихте, че ще станете актьор?
Не си спомням точен момент, в който да съм го решил. От много малък гледах турски игрални филми заедно с баба ми, да съм бил на около 7-8 години. От тогава изпитвам огромен интерес към актьорската професия и целият път, който съм извярвял до този момент, е бил подчинен на тази моя страст.
Изпитвахте ли трудности в началото? Има ли нещо по-конкретно като събитие или сцена, например, което Ви е затруднило?Спомням си как в началото, когато за първи път стъпих на снимачна площадка, се чудех какво точно да правя сред толкова много хора. Снимахме трейлъра към първия проект с мое участие. Страхувах се дали ще пожъне успех. Но след това започнах да се отпускам и се пуснах по течението. Така и продължава досега.
Все повече хора се оплакват от лошите условия на работа на снимачната площадка. Какво мислите Вие по този въпрос? Как могат да се подобрят?
Не знам, нямам никаква идея. Но знам, че има неща, които не зависят от нас, а са в ръцете на много по-висшепоставени хора. Не знам кой дърпа конците, но за да се случват нещата по този начин, значи има причина. Всеки е наясно, че един сериал, още повече ако е успешен и се задържи на екран, е свързан с дълга, продължителна и уморителна работа. Но нищо не се знае, може след няколко години продължителността на сериите да падне на 40-60 минути…
Какъв герой мечтаете да изиграете?
Мечтая да вдъхна живот на много добре написан и обмислен сериен убиец. Всеки герой е уникален сам по себе си, затова и работя с голямо удоволствие.
А има ли роля, която се страхувате да изиграете?
Да, има. Ролята на дядо (смее се).
По-рано сте споделяли, че си падате голям педант в професионален план. Може ли да се каже, че сте такъв цялостно и в личния си живот?
По-скоро не. Не заставам срещу живота, а го поставям наравно до себе си, тоест – искам да плувам в едно течение с него. Що се отнася до работата ми, нещата стоят по друг начин и се стремя към възможно най-доброто си представяне, заставайки и борейки се със себе си.
Имате ли навици, от които никога не можете да се откажете, дори и да сте опитвали?
Много съм нетърпелив. А това определено носи със себе си други отрицателни проявления. Постоянно си повтарям, че трябва да имам повече търпение и да давам повече време на хората и нещата около себе си.
Какво Ви уравновесява? Или иначе казано – какво стои в центъра на живота Ви?
Да знам, че някой ден ще напусна този свят и че вече няма да ме има, ме държи здраво стъпил на земята и не ми позволява да се прехласвам. Когато човек постави споделянето и обичта в центъра на живота си, от един момент нататък вече спира да се съмнява в каквото и да е. Поне аз така правя.
В какво семейство пораснахте?
Израснал съм в Измит. Родителите ми се разделиха, когато бях много малък. Затова с майка ми се преместихме да живеем в дома на дядо ми. Там пораснах заедно с вуйчовците, лелите и баба ми. Първи внук и племенник съм в семейството ни. И мога да кажа, че определено съм „намазал“ от това…
Имате ли навик или ритуал, който пазите от детството си и до днес?
Според мен пораствайки, човек не губи нито една от детските си особености. Защото не се променя човекът, а времето. Вътрешно си оставаш същото дете, но физически си принуден да пораснеш. Това, което осезателно намалява, е търпимостта ти спрямо околните и постъпките им.
Възможно ли е човек да запази духа си млад?
Точно това говоря. Разбира се, че е възможно! Много хора са ми казвали, че външната красота е нещо преходно и не трябва да се разчита на нея. Но в крайна сметка вътрешното състояние на човек се отразява и на външния му вид. Така че колкото по-дълго запазим духа си млад, толкова по-бавно ще остаряваме.
Какъв съвет бихте дали на жените относно интимните им връзки с мъжете като представител на мъжкия пол?
Нямам съвет, който да им дам. И за жените, и за мъжете важат едни и същи неща. В една връзка е достатъчно двете страни да се обичат взаимно. От там нататък всичко останало се нарежда. Не сме роботи, имаме чувства. В крайна сметка човекът, с когото си във връзка, е твой собствен избор.
Какво Ви впечатлява в една жена? И какво Ви вади от релси?
Не знам нито какво ме впечатлява, нито какво ме отблъсква от една жена. Всичко зависи от човека срещу мен и обстоятелствата, в които се срещаме.
Изисква ли любовта жертви?
Един от най-важните фактори за една успешна и продължителна връзка са именно жертвите, които правим в нейно име. Но е важно тези жертви да се правят по равно и от двете страни, да не са за сметка на единия или другия.
Хората, съумяващи да вървят по пътя на живота си сами, без някого друг, се възприемат като силни. Вие какво мислите по въпроса?
Да бъдеш заедно с някого друг, изисква отговорност. Защото вече не си сам в живота си, а го споделяш с другиго. Действията и думите ти се отразяват и на него. Способността да бъдеш сам, според мен не е израз на сила. Единствено имаш възможност да отделяш повече време за себе си.
Споделете нещо, което не знаем за Вас!
Всеки, с когото се срещна за първи път, казва, че имам студено излъчване. А всъщност съм изключително топъл и добронамерен, обичам да слушам хората, споделящи опита си с мен.
Какви са плановете и целите Ви за бъдещето?
Целта ми е да продължавам да върша работата си по възможно най-добрия начин и да изглеждам и да се чувствам добре и здрав. Нямам някакви по-специални и конкретни планове. С любопитство посрещам това, което ми е приготвил животът. Като много други хора, аз също искам да посетя различни държави. Мечтата ми може би да е обиколя света.
С какво не можете да се примирите? Какво бихте искали да се промени към по-добро?
Сякаш времето започва да тече все по-бързо и препускаме в него, постоянно бързайки за някъде. Когато пък живеем в това забързано темпо, изпълнени със свръхамбиция и алчност, става още по-нетърпимо. За съжаление, човек не може да се запази чист и да си затвори очите и ушите за някои неща.