Ток, вода, мобилни оператори вдигнаха цените от началото на годината. Защо сега и колко още може хората да понесат тези увеличения. ДДС за хляб и ресторанти се върна на 20%. Как ще се справяме… Пред ФАКТИ говори Богомил Николов от „Активни потребители“.
– Г-н Николов, за честита Нова година много цени се вдигнаха в България. Защо се стигна до това. Говорим за ток, вода, мобилни оператори…
– Не съм сигурен, че много цени са се вдигнали. Просто се вдигна много голям шум около всичко това. Това, което стана с мобилните оператори, стана и миналата година, стана и по-миналата година.
– Тогава те се оправдаваха с инфлацията, а сега тя е ниска?
– Така, така. Това е резултат от натрупвания. Ще се повторя. Мобилните оператори направиха това миналата година, че защо да не го направят и сега. Тук общественият дебат се оказа абсолютно безполезен, абсолютно непродуктивен. Да, водим някакъв дебат, но нищо не се случи. Да ви върна към кризата с тока. И миналата година по това време пак говорихме за обезщетения, как да се реши проблемът. Сега – 13 месеца по-късно, водим абсолютно същия разговор от същите изходни позиции. Пак говорим за връщане на ДДС за хляба и за ресторантите. Това са конкретни две неща – за хляба и ресторантите. Някак не мисля, че трябва много да драматизираме ситуацията, а трябва да търсим разговор за тези конкретни сектори. Има и друго. Останалите сектори също гледат какво се случва и не трябва да го забравяме това. Ако те видят сега, че този номер ще проработи, ако и те решат да вдигат цени – тогава наистина вече ще говорим за вълна. Просто и другите сектори ще започнат да опитват – всеки кой както може.
– Но колко може да се понесе от хората. Това рефлектира върху бюджета на всяко едно семейство?
– Вижте, в този процес на вдигане на цените и ние сме съучастници, защото не се заявяваме. При 30% гласуващи и 0% протестиращи какво да очакваме от властта. Потребителите са силни пред телевизора и социалните режи. А в същото време другата страна – бизнесът, активно лобира всеки божи ден. Е, властта кого да слуша – гражданите, които ги няма, които са се скрили, или бизнеса. Ако искаме нещо да се промени, трябва да си го заявим.
– Връщането на 20% ДДС за ресторантите предизвика полемика, а това, все пак, бе кризисна мярка. Ковид вече отдавна го няма…
– Ковид го няма, но те сега ще загубят благинката, помощите си. Това е парадоксът. Бизнесът свикна на облекчения, а потребителите не видяха по-ниски цени. Сега бизнесът казва, че ще вдигне цените и ще стане за вас скъпо, разбирай за потребителите, ако не си запазят облагите. И понеже властта чува само бизнеса, политиците са по-склонни да запазят привилегията за тях. Това е някакъв много странен разговор. Ако искаме да има помощ за хората, които не могат да си позволят много неща, то нека това да бъде през социална програма – дали ще бъде купони, дали ще е нещо друго, дали ще са ваучери – няма значение. Да има конкретна помощ за конкретни хора, а не да се подпомага бизнесът и да има пазарни вмешателства. Точно тези вмешателства произвеждат порочни резултати. Правят печалба за бизнеса, а не по-добри цени за нас – потребителите. И политиците вместо да слушат нас – многото, слушат онези, които са по-добри лобисти. За това хората, гражданите, потребителите трябва да се научим да се заявяваме. Иначе политиците винаги ще слушат онези, които им говорят на ушето .
– Но къде са държавните органи, които трябва да защитават правата на гражданите. Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за защита на потребителите…
– Много уместен въпрос. Комисията за защита на потребителите май остана единствената, която е с редовен мандат. Всички други са с изтекли мандати. Именно комисиите са тези, които трябва да защитават по-слабата страна на пазара – потребителите. Но ръководителите на тези комисии толкова са скрити в тази ситуация, че вече не им помним и имената даже. Не си спомням скоро да съм видял интервю на някой от ръководителите в тези комисии. Кадрите в тези институции толкова са се принизили. Но има и друго – тези ръководители просто нямат мотивация за работа, защото не знаят още колко време ще са на поста. И тук трябва да се замислим дали не отидем малко по-напред относно тези формално независими институции. Да помислим дали те не е добре да станат част от изпълнителната власт, за да може да им се търси отговорност. Какво стана сега при кризата с тока. КЕВР и Министерството на енергетиката взаимно се обвиняваха кой е трябвало да се грижи за преноса на електричество. КЕВР каза, че това е отговорност на министерството, те трябвало да инспектират мрежите. Когато държавните институции спорят, това за бизнеса означава, че може да прави каквото си иска.