Беркер Гювен: „Най-големият ми страх е да не загубя уменията и таланта си“

Беркер Гювен. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 7 октомври 1994 г. в един от най-големите турски градове Измир. В момента е на 27 години, зодия везни. Завършва висше образоваие в частния университет Istanbul Bilgi със специалност „Радио, кино и телевизия“. Дебютът си на снимачната площадка прави през 2017 г. в игралния филм „Баща ми“ (Babam), работейки заедно с голямо име от ранга Четин Текиндор. Същата година се присъединява към каста на историческата драма „Ти си моята родина“ (Vatanım Sensin) с началото на втория ѝ сезон. Най-успешната му изява до момента, която му носи световна слава, е тази в сериала „Безмилостен град“ (Zalim İstanbul). В него се снима в периода 2019-2020 г., вдъхвайки живот на Недим Карачай. От есента на 2020-а до пролетта на 2021-а оглавява „Пламъци“ (Alev Alev). От март тази година отново е на екран в Турция, оглавявайки семейната драма „Три сестри“ (Üç Kız Kardeş), която се радва на голям зрителски интерес. Да започваме с интервюто!

Актьорството заема почти целия ми живот. Затова и няма за какво друго да говоря и да споделям, освен работата ми и професионалните ми изяви. След настъпването на пандемията животът ми напълно се уравновеси и успокои.

Виждам, че работата ми и персонажите, които пресъздавам, много се харесват на зрителите. Мисля, че съм толкова следен в социалните мрежи именно заради добре свършената си работа.

Докато се снимах в „Безмилостен град“, един човек ме разпозна на влизане в асансьора и ми каза с най-изненаданото изражение: „Много се радвам да те видя изправен на крака и оздравял!“. Очите му се изпълниха, след което се хвърли върху мен да ме прегърне. Това е само една случка от всички подобни.

Тъй като не съм от най-често използващите социални мрежи хора, повярвайте ми, не се интересувам и не знам за подобни коментари. Не вярвам да се пишат лоши неща за мен. С почитателите ми сме много силно свързани, те ме подкрепят винаги.

Актьорското майсторство се явяваше моето тайно скривалище, бягството ми от реалността още от малък. Възприемах го като алтернативен свят, план Б, в който мога да живея други, чужди животи. С времето ми помогна много да възприема реалността, без да се блъсна в нея челно, и да я приема. Актьорството винаги е било моят отдушник, спасителният ми пояс.

Мечтая си да живея в свят, в който няма насилие над жени и над деца. В който правата на животните се зачитат. В който вместо да се лее бетон за още и още сгради, се садят дървета. В който няма да има алчност, гняв. В който хората няма да се делят на раса, религия, националност, пол, език, а ще се опознават взаимно с мир и без предразсъдъци.

Имам почитатели от всички краища на света. Много се учудвам. Най-вече мога да отбележа феновете си от Близкия Изток, Южна Америка и Европа. Следят ме с голям интерес. Една приятелка на майка ми заминала на ваканция за Пуерто Рико преди няколко седмици и установила, че там също имам много почитатели. А аз никога не съм бил в Пуерто Рико. Странно нещо е съвременният свят. Но въпреки това да знам, че съм харесван на другия край на земното кълбо, е много хубаво усещане.

Харесвах всички предмети, във всеки от тях намирах нещо интересно, което да събужда любопитството ми. По-скоро имаше определени теми, които ме затрудняваха и не харесвах. В математиката, например, тригонометрията не ми беше сила.

Машината на времето.

Може би 70-80-те години на миналия век в Америка. Периодът на rock’n-roll-а, когато животът се е живял на бързи обороти.

Страхувам се някой ден, по някакви обстоятелства, да не загубя способността си да работя. Независимо дали физически или психически. Най-големият ми страх е да на загубя таланта си, уменията си.

Не помня такива неща, не се затормозявам с това да оценявам кой ми е подарил нещо хубаво и кой – нещо лошо. Но като цяло не харесвам подаръци, направени просто, за да се отбие номера. Такива, в които не е вложен замисъл, които не носят никакво послание. Не обичам и прекалено скъпи подаръци.

Като малък много исках да мога да летя. Но с времето, пораствайки, това мое желание преотстъпи мястото си на мечтата ми да мога да правя хората по-добри.

Преди всичко жените са свободни и независими личности. Мъжете и жените са равни, но въпреки това ние, мъжете, има много на какво да се учим от жените. Много, което можем да вземем за пример от тях.

Заповядайте в нашата фейсбук група – https://www.facebook.com/groups/turski.seriali.fen.grupa/ Тук ще качваме епизоди, новини и снимки свързани с любимите ви сериали.