Берк Октай е на екран от 17 години.
Щастливо женен е за актрисата Йълдъз Чааръ Атиксой. Двамата са в очакване на първото си дете, което ще е момиче. Актьорът в момента изучава нови сценарии, обръща повече внимание на бременната си жена и се грижи за нея. Октай признава, че когато чул, че двамата с жена му ще имат момиченце, избухнал в сълзи от щастие.
– За първи път наблюдаваме връзка между четирима души в „Състояние на връзката: сложно е“…
– И преди съм бил в любовен триъгълник. Бил съм лош, бил съм добър, разкъсван между 2 жени, но любовният четириъгълник е интересно нещо.
– Връзката на 4-ма души не критикува ли малко днешните връзки?
– Това всъщност е нещо, което може да се случи. Има двама много близки приятели: Джан и Мурат. Мурат знае за интереса на Джан към Елиф и го съжалява. Има нещо като приятелство между мъжете. Жените може да показват различно отношение, но при мъжете приятелството е друго. И не искат нищо да застава между тях. Особено жена.
– Какво те убеди да участваш в този сериал?
– Всъщност не смятах да участвам в проект известно време. Прочетох 17 сценария. Единствената продукция, която се открояваше от това, което прочетох, беше „Състояние на връзката: сложно е“. Другите бяха копипейст работа. Винаги се правеше в стил богато момиче-бедно момче. Тук въпросът е друг. Публиката вижда и моята забавна страна. Хареса ми това.
– Колебаеше ли се дали да приемеш роля в комедиен сериал?
– Предишните ми проекти като цяло бяха драматично ориентирани. Имаме някакви стереотипи. Участвах в този проект, защото хората очакваха да направя нещо в тази посока. За мен също беше приятно да правя нещо различно. Комедията не беше нещо, което се очакваше от мен, но е забавно да караш хората да се смеят.
– Ти си модел и актьор. Усещаш ли предразсъдъците на хората?
– Много неща бяха по-трудни за нас в началото, защото нямахме обучение. Има хора, които са се доказали на този пазар. От години се провеждат състезания за модели, излизат стотици хора от подобни конкурси. Снимам сериали над 15 години, търсен съм, но разбира се, имам и недостатъци. Затова се самоусъвършенствам.
– Не съжалявам за нищо, което съм направил в миналото си. Имах възможността да работя с много добри актьори. Доволен съм. Що се отнася до бъдещето, не знаем какво ще се случи утре. Искам да продължа да участвам в добри неща.
– Когато за първи път се гледах, бях много развълнуван и притеснен, разбира се. Когато натрупаш опит както в живота, така и в актьорството, започваш да виждаш себе си повече и да ставаш по-осъзнат. Например в първите ми творби се фокусирах твърде много върху това как изглеждам физически, но с течение на времето разбрах, че истинското нещо е да се отдам на това как трябва да бъдат отразени емоционалното състояние на героя, психологията, животът и всеки детайл.
– Получавал ли си лоша критика за актьорската си игра в ранните години? Или коя е най-лошата критика, която някога си получавал?
– Чуваш критики през цялото време. Ние сме гости в домовете на хората и трябва да бъдем отворени към критика. Ние вършим много относителна работа, разбира се, че ще има хора, които я харесват, и такива, които не я харесват в този момент. Мисля, че е ценна всяка критика, добра или лоша.
– Колко близо си до точката, която искаш да достигнеш, или си я достигнал вече?
– Целта ми беше да бъда оценен заради работата си и да бъда гост в домовете на нашата публика. Когато погледна моята кариера, мога да кажа, че съм постигнал това.
– Имало ли е някога моменти в живота ти, когато си се чувствал сякаш не можеш да постигнеш нещо или си пропуснал възможности?
– Много пъти… Но не е ли това животът? Мислиш, че пропускаш нещо, докато се занимаваш с него. Но ако правиш това, което е правилно за момента, това просто остава едно безпокойство.
– Не, разбира се. Когато за първи път се установих в Истанбул, видях какво е да си на нула и разказвам това с голяма гордост. Защото, ако отново падна, знам какво е там. Това също е опит.
– Какво преживя?
– Семейството ти не ти ли помогна?
– Винаги са ме подкрепяли и са имали възможности, но аз смятах, че ако ще върша професията, която искам, трябва да стъпя на краката си.
– Какво те накара да се влюбиш в Йълдъз?
– Тя е перфектна. Ние се обичаме много, прекрасно нещо е да можем да докоснем и уловим същността на другия.
– Как ѝ предложи?
– Бяхме сами вкъщи. Беше толкова красиво.
– Гледаме работата на другия и сме безмилостни един към друг. Дори и да не ни харесва, го казваме веднага.
– Ревнив ли си? Как реагираш, когато жена ти има интимни сцени?
– Обичаме взаимно да си четем сценариите, но ние сме професионалисти, това е нашата професия. В резултат на това се опитваме да отразяваме реалността. Освен това ревността е нещо, което е в човешката природа. Не мога изобщо да не съм ревнив човек. Може също да ревнувам приятеля си. Но е необходимо да се коригира това и да се живее, без да се намесваме в свободата на другия човек.
– Скоро ще ставаш баща…
– Най-прекрасното чувство на света е да знаеш, че ще ставаш баща. Второто най-добро ще бъде моментът, когато държим детето в ръцете си за първи път. Надяваме се, че раждането ще мине добре тук, в Турция. И разбира се, можете да дойдете в болницата и да ни поздравите за раждането на бебето (усмихва се).
