Аслъ Енвер: „Не съм човек на чувствата, а на действията“

Аслъ Енвер. Преди да започнем с интервюто, нека се запознаем с нейната биография. Тя е родена на 10 май 1984 г. в британската столица Лондон. В момента е на току-що навършени 36 години, зодия телец. До 12-та си годишнина живее във Великобритания заедно със семейството си. Баща ѝ е турчин от Кипър, а майка ѝ – турска емигрантка. Интересът ѝ към театралното изкуство е забелязан от майка ѝ, която след преместването им в Истанбул, Турция я насочва към младежката театрална школа към Центъра по изкуства „Müjdat Gezen“. Завършва средното си образование в Гимназията по изящни изкуства „Pera“, а висшето си – в университета „Haliç“ със специалност „Актьорско майсторство“. Дебютът си на малкия екран прави в ситком на TRT1, а малко по-късно се снима и в късометражния филм „Огледало“ (Ayna) от 2002 г. През 2003-а участва в серийното заглавие „Наука за живота“ (Hayat Bilgisi), след което прави пауза от 4 години. Така през 2007-а се включва с главна роля в най-успешния турски младежки сериал „Мечтатели“ (Kavak Yelleri), въплъщавайки се в образа на Мине и печелейки световна слава. През 2012 г. следва участие в „Мълчаливите“ (Suskunlar). Следващите ѝ четири роли са белязани от провал в неуспешните проекти „Тайни“ (Kayıp) от 2013-а, „Вече ме наричай Хиджран“ (Bana Artık Hicran De) от 2014-а, „Достатъчно е да си щастлив“ (Mutlu Ol Yeter) от 2015-а и „Зимно слънце“ (Kış Güneşi) от 2016-а година. Изявява се успешно и на голям екран в игралните филми „Братко мой“ (Kardeşim Benim) и „От другата страна“ (Öteki Taraf). Най-успешното ѝ участие до момента е в драмата „Завинаги“ (İstanbullu Gelin), която оглавява от пролетта на 2017 до лятото на 2019 г., влизайки в образа на Сюррея. За играта си в нея печели награда за най-добра актриса на престижната класация „Златна пеперуда“ (Altın Kelebek) през 2017 г. За последно се снима във „Вавилон“ (Babil), вдъхвайки живот на героинята Айше. Да започваме с интервюто! 

Как се промени героинята Ви в „Завинаги“ Сюррея от началото на историята досега, в края на втория сезон?Когато аз и зрителите се запознахме със Сюррея, тя беше жена, бореща се сама с живота и грижеща се за леля си. В тези условия нямаше място за любов в съзнанието ѝ. Но след като изведнъж, без ни най-малко да го очаква, се сблъска с любовта, започна да се променя, колкото и да се съпротивляваше в началото и да не вярваше, че подобно нещо може да се случи на човек като нея. След като се „предаде“ на любовта, всичко около Сюррея започна да става по-красиво. Но не само около, а и вътре в самата в нея. 

Сюррея не е ли прекалено идеализиран образ? Как бихте я коментирали?Не я намирам за чак толкова идеализирана. Смятам, че Сюррея носи в себе си голяма доза егоизъм. Да, с енергията си тя прави всичко и всички около себе си по-добри, но когато нещо не ѝ изнася, всички видяхме на какви необмислени и прибързани постъпки е склонна. Винаги успява да намери нещо в своя защита, без да се затруднява особено. С режисьорския ни екип се опитваме да покажем и тези нейни страни, за да не изглежда по подобен излъскан и безупречен начин, както повечето зрители я възприемат.

Влияе ли фактът, че историята в „Завинаги“ е базирана на действителен случай, върху играта Ви и превъплъщението Ви в Сюррея?Щом научих, че историята е базирана на действителен случай, много се развълнувах. Защото досега не съм играла в подобен проект. Разказваме за борбата за живот. Тръгнахме по път, по който показваме как изживяваме хубавите изненади, които животът ни сервира. И неизбежно даваме по нещо от себе си на тази реална история. Първото нещо, което ми направи впечатление в Сюррея и ми допадна много, е, че се стреми към независимост и че е свободолюбива. Харесва ми и това, че знае кога, къде и в какви обстоятелства да използва силните си страни.

Работите с една от най-добрите режисьорки в Турция – Зейнеп Гюнай Тан…За да разбера какво иска от мен Зейнеп на снимачната площадка, първо трябва да съм я опознала много добре. Със Зейнеп работихме заедно за първи път по „Тайни“ (Kayip), но тогава сякаш се изгубихме някъде, не се намерихме и не се сработихме. Но имах възможността да я опозная, затова и сега в „Завинаги“ се справяме отлично заедно. Както аз, така и тя имаме една единствена цел – да служим изцяло на героинята ми. И думите в края на работния ден: „Колко хубаво сме го заснели!“, са най-ценни в целия този процес. Зейнеп се явява необходимият мост между сценариста и актьорите, знае по какъв начин да извади най-доброто от всекиго.

Снимате се заедно с Ипек Билгин (Есма), която по-рано Ви е обучавала в театър Craft. Какво е да работите заедно с нея?Да, Ипек Билгин беше режисьор на постановка с мое участие в театър „Craft“. Интересното е, че години по-късно се срещнахме отново в „Завинаги“, но тя не в ролята на режисьор, а на актриса. Допитвам се до нея по много въпроси, свързани със снимачния процес. Ипек притежава дух на 18-годишна девойка, толкова е отворена и енергична. И двете имаме проблем със студа – никак не го обичаме (смее се). И двете гледаме лошо хората, оставящи вратите отворени, когато е студено. Да работя с Ипек, е голямо удоволствие.

Кои сцени бяха най-трудни за Вас? А в кои се усетихте като едно цяло със Сюррея?Най-трудни ми бяха сцените, в които Сюррея се противопоставяше на Бегюм. Въпреки че Бегюм нямаше никаква вина за случилите се събития, Сюррея ту се сдобряваше вътрешно с нея, ту отново се настройваше срещу нея. Питах се: защо ако си ѝ простила, продължаваш да се държиш така? Или защо ако не си ѝ простила, се държиш така, сякаш сте се сдобрили? Изпитвах големи затруднения да пресъздам отношението на Сюррея спрямо Бегюм. 
Какво можем да си извадим като поука от постъпките на Сюррея като жена?Сюррея е пример, че мъжът и жената могат да бъдат равнопоставени в отношенията помежду си. Пример, че може да бъде едновременно грижовна и любяща съпруга си, но и независима и свободна. Че е свободна да прави това, което пожелае, да изрече на висок глас това, което мисли, да застане с цялата отговорност зад постъпките си. Сюррея и Фарук са равнопоставени във връзката си. Фарук, от своя страна, отключва у Сюррея нейната женственост, нейната слабост и чистота, и я уравновесява. Затова са толкова хармонични като двойка.

Ако можехте да се изправите очи в очи срещу Сюррея, какво бихте ѝ казали?Вероятно щяхме много дълго да се гледаме. След това Сюррея щеше да каже: „Позната си ми отнякъде“, а Аслъ щеше да ѝ отговори: „Вероятно от сериала „Завинаги““.

Какъв човек е Аслъ Енвер извън снимачната площадка?Много бързо успявам да изляза от роля в края на работния ден. Не съм толкова чувствителна, колкото е Сюррея, например. Много по-лесно се отърсвам от отрицателните емоции и се завръщам към ежедневната си рутина. Практична съм. Човек на действията. И често не съм склонна да проявявам толкова толеранс и доброта към околните, колкото Сюррея.

Какво Ви дава актьорската професия? На какво Ви учи?Най-ценното качество, което изгради актьорската професия у мен, е емпатията към околните. Интересното в нашата професия е, че докато един ден снимаме сватба и сме с приповдигнато настроение, на следващия снимаме в болница и от нас се изисква да излъчваме отчаяние, страх и безпомощност. Това, от своя страна, ме учи да се адаптирам бързо според обстоятелствата, защото и животът е такъв – днес се смеем, а утре може би ще плачем.

 
Коя от героините, на които сте вдъхнали живот до момента в кариерата си, можете да определите като супергерой? Каква сила според Вас би притежавала? От какво би спасила света?От всички героини в кариерата ми най-всеотдайна и отзивчива е Сюррея. Винаги е загрижена за хората около себе си и търси начини как да разреши проблемите им. Нейната супер-сила би била любовта. Защото Сюррея показва на всички, че няма нещо, с което да не можем да се справим в този живот, стига да сме изпълнени с любов. Развитието на отношенията ѝ със свекърва ѝ са доказателство за това.