Екранният Кенан…
Красивият актьор Алперен Дуймаз участва в много успешни телевизионни сериали като „Малки сладки лъжкини“, „Горчива любов“, „Приказка за Бодрум“, „Ирония на съдбата“, „Ямата“, „Последно лято“. Актьорът влезе в много различна роля в сериала „Когато я обичаш“. Преди няколко дни на екран се появи и най-новият му сериал „На мъжете не може да се вярва“, където отново си партнира с Мелиса Аслъ Памук.
През 2020 г. Алперен се ожени тайно за учителката Кюбра Келкит. Преди няколко месеца пресата в Турция заговори, че двамата са в криза и ще се развеждат. Самият Алперен опроверга новината, като публикува снимка на съпругата си в социалните си мрежи.
– Израснал си в Анкара, Турция, можеш ли да ни разкажеш за детството си?
– Тъй като баща ми беше учител, пътувахме до много градове, смених четири училища за пет години. Но винаги се връщахме в Анкара и всичките ни роднини винаги бяха там. След като завърших гимназия, останах в Анкара и всичките ми приятели бяха там. Докато не дойдох в Истанбул. Като най-малкото и единствено момче в къщата, водех разхвърлян и разглезен живот. Израснах с трите си по-големи сестри, най-малката от които е с пет години по-голяма от мен. Сега те са като мои малки сестри. Но тогава цялото им внимание беше върху мен. Всъщност винаги съм в търсене на нещо, откакто се помня. Въпреки че не го осъзнавах тогава, винаги бягах след музиката, рисуването или нещо друго. Търсех себе си.
– Намери ли щастието?
– Щастлив съм. Но търсенето ще продължи, докато умрем, в противен случай няма да можем да напреднем. Ако ме попитате какво търся, ще ви кажа, че търся истинското. Истинска любов, истински разговор, истинско забавление. Във всичко търся истинското. Освен това премахвам нереалното от живота ми.
– Винаги ли си търсил актьорството?
– Не. Когато бях малък, исках да бъда пилот, така че не се различавах много от другите деца. След като завърших професионална гимназия, три години мислех какво да правя, защото отново бях в търсене. Вършех почти всяка работа, за която се сетих, и не успях. Не можах да намеря това, което ми харесва, но ясно видях какво не е подходящо за мен. Работех в ресторанти, барове, болници, но не можах да намеря истината. Работих за нашия национален отбор по баскетбол за жени „Феите на купата“. Един ден приятел на по-малката ми сестра ме покани в центъра за изкуства, докато си говорехме вкъщи. „Ние танцуваме, имаме уроци по театър, имаме курсове, ела и виж“, каза той. Отидох на следващия ден и повече не излязох. В класа имаше 15 души. Когато за първи път ме изведе на сцената и започна да ми дава заповеди пред тях, не знаех какво да правя. Актьорството дори не ми беше минавало през ума. Но ми хареса.
– На кого се възхищаваш?
– Възхищавам се на Къванч Татлъту. Когато се срещнахме за първи път, му казах: „Колко хубаво караш хората да се чувстват“. Винаги съм се чудил какво би било да играя срещу него и съм много щастлив, че имах шанса. Той винаги ме подкрепяше, даваше ми пространство и ме осветляваше, за да откривам нови неща. Точно като мой истински брат. Той е човек, който казва: „Ето, братко, играй и ти“, той е актьор, който позволява на другите да изпъкват. Той също е скорпион, имаме много сходни точки. Той е човек, когото никога няма да забравя до края на живота си.
– Защо избра актьорството, а не музиката?
– Пях в един бар в Анкара. Музиката е нещо математическо. Обичам музиката, но не мога да я правя пълноценно. Музиката има ясни модели. По това време се срещнах с актьорството и повярвах, че мога да го направя докрай. Актьорството е голяма свобода. На сцената можеш да бъдеш всичко, което пожелаеш.
– Какво обичаш да правиш у дома?
– Винаги съм активен у дома, седя на барабаните, ставам оттам, отивам до пианото, ставам от пианото и започвам да играя на PlayStation. Чета книги, играя с кучетата си. Имам три кучета и всяко най-много иска да играя с него, да го обичам най-много. Те винаги са до мен, като моя сянка са. И без това не съм човек, който обича да излиза, аз съм домошар.
– Какво цениш най-много в човека пред теб?
– Искреността. Любов, приятелство, бизнес – всичките ми отношения се основават на искреността. Ако няма искреност, всичко е свършено. Броят на приятелите ми не надвишава пръстите на едната ми ръка. Отдалечих тези, които са ми навредили, и стоя далеч от хора, които не добавят нищо положително. Какво ми дава един човек, какво ми отнема… Това е важно. Мога да отварям скоби, ако е необходимо, в приятелствата. Мога да използвам логиката си. Не се случва само в любовта… Не е възможно да стоиш настрана, когато изпитваш нещо емоционално. Логиката е деактивирана. В любовта единственото ми очакване е реалност и искреност. Защото истинското нещо не боли. Девизът на живота ми е – първо, любов, после – уважение! Така не вредите нито на себе си, нито на някой друг в любовта. Опитах го, видях го, изживях го.
