„Присъда“: сенките се разкриват – Йекта назовава убиеца, а справедливостта изригва
Завесата пада: истина, която не може да се скрие. В новия етап на „Присъда“ истината вече не е хипотеза. Тя е факт – суров и безпощаден. Йекта разкрива името на убиеца на бащата на Иджлял. Един дълбоко заровен кошмар излиза на повърхността. Реакцията на властите е светкавична. Открити са телата на Ръдвaн, Ербил и Картал. Мълчанието вече е невъзможно.
“Присъда”: Тишината между Ългаз и Иджлял
В болницата Ългаз и Иджлял преглеждат всички записи. Надеждата е в детайлите. В същото време Ерен благодари на Осман и Мердан, но напуска с тежест в сърцето. Следи има. А отговорите стават все по-опасни.
Думата, която разрушава
Йекта прошепва името на убиеца в ухото на Иджлял. В този момент всичко се променя. Отмъщението вече има лице. Въпросът не е дали, а кога възмездието ще дойде.
Осман и Айлин: развръзка без утеха
Айлин и Осман официално се развеждат. До нея е Парла – не дете, а скала. Сълзите остават вътрешни. Осман се усмихва престорено пред Зюмрют. Но тя не се радва. Тя иска среща. Ледено настояване, което буди страховете му.
Ългаз – изчезнал в мълчание
Ефе взима ключовете на Ерен от местопрестъплението. Липсва и един гилзов корпус – знак за трето лице. Ългаз е изчезнал. Мракът над правосъдието се сгъстява.
Йекта срещу Лячин: болка в една дума
Лячин обвинява Йекта. Той е продал книгите ѝ без нейно знание. Сълзи. Глас, който трепери. В отговор – само едно: „Нищо.“ Това „нищо“ боли повече от всяка лъжа.
Туулче и Ефе: любов в сянката на страха
Туулче усеща въздуха – за пръв път отдавна. Макар и в инвалидна количка, тя казва „да“ на предложението на Ефе. Любовта побеждава страха. Поне за миг.
Зюмрют изисква кръв
Зюмрют настоява Осман да действа. Той е готов да убие. Без колебание. Без вина.
Ългаз – далеч и сам
Никой не знае къде е Ългаз. Минутите текат. А надеждата се разтваря в тъмнината. Понякога тишината е най-силният вик за помощ.