winless
Сила се опитва да впечатли Кузей, но претърпява болезнен провал. Той безмилостно разбива всичките ѝ илюзии. Междувременно Гьонюл забелязва, че Зейнеп е влюбена в Еге. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.138 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 138 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Сила се опитва да впечатли Кузей, но преживява болезнен провал. Кузей безмилостно я лишава от всякакви илюзии.
Гьонюл забелязва, че Зейнеп е влюбена в Еге.
Мелис случайно подслушва разговор между баща си и Игит. Така тя разбира, че брат ѝ е участвал в свада, защитавайки майката на свой приятел. Въпреки това, Мелис не се доверява на думите на баща си и решава да открие истината сама.
Сила още трепери от вълнение след това, което чу предишната вечер. Кузей призна, я обича! Сила все още е на седмото небе от щастие.
Сила вижда, че Кузей все още спи в хола. Тя се доближава до него и нежно го целува по бузата. Сърцето ѝ бие лудо. Очаква мига, в който Кузей най-сетне ще отвори душата си пред нея.
От целувката ѝ Кузей се събужда.
–Сила, нещо случило ли се е? – пита сънен Кузей.
Сила бързо напуска стаята.
В стремежа си да впечатли Кузей, Сила решава да се гримира – за първи път в живота си. Само че няма представа как се прави това. Резултатът е катастрофален. Щом поглежда в огледалото, подскача от ужас. Прекалила е с всичко – руж, пудра, очна линия. Изглежда като карикатура. Втурва се към банята, за да измие всичко, но преди да успее да се скрие в банята, се сблъсква с Кузей в коридора.
Погледът му първо изразява изненада, после – леко забавление. Още преди да успее да реагира, към тях се присъединява сестра му, а след нея и майка му. Всички гледат Сила, а ъгълчетата на устните им потръпват в опит да не се разсмеят. Лицето на момичето пламва. Иска ѝ се земята да се отвори и да я погълне.
По-късно Кузей подава на Сила елегантна кутия, увита с панделка. В сърцето ѝ отново се надига надежда. Това за нея ли е? Какво ли има вътре? Развързва лентата и отваря.
– Учебници? – мръщи се Сила. – Искаш да уча ли?
Кузей е юрист. Може би иска да бъде на нивото му? Мисли си Сила.
– Но… първо трябва да завърша гимназия… –казва тя на глас.
Кузей я гледа, сякаш не разбира.
– Сила, какво искаш да кажеш? Това е за Бахар. Сестра ти има нужда от учебници.
Лицето на Сила се вкаменява, после на него се появява фалшива усмивка.
– За Бахар? Разбира се. Това и си помислих…
Но очите ѝ издават разочарованието ѝ, а Кузей го забелязва.
– Сила… – започва с по-мек тон Кузей, но бързо става сериозен. –Ако мислиш за парите, кажи. Ще я приспадна към дълга ти.
Сила е объркана. Какво се случва? Само вчера чу, как Кузей каза на Кадир, че я обича… а сега я третира като чужда, като една непозната?
– Но ти… на Кадир… – без да иска се издава Сила.
Кузей се намръщва.
– Какво за него?
– Каза, че ме обичаш.
Настъпва тишина. Той я гледа невярващо.
– Какво каза? – пита шокиран Кузей.
– Чух те – казва тя, избягвайки погледа му. – Каза, че ме обичаш, че си влюбен в мен. Мислех, че за това искаш да говорим…
Кузей се смее и поклаща глава.
– Не мога да повярвам. Наистина ли мислеше, че съм те повикал, за да ти подаря нещо и да ти се призная в любов?
Сила мълчи.
– Мислеше, че съм влюбен в теб? – Гласът му става рязък. – Казах това, за да се откаже Кадир от теб!
Сила е шокирана от думите на Кузей.
– Какво?
– Мислеше, че в кутията има какво? Пръстен? Булчинска рокля?
Гърлото ѝ се свива.
– Не… просто не съм разбрала…
Кузей въздиша нетърпеливо.
– Нямах избор. Кадир е нестабилен. Ако го отхвърля момиче, в което е влюбен, става опасен. Трябваше да го кажа.
Сила се бори със сълзите си.
– Мислех, че…
– Че между нас има нещо? – изсумтява той. – Господи… Погледни ме. Погледни добре. Погледни в очите ми. Виждаш ли любов там? Виждаш ли обич? Невъзможно е… Невъзможно е да видиш там любов. Аз не мога да се влюбя в теб. Разбираш ли ме? Ако… ако пак се осмелиш да кажеш нещо такова пред мен… – гласът на Кузей е леден и уверен – Ще разбия сърцето ти. Наистина ще го разбия!
Сила свежда глава. Опитва се да не се разплаче. Кузей ядосан напуска кабинета си.
– Моето сърце… не можеш да го разбиеш. Отдавна е на парчета – казва Сила.
В същото време Наджие вдига телефона. Обажда се майката на Кадир.
– Г-жо Гюлсюм! – казва Наджие. –Каква изненада! Отдавна не сме се чували. Как е Кадир? Върна ли се?
От другата страна на линията – мълчание.
– Върна се – казва жената със студен тон. – Но повече няма да се виждаме, г-жо Наджие.
Наджие се намръщва.
– Какво? Защо?
– Кузей застана на пътя на щастието на сина ми! – избълва Гюлсюм. – Ако синът ти искаше Дениз, защо не каза навреме?! Моят син също има достойнство!
Затваря. Наджие стои с телефона в ръка, объркана.
Хулия, седяща наблизо, повдига вежда.
– Обади ѝ се пак. Трябва да разберем какво точно се е случило. Нима Кузей и Дениз…
Бюлент сънува кошмар. В кошмара си Бюлент вижда как Мелис, научила за връзката му с Гьонюл, я пробожда с нож.
Малко по-късно през деня Мелис спира до вратата на стаята на брат си, привлечена от приглушения и напрегнат разговор, долитащ отвътре. Притиска се до вратата и се вслушва в гласовете на баща си и брат си.
– Жената е добре, всичко е наред – казва Бюлент със спокоен тон, но в гласа му се усеща нещо повече. Нещо, което кара Мелис да се усъмни какво става в стаята.
– Много се уплаших, татко – отговаря Йигит, гласът му звучи напрегнато. – Уплаших се, че съм наранил някого.
Мелис моментално отваря вратата и влиза.
– Какво става тук? – пита рязко, втренчена в баща си и брат си.
– Нищо, дъще… – започва Бюлент, но Мелис не позволява да я отклонят.
– Кого е наранил Йигит? Какво се е случило? – гласът ѝ става остър.
– Йигит се е сбил в училище – въздъхва баща ѝ. – Това обсъждахме.
Мелис вдига вежда, очите ѝ се разширяват. Йигит? В сбиване? Това е абсурдно. В тяхното семейство само тя решава нещата със сила.
– Как попадна в такава ситуация? – обръща се Мелис към брат си, гледайки го подозрително. – Ти не си като мен. Ти не нараняваш хората.
– Просто малко недоразумение между съученици – намесва се отново Бюлент. – Не преувеличавай.
– Татко, говорим за Йигит – настоява тя. – Кажи ми истината. Какво се случи?
Йигит избягва погледа ѝ.
– Наистина не беше нещо сериозно. Всичко е уредено. Жената е добре.
Мелис улавя думата.
– Жена? Значи не е било между съученици? – тонът ѝ става все по-подозрителен.
– Става дума за майката на един от съучениците му – намесва се бързо Бюлент. – Други деца са нападнали момчето, обиждайки майка му. Йигит го е защитил. И това е резултатът. Недей да го притискаш, виждаш, че преживява всичко тежко.
Мелис не вярва. Нещо не е наред. Без да чака, отива при майка си и ѝ разказва всичко.
Ферайе разтрива нервно ръцете си.
– Защо нищо не ми каза? – поклаща глава. – Мислех, че Йигит е влюбен в някое момиче, затова се държи странно…
– Влюбен? Това пък откъде ти хрумна – смее се Мелис.
– Баща ти каза, че ще говори с него и ще приключи темата – припомня си Ферайе, опитвайки се да намери логика. – Но откъде се взе тази разправия? Господи! Защо никой от училището не се свърза с мен?
– Може да си била на занятия, не са успели да се свържат – предполага Мелис, но добавя с недоверие: – Макар да е странно, че татко е решил да го скрие от теб.
– Може би не са искали да те тревожат – обажда се Йълдъз, която за момент е спряла да чисти.
Мелис стиска зъби и отвръща поглед.
– Трябва ли винаги да се месиш??? – промърморва Мелис.
Ферайе я чува и ѝ хвърля остър поглед. После казва:
– Може и да е така, но пак трябваше да ми кажат.
– Момчетата си мислят, че така ни пазят – въздъхва Йълдъз. – Огузхан беше същият. Винаги научавах от баща му, ако нещо се е случило в детската градина. Никога не ми казваше нищо. Йигит е умно момче. Сигурна съм, че не е направил нищо лошо.
Мелис не е убедена. Историята не ѝ се връзва. И е решена да разбере какво наистина се е случило.
След разговор с Егe, сърцето на Зейнеп започва да омеква към майка ѝ. След изписването на Гьонюл от болницата, тримата сядат на закуска. За кратко всичко изглежда нормално… но спокойствието не трае дълго.
След като се преместват в хола, Гьонюл втренчено наблюдава дъщеря си, присвила очи. После поглежда към Егe.
– Какво направи с дъщеря ми? – пита внезапно Гьонюл.
– Аз ли? – пита Еге.
– Никога не съм я виждала такава – отвръща тя, все още гледайки Зейнеп.
– Мамо? – изненадана е Зейнеп от думите на майка си.
– Имам предвид нещо хубаво. За първи път гледаш някого така. В очите ти има любов.
– Мамо, престани! – поклаща глава Зейнеп, но усеща как сърцето ѝ започва да бие по-бързо.
– Казвам само каквото виждам – отговаря Гьонюл.
Зейнеп внезапно става от дивана.
– Нищо не знаеш, разбра ли? – изрича жлъчно Зейнеп. – Нямаш представа, защото ти ме изостави! Изчезна без да ми кажеш и дума!
Еге я гледа изненадан.
– Зейнеп, майка ти го направи заради теб!
– Престани с това! – избухва Зейнеп. – Ако знаех, че е в затвора… Ако можех да я видя, да ѝ говоря… нямаше да се чувствам толкова сама! – Погледът на Зейнеп пробожда Гьонюл в сърцето. – Така че не ми казвай, че го е направила заради мен.
Гьонюл тръгва да я хване за ръката.
– Дъще, защо се ядоса така? Не казах нищо лошо!
– Мамо, стига!
Гьонюл въздиша тежко.
– Еге много ми помогна. Добро, честно момче е. А ти винаги си имала добро сърце. Когато видях как се гледате…
– Не ме гледай! – прекъсва я Зейнеп с гняв и болка. – Тълкуваш погрешно. Еге е сгоден за Мелис. Повече не споменавай това!
Зейнеп се обръща се и си тръгва, стискайки юмруци. Гьонюл гледа към Еге, който мълчаливо проследява Зейнеп с поглед, сякаш иска да я последва… но не може.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg