winless
Фатих прави план как да получи попечителството над дъщеря си. Бракът на Нурсема и Умут навлиза в труден период – напрежението между тях става все по-осезаемо. Ще успее ли Дога да защити себе си и бебето си от манипулациите на Фатих? Разберете какво ще се случи в еп.102, 103 и 104 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.102-104 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Дога оставя бебето си при Нурсема, а тя, без да се колебае, се обажда на брат си да дойде и да види дъщеря си. Какво ще се случи, когато Дога неочаквано се изправи лице в лице с Фатих?
Бракът на Нурсема и Умут навлиза в труден период – напрежението между тях става все по-осезаемо.
Ще успее ли Дога да защити себе си и бебето си от манипулациите на Фатих?
Срещите между Нурсема и Ертул стават все по-чести…
Апартаментът, където живеят Умут и Нурсема, е наводнен, затова им се налага временно да се преместят при Абдулла и Пембе. Това никак не допада на Умут, както сигурно се досещате.
Междувременно Фатих не се отказва – той отчаяно иска да се сдобри с Дога. Но, както вече знаем, нищо и никой не може да накара Дога да промени решението си. Тя е непреклонна – не желае повече Фатих в живота си и единственото, което иска, е развод. Това, което тя не знае обаче, е, че шофьорът, който Фатих е успял да вкара в живота ѝ под претекст, че е от Йомер, всъщност е помощник на Фатих. На практика, той е нещо като шпионин, изпратен от него, за да бъде в течение на всяка нейна крачка.
Идва дългоочакваният ден на делото за развода между Фатих и Дога. Но Нилай не се появява в съда, а без нейното свидетелство твърдението, че Фатих е изневерил, губи голяма част от силата си. Фатих заявява пред всички: – Аз все още обичам жена си и нямам никакво намерение да се развеждам. Готов съм на всичко, за да си я върна обратно. Думите му звучат убедително и разчувстват част от присъстващите. Поради липсата на достатъчно доказателства съдът насрочва следващо заседание. Така Фатих печели малко време – време, в което се надява да смекчи сърцето на Дога или да преобърне обстоятелствата в своя полза и евентуално да получи попечителството над дъщеря си.
Междувременно Йомер получава световъртеж и притеснен, моли Къвълджъм да съобщят на всички, че са се оженили.
Нилай си прави дълъг и ярък маникюр. Пембе е шокирана, когато го вижда. На вечеря, за да скрие ноктите си от Абдула, Нилай се храни с ръкавици.
– Нилай, защо си с ръкавици? – учуден е Абдула.
– Ръцете ми мръзнат… затова – отговаря бързо Нилай.
– В това време?! – пита още по-изненадан Абдула.
– Ами бременна съм и малкият Абдула поглъща цялата ми топлина – намира оправдание тя.
Пембе въздиша тежко и споделя колко ѝ е скучно напоследък вкъщи. Преди телевизионните програми са я развличали, но сега дори те не могат да запълнят празнотата ѝ.
Умут веднага предлага да направи списък със сериали, които тя да гледа онлайн.
– Умут е истински експерт – гордо добавя Нурсема.
Умут казва, че един от сериалите е направо невероятен, по-истински случай и е уверен, че много ще ѝ хареса. Разказва накратко за съдържанието – младо момиче от строго религиозно семейство е омъжено насила. Бяга от дома си, отказва се от наложените от общността правила и открива нов начин на живот с група музиканти. Намира себе си и заживява така, както винаги е мечтала – свободна, като всички нормални хора.
– Какво значи „да живее като всички нормални хора“? – пита Абдула.
– Без строги правила, просто свободно – отговаря Умут.
– За един човек нормалното е различно от това за друг – отвръща Абдула.
– Да, но героинята живее съгласно правилата на семейството си, а това много я потиска! – опитва се да обясни Умут.
–Искаш да кажеш по принуда? – любопитно пита Нилай.
Пембе се намесва и казва, че този тип сериали не са за нея и предпочита старите турски драми.
– Сине, нещо много си се умълчал – обръща се загрижено Абдула към Фатих.
– Нямам настроение, татко – отговаря Фатих.
– Има нещо друго – веднага отбелязва Нилай, виждайки как Фатих и Нурсема си разменят погледи.
– Нищо важно… – намесва се Пембе. –Нурсема гледала бебето, докато Дога не си била вкъщи. Обадила се на Фатих да види детето, а когато Дога се върнала и заварила Фатих, много се разсърдила.
– Браво, сестричке – саркастично подхвърля Нилай към Нурсема. – Вече си мислех, че си минала на тяхна страна!
– Но защо толкова се е ядосала Дога? – пита Мустафа.
– Защото Фатих ѝ изневери, Мустафа! – отвръща безцеремонно Нилай. – Какво ме гледате всички така? Да не би да лъжа?
– Да, Дога има право да се сърди, трябва да я разберете – казва Умут.
– Ние винаги сме били толерантни към нейното семейство! – възмущава се Пембе. – Но това вече наистина е безочие!
– Ще оправя всичко – категорично заявява Фатих, като стиска зъби от напрежение. – Ще го оправя!
Действието се пренася в къщата на Къвълджъм. Дога се ядосва, че е повярвала на Нилай, че ще свидетелства в нейна полза. Баба ѝ казва, че дори Нилай да е свидетелствала, нищо е нямало да се промени – ако единият от съпрузите не желае развод, нищо не може да се направи.
– Глупости! Значи само защото единият още обича, другият трябва да стои насила в този брак и да търпи? – шокирана е Чимен.
– Затова ви повтарям, че трябва добре да мислите, преди да се омъжите! – твърдо заявява Сьонмез. – И държавата така казва: „Семейството трудно се създава, затова трябва да се пази да не се разруши!“ Вярно. Бракът е труден. Изхабява те. Но с времето забравяш!
– Аз никога няма да забравя – категорично отсича Дога.
– Не говоря за теб, а по принцип. И все пак… Ще видим как ще отгледаш детето си сама – казва загрижено Сьонмез.
– Готова съм на всичко, бабо! Ще се справя! – решително отвръща Дога.
– Но Джемре има и баща – напомня Чимен.
Дога упорито защитава правото си сама да отглежда детето си и да поставя граници, но баба ѝ Сьонмез я приземява с думите, че децата невинаги слушат родителите си, както и самата тя не е послушала майка си навремето.
Сьонмез тъжно споделя тежката истина, че в живота парите често надделяват над любовта, особено когато децата пораснат и започнат да искат неща, които само единият родител може да осигури.
– Бабо, това не е вярно – възразява възмутено Дога.
– За съжаление, парите решават. Детето ще обича този, който има парите – уверена е баба ѝ.
– Глупости, бабо! Ние израснахме само с мама и знаем колко много жертви направи тя! – казва разпалено Дога.
– Вашият баща никога нямаше пари, затова. Каквото и да започнеше, винаги фалираше. И сега и парите на Леман ще пропилее… А бащата на Джемре е богат, влиятелен. Ще ѝ купи последния модел телефон, ще ѝ подари кола за осемнайсетия рожден ден, ще носи само маркови дрехи… Как мислиш, кого ще предпочете детето ти?
– Няма да позволя това да се случи! – твърдо заявява Дога.
– А дали изобщо ще те попита? Ти майка си послуша ли, когато се омъжи за Фатих?
– Бях влюбена…
– Уви, дете мое… – с въздишка казва Сьонмез. – В живота парите често се оказват по-силни от любовта.
Действието прескача. Къвълджъм се прибира и съобщава на майка си и дъщерите си, че с Йомер са се оженили в Париж, точно в деня на катастрофата.
– Искаме с Йомер да съобщим новината и на останалите роднини – казва Къвълджъм. – Затова ще организираме вечеря… Но има нещо… ще дойде и семейството на Йомер. И Фатих ще бъде там. Не можах да откажа!
– Тогава и аз ще дойда! – отсича Дога с тон, който не търпи възражения. – Ще бъда до теб, мамо. Няма да те оставя сама, колкото и трудно да ми е.
Действието прескача. Разбираме, че дъщерята на Ертул, Михримах, възнамерява да се омъжи за Ибрахим – бившия съпна Нурсема.
– Татко, Ибрахим е толкова внимателен, толкова добър човек – с трепет казва Михримах.
– Радвам се, дъще. Семейството му също са свестни хора. Отдавна познавам Хамди, но никога не сме били толкова близки – отвръща спокойно баща ѝ.
– Майка му е като ангел, заклевам се! И братята му също. Приеха ме като своя дъщеря още от първата ни среща – продължава с ентусиазъм Михримах. – А Ибрахим доскоро не искал и да чуе за брак, дори бил против уредените женитби. Но когато ме видял… всичко се променило – очите ѝ блестят развълнувано. – Днес пихме чай заедно, дълго си говорихме. Все още се опознаваме, но сърцето ми подсказва, че ще сме щастливи. Татко, кога ще направим сватбата?
– Чакай малко, дъще – усмихва се Ертул. – Ние едва обявихме годежа. Ами годежът, къната… Не бързате ли прекалено много, Михримах?
– Не, татко, изобщо не бързаме! Просто… Ибрахим иска скоро да се оженим.
– А защо толкова скоро?
– Не разбираш ли, татко? – усмихва се срамежливо тя. – Той ме обича. И аз него.
Баща ѝ въздиша дълбоко. В очите му не личи укор, а само бащинска загриженост.
– Радвам се за вас, наистина. Но такива неща не стават набързо. Трябва да се опознаете още. Самата подготовка ще отнеме поне шест месеца.
– Шест месеца?! – възкликва Миһримах, изненадана.
– Имам само една дъщеря. Няма да я омъжа набързо, сякаш е стока на пазар. Всичко ще стане както трябва. И точка.
– Добре, татко… – въздъхва примирено Михримах.
Действието се прескача. Умут се прибира от бара, където заместваше свой колега, който е болен.
– Май пак са забравили да угасят лампите… – промърморва си той, като влиза и вижда осветения салон.
Прави още една крачка и пред него изниква фигурата на Абдула.
– Случило ли се е нещо? Защо сте още буден? А и лампите светят… – объркан е Умут.
– Стана време за сутрешната молитва, но ти сигурно не знаеш това, нали? – отвръща спокойно Абдула.
– Така ли? Дори не се сетих.
– Виж, може и да не се молиш, да не следваш вярата си – това си е твой избор. Но е редно да уважаваш тези, които го правят, както и ние уважаваме теб – казва Абдула.
– Извинете, не съм искал да обидя никого –отговаря Умут.
– Разбирам, че работиш. Но когато си нощни смени… Нурсема сама ли ще стои вкъщи? Ще вижда съпруга си само сутрин, когато той се прибира?
– Това е между нас двамата. Ще се справим сами – уверено отвръща Умут.
– Разбира се, че сами ще решите. Но бих ти предложил да си починеш малко от тези нощни смени. Мога да ти помогна! – добронамерено казва Абдула.
– Помощ ли? – изненадва се Умут.
– Не искам да се меся в живота ви, просто искам в семейството ви да цари мир и разбирателство – пояснява Абдула.
– Ще помисля върху това. Благодаря – казва Умут.
По-късно Умут се приготвя, за да излезе на работа, а Нурсема усеща напрежение във въздуха.
– Какво ти е? – пита го нежно тя.
– Нищо. Просто… нямам настроение.
– Наистина ли нищо? И снощи, като се прибра, не изглеждаше добре. Да не се е случило нещо в бара? – разтревожено го пита Нурсема.
– Казах, че няма нищо. Не ме притискай. Просто ми е кофти.
– Добре. Просто си помислих, че може би имаш нужда да поговорим…
– Няма за какво да говорим – отсича Умут.
– Добре тогава… Мислех днес да отида до мола, да си взема материали за калиграфия – бои, четки… Може да мина и през една галерия. Имаш ли нещо против? – пита внимателно тя.
– Нурсема, не е нужно да ми казваш къде ходиш. Нито си длъжна да искаш разрешение от мен, нито пък аз от теб. Прави каквото си поискаш! – раздразнено отвръща Умут.
– Аха… добре – тихо казва Нурсема, леко изненадана от тона му.
– Точно така трябва да бъде. Само защото сме женени, не значи, че трябва да си даваме отчет за всяка крачка – продължава той, напрягайки се все повече.
Умут се хваща за главата, а Нурсема изведнъж забелязва, че венчалният пръстен не е на ръката му.
– Къде ти е пръстенът? – пита тя с разтуптяно сърце.
– Не знам…
– Как така не знаеш? Не си ли го сложи?
– Сложих го, но сигурно снощи на сцената е паднал – обяснява Умут без особено притеснение.
– Да го потърсим тогава, може някой да го е намерил – веднага предлага Нурсема.
– Няма шанс. В онази тълпа… ако някой го е видял, вече отдавна е в джоба му. Няма да го намерим.
– Не е ли важен за теб този пръстен? – пита разочаровано Нурсема.
– Не че не е важен… Но в крайна сметка това е само пръстен, един символ. Ние с теб сме свързани със сърцата си. Пък и носенето на пръстен е доста старомодно – нехайно заявява той.
– Старомодно ли?! – повтаря тя с обида в гласа.
– Ти какво, обиди ли ми се сега? – пита учуден Умут.
– Да, обидих ти се! – откровено заявява Нурсема.
– Нурсема, любима, носех го само защото ти искаше така! Нали видя какво стана с този, който толкова държеше на пръстена си? – намеква той за Фатих.
– Но за мен това е важно! – упорито заявява тя.
– Добре тогава, утре ще отида и ще поръчам нов – примирено обещава Умут.
– Докато ти не сложиш твоя пръстен, и аз няма да нося моя – казва решително Нурсема и демонстративно сваля пръстена си, поставяйки го на шкафа.
– Добре, както искаш. Просто… не трябва да се вманиачаваме в подобни неща. Любовта ни струва много повече от един пръстен – меко казва Умут, гледайки я в очите.
Дога извежда бебето на разходка. На връщане се обажда на Бурак, за да ги вземе и върне у дома.
Бурак, новият шофьор на Дога, всъщност е помощник на Фатих. Двамата са измислили малък план, за да накарат Дога да се почувства несигурна и уверена в себе си.
Дога държи Джемре в ръцете си и се готви да я сложи в колата, която шофира Бурак. Фатих е на телефона и говори с Дога и се опитва да я накара да се концентрира само върху него. Дога слага Джемре в колата, но от невнимание не забелязва, че колата много прилича на тази на Бурак, но не е същата. На практика Дога поставя дъщеря си в колата на непознат.
Шофьорът потегля, но не отива много далеч, защото и той е част от плана на Фатих. Докато Дога е невнимателна, пристига и Бурак с колата си и спира на същото място. Фатих приключва разговора с Дога по телефона, а нашата Дога идва на себе си и осъзнава, че бебето го няма. Въпреки че тя знае, че я е сложила в колата, а сега не е там.
Бурак също се прави, че не знае нищо и се преструва, че иска да ѝ помогне, въпреки че всъщност знае много добре каква е истината. В крайна сметка, човекът, в чиято кола е Джемре, се връща и я дава на Дога и Бурак и всичко завършва добре, но оставя дълбока следа от страх у младата майка. Практически, по този начин, Фатих иска да докаже постепенно, че Дога не е добра майка, за да може да получи попечителство над Джемре.
Къвълджъм се обажда на Пембе и я кани на вечеря в новата им къща с Йомер.
– Вечеря ли? Каква вечеря? – изненадано пита Пембе.
– Семейна. Нашето семейство, вашето, Дога, Чимен, майка ми, аз… – отговаря Къвълджъм.
– А Алев?
– Алев е на работа. Няма да дойде – уточнява тя.
– Добре. Ще дойдем, разбира се. На покана не се отказва!
Пембе затваря телефона и въздиша тежко, като извърта очи с раздразнение:
– Дъщеря ѝ се развежда, а тя за вечери мисли. Боже, дай ми търпение!
Нурсема се връща от пазар и спира на автобусната спирка. Ертул, който излиза от близко заведение, я забелязва и казва на шофьора си да спре до спирката.
– Г-н Ертул! – възкликва изненадано Нурсема, щом го вижда. – Вие тук?
– Бях на обяд наблизо. Видях ви и реших да ви изпратя.
– О, не е нужно, моля ви, не се притеснявайте!
– Настоявам.
– Добре… но не искам да променяте маршрута си. Ще сляза, където ви е удобно – казва Нурсема и се качва в колата.
Настъпва кратко мълчание. Нурсема го нарушава:
– Купих бои и четки. Реших да поработя малко. Аз сигурно попречих на работите ви?
– Не, не се притеснявайте, нямам спешна работа – усмихва се Ертул. – Тъкмо отивам на изложбата на Осман Хамди бей.
– Чух за изложбата, но мислех, че още не са я открили – отговаря Нурсема.
– Много ще се радвам, ако дойдеш с мен – предлага Ертул. – Ще ми бъде интересно да чуя професионалното ви мнение.
– Моето ли? – учудва се Нурсема. – Да дойда с вас?
– Тези творби и бележки са изключително ценни. Осман Хамди бей е оставил 32 известни платна с маслени бои, но тези тук… никога не са били излагани публично. Представяш ли си? – прави кратка пауза и добавя:
– Според мен не бива да го пропускаш. Но, разбира се, решението е твое.
Нурсема посяга към телефона си, за да се обади на Умут, но в съзнанието ѝ изниква сутрешният им разговор:
„Нурсема… не е нужно да ми искаш разрешение. Разбираш ли? Нито пък да казваш: ще отида тук, ще направя това. Аз самият не бих могъл да го правя. Не очаквай такова нещо от мен. Така че можеш да ходиш, където пожелаеш, и да правиш каквото искаш.“
Тя поема дълбоко въздух и кимва:
– Добре. Може би наистина трябва да отидем.
– Чудесно. Продължаваме към изложбата – нарежда Ертул на шофьора.
Нурсема и Ертул пристигат на изложбата.
– Мислех, че е официално откриване – казва изненадана Нурсема.
– Днес поканиха само колекционери. Ще сме сред първите, които ще я видят! – обяснява Ертул.
На входа ги посреща организатор.
– Г-н Ертул, добре дошли. Ако обичате, вие прережете лентата!
– С удоволствие – усмихва се Ертул и поема ножицата.
Гостите се събират около него, за да чуят откриващите думи на Ертул:
– Преди всичко бих искал да изкажа благодарността си към фондацията, организирала тази невероятна изложба с творби и работни бележки на един от пионерите на турското изкуство – Осман Хамди бей. Неговите произведения не само вдъхновяват, но и възпитават – особено младите таланти, които тръгват по пътя на изкуството.
– Освен това, днес до мен е една изключително талантлива млада художничка – госпожица Нурсема Кърач. Тя не само притежава дарба, но и носи в сърцето си духа на османската култура. Пожелавам ѝ много успехи и искрено се надявам скоро да открие своя първа самостоятелна изложба.
Аплодисменти изпълват залата. Нурсема леко се изчервява.
– Г-н Ертул, смущавате ме с такива думи… – прошепва тя.
– Свиквайте с вниманието. Скоро ще сте много по-разпознаваема – усмихва ѝ се топло той.
Двамата разглеждат платната в изложбената зала. Ертул започва да разказва:
– Историята на Осман Хамди бей е изключително интересна. Роден в семейство на аристократи – син на велик везир. Интелектуалец, първият турски археолог, създател на първия музей в страната.
– Това не го знаех – отбелязва Нурсема.
– Открива саркофага на Александър Велики и е директор на Археологическия музей в Истанбул цели 29 години.
– А рисуването?
– То винаги е било част от живота му, но започва да рисува сериозно чак след шейсетата си година.
– Невероятно…
– И не е просто художник. Най-известната му картина е „Укротителят на костенурки“. Знаеш ли защо?
– Знам, че в Лалевия период са слагали свещи на гърбовете на костенурките и са ги пускали вечер по градините… – отговаря Нурсема.
– Това е популярната версия. Но всъщност мъжът на картината се е заел с едно от най-трудните и търпеливи дела – да укроти костенурки. Те са символ на закостеняло общество, което Хамди бей се опитва да промени чрез изкуство. За това създава и първото училище по изкуства и музей в страната.
– Вие знаете толкова много… – възхищава се Нурсема.
– Това за мен е и хоби, и страст – отвръща с усмивка Ертул.