winless
В имението всички са шокирани, когато Орхун води Хира обратно у дома. Нуршах също се завръща, но решена да започне нов живот сама. Как живеят Кенан и Нефес? Какво се е случило с Мерием? Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.6 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 6 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Ще посегне ли Хира на Орхун в отчаян опит да избяга? Ще успее ли тя да чуе гласа на сърцето си, преди да бъде твърде късно?
Нуршах се завръща, но решена да започне нов живот сама, далеч от фамилията Демирханлъ.
Как живеят Кенан и Нефес? Какво се е случило с Мерием?
В имението всички са шокирани, когато Орхун води Хира обратно у дома. Той е готов да спечели сърцето ѝ отново, защото знае: любовта не може да бъде забравена.
Историята продължава там, където приключи предишният епизод. Ще посегне ли Хира на Орхун в отчаян опит да избяга?
Хира не може да стори нищо Орхун, защото въпреки че не си спомня нищо от миналото си, въпреки че спомените ѝ са скрити, заключени в най-дълбокото кътче на съзнанието ѝ, сърцето ѝ никога не е забравило, то се бори да бъде чуто. Любовта се съпротивлява, за да не бъде забравена. Защото любовта е най-могъщата сила. Никаква загуба на памет не може да ѝ се противопостави. Тя е противоотровата срещу забравата. А любовта, която Орхун изпитва към Хира, е толкова силна, че разбива стените на забравата една по една, докато не стигне до нея – до истинската Хира.
Хира не е способна да убие Орхун, защото го обича. Обича го повече от собствения си живот, макар умът ѝ да се бори срещу това чувство. Макар мислите ѝ да са покрити с мъгла, сърцето ѝ помни ясно.
Това е причината Хира да стои, изгубена в очите на Орхун, когато държи бръснача до врата му. Защото в този поглед между тях думите стават излишни. Всичко, което трябва да бъде казано, вече е казано с безмълвната сила на любовта им.
Ръката на Хира потреперва. Лекото трепване е знак за съмнение – съмнение дали наистина може да му причини болка. Страх, ужас да не го нарани дори случайно. И когато вижда тънката драскотина по кожата му, от която се стичат няколко капки кръв, в нея се разразява ураган от болка. Толкова силна болка, че ѝ се иска да умре.
И точно в този миг – в тези хилядни от секундата – истинската Хира се връща при него. Любимата му съпруга. Тази, която обича прекалено много, тази, която трепери от страх за него, която страда за него, която никога не би могла да му стори зло.
Очите на Орхун заблестяват от умиление и нежност.
– Това си ти! – казва Орхун. – Ти не можеш да нараниш никого, камо ли да убиеш. Може да си забравила всичко, но аз не съм. Аз те познавам добре.
Хира поглежда Орхун със сълзи в очите, гласът ѝ трепери.
– А аз не познавам себе си… Не знам коя съм?! Какъв човек съм?
– Ще си спомниш – казва уверено Орхун гледайки я в очите. –Ще направя всичко възможно, за да си върнеш спомените.
Действието прескача. Орхун почиства драскотината от бръснача. Хира го гледа изпълнена с вина и съжаление.
– Нищо страшно, просто лека драскотина! С времето ще си спомниш всичко – за Аличо… за нас! Ако има нещо, което те интересува или което искаш да знаеш, аз ще ти разкажа. Ти си тук! Жива си! – казва Орхун като гледа с любов към Хира. –Това е най-важното. Нямаме за къде да бързаме.
Орхун изнася аптечката, а след това се връща и сяда на дива на разстояние от Хира.
– Днес беше дълъг и изморителен ден – психически и физически… Ако искаш, опитай се да поспиш – предлага Орхун.
Хира поклаща глава.
– Не ми се спи.
– Искаш ли да ти разкажа нещо? – пита Орхун. – Може би ще заспиш, докато слушаш. Помниш ли, някога ти разказах една легенда… Много ти хареса. За Карлахан… една приказка за момичето и дракона.
Хира го поглежда с недоверие.
– Не вярвам в легенди! – заявява Хира.
– Казах ти – с времето… С времето отново ще повярваш. Както беше преди. Но щом не искаш сега, няма да настоявам, скъпа!
Действието отново прескача. Орхун влиза в стаята и вижда, че Хира е заспала на дивана. Той се приближава и я гледа с нежност и обич. Взема една възглавница и внимателно я слага под главата ѝ.
– Добре дошла обратно! Повярвай ми… Спомените ти ще се върнат. Ще направя всичко, за да си спомниш! – казва Орхун като гледа любимата си жена.
Действието прескача на сутринта. Камерата ни показва Нуршах, която върви уверено с куфар в ръка. Тя се приближава до работилницата на майстор Якуб.
– Чичо Якуп! – провиква се Нуршах, виждайки майстора пред работилницата си.
Якуп се обръща изненадан.
– Нуршах? Значи се върна… – възкликна радостен майстор Якуб.
– Върнах се, чичо Якуп! – отговоря Нуршах. – Първо исках да дойда при теб! Дай да ти целуна ръка!
– Благодаря ти, дъще! – отвръща Якуб след като Нуршах му целува ръка.
– Ти беше прав, когато ми каза да не заминавам. – признава Нуршах. –Трябваше да те послушам. Едва издържах толкова време!
– Добре си направила, момиче. Добре дошла! Хайде, влизай да пием по един чай – кани я да влезе майстора.
Якуб прави чай и подава чашата на Нуршах, която я поема с усмивка. Тя отпива от него и се замисля.
–Явно ти е липсвал? – предполага Якуб.
– И то много! И в Англия чаят беше хубав, но нашият… нашият е друг!
Якуп я поглежда изпитателно.
– Предполагам, не само чаят ти липсваше…
Нуршах въздиша тежко.
– Не знам, чичо Якуп. Все още съм толкова объркана. Събрах багажа си и заминах за Англия! Изминаха четири дълги месеца! Но не. Където и да отиде човек, болките и сметките ги носи със себе си! Истините, които научих! Не мога да ги приема. Гневът ми към майка ми е неописуем! Постоянно се карам с нея в мислите си! Питам я: „Как можа да ми причиниш това? А батко… Той толкова ме разочарова! Всичко, в което вярвах, всичко, на което се доверявах, се срина! Али… Само като си спомня за него, сърцето ми се свива! Трудно ми е да съм далече от него.
– И какво ще правиш сега? – пита Якуб. – Щом си се върнала, значи имаш някакъв план…– Няма да се върна в имението. Ще започна нов живот сама! – заявява уверена Нуршах.
– Значи избираш трудното!
– Но е правилното решение – казва Нуршах. – До днес се отнасяха с мен като с порцеланова кукла… Само да не се счупя, само да не пострадам… Но стига толкова. Ще бъда самостоятелна. Дори да падна, дори да се нараня, няма да се откажа!
Якуп я гледа с гордост.
– Ти си силно момиче, Нуршах. С Божия помощ ще преодолееш всичко. Имаш ли план? Например къде ще живееш?
– Все още не съм решила… Но искам скромен живот. Да работя, да изкарвам прехраната си сама, без никаква помощ от Демирханлъ.
– Тогава остани тук – предлага майстора. – Може би това е най-доброто място да започнеш отначало. Малък квартал е. Всички се познават, ще си намериш приятели… И аз ще съм наблизо, ако ти потрябва помощ.
– Много ти благодаря, чичо Якуп. Но искам да съм напълно самостоятелна.
– Ти знаеш най-добре кое е най-добро за теб, дъще. Но ако все пак нещо ти потрябва – знай, че съм тук. Сега трябва да тръгвам, трябва да хвана автобуса. Синът на мой близък приятел се жени и няма как да не отида.
– Разбира се, тръгвай, чичо Якуп. Благодаря ти за всичко.
– Е какво съм направил толкова, момиче?
– Винаги ме изслушваш, даваш ми съвет, подкрепяш ме… Какво повече може да иска човек?
– Няколко дни ще бъда на селото. Ще се видим, като се върна – казва Якуб.
Действието се пренася в кантората на Кенан. (Много от вас сигурно се питат какво се е случило с Кенан, Мерием и Нефес?)
–Нефес! Облаче ли се? Нефес? Хайде, момиче, закъсняваме – провиква се Кенан.
–Приготвям си чантата, след малко идвам! – провиква се Нефес.
–Хайде, принцесо, побързай, чакам те! – повтаря Кенан.
Нефес излиза, а Кенан взема раницата ѝ и вътре слага и жилетката ѝ, а след това подава ръка на дъщеря си, за да излязат, но Нефес го подсеща, че не ѝ е вързал косата ѝ.
–Сега ще се погрижим за косата ти – казва Кенан. Обърни се ще ти направя кок като на принцеса. Готова ли си, госпожице, обърни се, завърти се, завърти се! Браво на теб! Добре! Да сложим и ластика и прическата на принцеса е готова!
–Нали не си забравил за родителската среща в четири? – подсеща го Нефес.
–Бях забравил, добре че ми напомни! – отговаря Кенан. –Хайде да вървим, за да не закъсняваме за училище!
Нуршах уверена върви по улицата и говори на себе си:
– Отсега нататък ще живея, както искам. Ще вземам сама решенията си. Ще вървя по пътя си сама. Каквото и да ме чака – добро или зло – ще го посрещна. Ще ви докажа на всички, че не съм толкова слаба, колкото мислите… Ще видите!
Тя си спомня думите на Якуп:
„Ако е така, остани тук… Това е най-доброто място за ново начало!“
Нуршах се усмихва.
– Защо не?
Тя се приближава до мъж пред малка сграда, който слага обява на прозореца, че помещението се дава под наем.
– Извинете! – провиква се Нуршах.
Мъжът се обръща.
– Да, слушам ви.
– Искам да наема помещение – казва Нуршах.
– За каква дейност го искате? – пита мъжът.
– Аз съм адвокат. Ако е възможно, ще отворя адвокатска кантора.
Мъжът кимва.
– В такъв случай, заповядайте, разгледайте. Ако ви хареса, ще говорим за подробностите.
Действието се пренася в къщата, където Орхун заведе Хира. Хира се събужда разтреперена и уплашена.
–Как така съм заспала?
Хира веднага си спомня какво ѝ каза Орхун в болницата, че той е неин съпруг и ще си тръгнат от там заедно. Есин не отрича и ѝ казва, че трябва да тръгне с него.
Хира се връща в реалността и ставайки от дивана Орхун влиза в стаята.
– Първо хапни нещо, а после излизаме – казва Орхун като посочва закуската, която е направил за нея.
– Аз… аз не съм гладна – отговаря притеснена Хира.
– Тогава ще почакаме малко… Може би ще огладнееш… Ти каза и че не ти се спи, а после… – усмихва се той.
– Ще отида до банята! – казва Хира, избягвайки погледа му и тичешком тръгва да излиза от стаята, но гласът на Орхун я спира.
– И преди бягаше в такива ситуации!
Хира спира за момент, но бързо излиза от стаята и влиза в банята.
–Как съм могла да заспя?! Ако ми беше направил нещо? – говори си ужасена Хира. –Трябва да си тръгна оттук, но как?
В мислите ѝ ехтят думите на Орхун: „Казах ти, няма да те оставя… Ще си тръгнем заедно…. Тя дори не знае какво мога да ѝ причиня… Но ще разбере… Ще разбия целия ѝ свят! Нищо още не съм ѝ сторил! Тепърва започвам!“
– Господи, помогни ми! Моля те, Господи… – уплашена е Хира.
Действието се пренася в кантората на Кенан
(Актрисата, която изпълнява ролята на Мерием, решава да напусне сериала. Сега всички очакваме да видим коя ще бъде новата партньорка на Кенан.)
Разбираме, че Мерием е починала преди една година. Кенан и Нефес остават сами… На нейно място в офиса идва нов човек – Фатих. Разбираме, че също и Шебнем е напуснала сериала.
Вуслат настоява Кенан и Нефес да се преместят при нея, за да не я изморяват с всекидневните си посещения при тях, но Кенан категорично отказва.
–Помисли за Нефес! – казва Вуслат.
–Како, аз постоянно мисля за Нефес! Ако я нямаше аз не знам как бих издържал без Мерием – отговаря Кенан. –Тя повери Нефес на мен и аз се грижа прекрасно за нея! Не се притеснявай, тук с Нефес се чувстваме добре!
Също така ситуацията между Кенан и бащата на Мерием се влошава. Старецът настоява Нефес да заживее при него и заплашва с дело за попечителство. Разбираме, че Нефес трябва да получи наследство, и именно заради това Рашид толкова силно желае момиченцето да бъде с него – за да се докопа до парите.
Фатих се опитва да успокои Кенан, като му обяснява, че Рашид прави всичко това, за да се хареса на новата си съпруга. (За момента не знаем какво се е случило с майката на Мерием – Асие)
Връщаме се при Хира и Орхун. Двамата излизат от къщата. Хира иска да знае, къде отиват.
–В къщи! Там, където ти е мястото! – отговаря уверен Орхун.
Хира си спомня за лъжите на Есин и си мисли: „Няма да го позволя да ме излъжат отново!“
–Да тръгваме! – подканя я Орхун и отваря вратата на автомобила. Хира с несигурни крачки се качва в нея.
Хира и Орхун попадат в задръстване.
„Или сега, или никога… Нямам друг избор!“ – мисли си Хира и излиза бързо от колата.
Орхун я вижда да се отдалечава и вика след нея:
– Чакай! Спри! Къде отиваш?
Колите зад автомобила на Орхун започват да натискат клаксони. Орхун е принуден да премести колата си встрани, след което тичешком тръгва след Хира.
– Не, не, не… Задънена улица! – уплашена е Хираи тръгва да се връща, когато пред себе си вижда Орхун.
– Защо бягаш от мен? Никога не бих ти сторил зло! Никога не бих те наранил! – казва уверено и в същото време толкова нежно Орхен.
– Аз не те познавам и не вярвам на думите ти! Остави ме да си отида!
Орхун се приближава.
– Веднъж те загубих! Бях съсипан от твоето отсъствие! Но никога повече няма да го допусна! – заявява той.
Хира отново бяга от Орхун. Той отново тръгва след нея. Хира влиза в изоставена сграда.
–Ти се страхуваш напразно! – вика Орхун. –Единственото място, където си в безопасност, е до мен! Дай ми шанс, за да ти го докажа!
Орхун вижда, че вратата на сградата е зазидана.
–Къде си? Къде? – ужасен е Орхун, че отново може да я е изгубил.
Връщаме се в кантората на Кенан. Нефес се обажда от телефона на учителката и моли баща си да ѝ донесе тетрадката с домашно, която си е забравила.
Кенан бърза, но не може да мине с автомобила си, защото Нуршах е оставила своята кола на средата на улицата. Кенан не може да чака, защото закъснява и премества колата на Нуршах, а тя го помисля за крадец и започва да крещи, че искат да ѝ откраднат колата..
– Какво става тук? Проблем ли има? – пита случаен минувач.
– Този мъж е крадец, искаше да ми открадне колата! – обвинява Нуршах.
– Кой? Кенан? Той е от квартала! Имате грешка! – казва мъжът.
–Разбра ли! – казва Кенан, а Нуршах го гледа изненадана.
В същото време в имението на верандата Халисе се опитва да нахрани Перихан.
– Опитай поне една хапка, г-жо Перихан – моли се Халисе.
– Време е за лекарствата ти!Трябва да ядеш поне малко! – настоява Афифе..
Аслъ, която съща е там вижда автомобила на Орхун да влиза в имението.
– Орхун дойде – съобщава тя щастлива и тръгва тичешком към колата.
Орхун излиза от колата, но не поглежда Аслъ. Той веднага се насочва към другата врата на автомобила и я отваря.
Хира излаза от колата.
– Боже мой – възкликва Халисе виждайки Хира.
Афифе вцепенена става от стола и изпуска чашата си за кафе.
– Боже мой, ти си велик си! Боже мой, ти си велик си! – повтаря със сълзи от радост Халисе.
– Ти! Ти си жива! – не вярва Афифе.
Орхун поглежда щастлив към майка си и казва:
– Жива е!
Орхун отваря вратата на къщата на Хира.
Халисе иска да прегърне Хира, но Орхун я спира, като казва, че сега не е момента.
Хира гледа объркана.
– Ела с мен! – казва Орхун.
–Къде? – пита несигурно Хира.
Орхун ѝ показва с ръка стълбите пред тях, а след това влизат в стаята, която от една година беше заключена.
– Това е нашата стая! Всичко тук е наше! А ти Хира Демирханлъ си моя съпруга и това е твоят дом! – заявява Орхун.
Орхун страда толкова много, но в същото време е благодарен, че животът му е върнал най-скъпото, неговата Хира. Светът без нея е пуст, животът му е като на мъртвец, без нея той просто диша, но не живее истински.
Сега, когато отново е до нея, Орхун е решен да направи всичко възможно, за да я накара да го обикне отново. Засега му е достатъчно просто да бъде близо до нея. Когато я наблюдава, докато спи, и се навежда, за да почувства дъха ѝ, това е толкова красиво и силно, не мислите ли?
Орхун постоянно внимава да не я изплаши. Той е изключително внимателен – всяко негово движение е премерено, всяка дума – обмислена. Орхун е мъдър, нежен, грижовен и безкрайно търпелив. Знае, че сърцето не може да бъде насилено, но вярва, че любовта сама ще намери пътя си.
И затова той ще спечели сърцето на Хира отново – още преди паметта ѝ да се върне. Защото от любовта няма как да избягаш.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg