winless
Сехер иска да напусне имението и да заживее сама, но страхът, че няма да се справи я плаши. Междувременно животът на Дуйгу е в опасност. Али и Ясемин се измъчват от вина, убедени, е Дуйгу е в това състояние заради тях. Вижте какво ще се случи в епизод 519 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 април 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 519 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 април 2025 по NOVA.
Яман и Сехер се прибират у дома вече разведени.
Ще се отрази ли разводът им на Юсуф?
Сехер иска да напусне имението и да заживее сама, но страхът, че няма да се справи я плаши.
Зухал е уверена, че Азиз е влюбен в Сехер и решава да се възползва от това си разкритие.
Междувременно животът на Дуйгу е в опасност. Али и Ясемин се измъчват от вина, убедени, е Дуйгу е в това състояние заради тях.
Яман и Сехер се връщат в имението. Всички обитатели ги посрещат. Юсуф тича към тях и ги прегръща. Веднага забелязва липсата на пръстени на ръцете им.
– Добре дошли! – казва Юсуф. – Много се притеснявах за вас! Но къде са пръстените ви? Значи вече не сте женени…
– Но за теб, юначе, нищо няма да се промени! – уверява го Яман. – Ние сме заедно. Дори и да сме разделени, това не променя нищо!
– Какво ще стане сега? – пита Юсуф. – Казахте, че нищо няма да се промени. Ще останеш с нас, нали, лельо?
– Така е – казва Зия, като поставя ръцете си на раменете на племенника си. – Ние сме голямо семейство, нали, Яман? Сехер ми е като сестра и винаги ще бъде така! Никой не може да го промени. Никога!
Дженгер прави знак на Адалет, Неслихан и Чичек да продължат работа си.
– Аз ще отида до кухнята – казва Зия.
– Ако нямате нужда от нещо, ще се върна на работа – казва Дженгер.
– Благодаря ти, Дженгер – отговаря Яман.
– Какво ще стане сега? – пита отново Юсуф. – Вие казахте, че нищо няма да се промени. Ти ще продължиш да живееш с нас, нали, лельо?
Объркана, Сехер поглежда Яман, но той не казва нищо.
Действието прескача. Яман, Сехер и Юсуф сядат на дивана в хола.
– Лельо, още не си ми отговорила – казва Юсуф. – Ще останеш ли с нас?
Лицето на Сехер помръква.
– Юсуф, скъпи, никога не съм мислила за това – отвръща тя. – Но мисля, че е по-добре да не оставам в имението.
– Но тук има толкова много стаи! И каза, че нищо няма да се промени между нас… – припомня разочарован Юсуф.
– Така е. Дори да живеем в различни къщи, ще бъдем заедно! Както каза чичо ти – нищо няма да се промени.
Неслихан идва и казва на Юсуф, че супата му е готова, и двамата отиват в кухнята.
Останали сами, Яман предлага на Сехер да остане в имението, а той да си тръгне.
– Благодаря ти за подкрепата. Но имам нужда да започна отнякъде… – казва Сехер. – Иначе решението ни и разводът няма да имат смисъл. Трябва да се науча да съм самостоятелна.
– Не бързай. Обмисли всичко добре – отвръща Яман.
Сехер кима и тръгва към стаята си.
Яман остава замислен, когато при него идва Зия.
– Как си, Яман? – пита Зия.
– Добре съм – отговаря Яман. – Нищо не се е променило за мен.
– Яман, дърветата винаги остават прави, дори в буря. Точно като теб! Аз знам, че Сехер за теб е и слънцето, и водата!
– Ако тя е добре, и аз ще съм добре – отвръща Яман.
Зия става, за да се погрижи за цветята си.
Действието се пренася в кабинета на Азиз. Той седи на бюрото си и се взира в медицинските документи на Сехер. Мислите му непрекъснато се връщат към нея. В една кутия пази всички кърпички, които Сехер нервно е мачкала между пръстите си по време на сеансите им.
„Интересно как е реагирал Яман Кармълъ на развода?“ – чуди се Азиз. – „Сигурно е бил против. Или може би… може би ѝ е причинил болка?“
Той посяга към телефона с намерението да се обади на Сехер.
„Но какво ще ѝ кажа? Да я попитам направо дали той ѝ е навредил, дали е добре?“ – колебае се в мислите си.
Изведнъж в стаята влиза Зухал.
– Исках да избърша праха, ако ми позволите – казва тя, приближавайки се към бюрото. Погледът ѝ попада върху документите. Тя забелязва медицинската карта на Сехер.
– Разбира се, вършете си работата – отговаря спокойно Азиз.
– Ако мислите за Сехер… днес тя се разведе – подхвърля Зухал, опитвайки се да скрие триумфалния тон в гласа си.
– Разведоха ли се? – Азиз повдига вежди от изненада. – Това е много бързо. Всичко наред ли е с нея?
– Да, всичко приключи. Тя е спокойна, всичко мина добре. Малко е разтърсена, но ще се оправи. Знаете ли, мисля, че Сехер е много специален пациент за вас.
– Всичките ми пациенти са специални за мен – отговаря уверено Азиз. – Но Сехер преминава през труден период.
– Разбирам – казва Зухал. – Ще избърша бюрото, когато приключите работа.
– Добре – съгласява се Азиз.
Зухал поглежда крадешком към него, докато напуска кабинета.
„Всичките пациенти са специални за вас… Наистина сте се влюбили в Сехер, докторе. Вие сте шансът, който чаках“ – мисли си тя, докато затваря вратата зад себе си.
В същото време Сехер лежи на леглото в стаята си и, разплакана, гледа пръстена, който преди час свали от пръста си.
Тя си спомня думите на Яман:
„Помниш ли, когато ти дадох този пръстен? Сега съм още по-свързан с теб, с по-голяма любов, отколкото тогава. Когато си спомниш всичко, ще се нуждаеш от тези пръстени. Пази ги добре.“
Сехер си припомня още хубави моменти, които е споделила с Яман. В един момент става от леглото и, разтревожена, казва на глас:
– Ами ако те загубя?
В същото време Яман също гледа своята венчална халка, но не изпитва страх. Той е сигурен, че Сехер е негова завинаги и няма никаква възможност да я загуби.
След известно време Назлъ (или Зухал) се обажда на Сехер.
– Здравей, скъпа, как си?
– Добре съм… всичко приключи. Разведохме се.
– Знам как се чувстваш, но недей да страдаш. Животът тепърва започва за теб. Така е най-добре за теб. Повярвай ми.
– Може би съм имала перфектния живот преди… и го загубих, защото не можах да си спомня – отвръща Сехер с треперещ глас.
– Сехер, пак го правиш – укорява я Назлъ. – Опитваш се да се вкопчиш в миналото, което не помниш. Време е да бъдеш щастлива. И аз ще бъда до теб.
– Благодаря ти, Назлъ.
– Няма за какво, скъпа! Аз съм до теб и винаги ще ти помагам! А сега – почини си! Няма повече да говорим за това – заявява Назлъ. – Реши ли какво ще правиш? – пита тя нетърпеливо. – Не трябва да оставаш там! Знаеш ли, че много ти провървя – в нашия квартал има малка, хубава къща, точно за теб. Ако искаш, ще отидем да я видим.
– Благодаря ти, Назлъ, но още не съм готова – казва Сехер.
– Добре. Когато си готова – аз съм тук – отвръща Назлъ, леко ядосана.
След разговора Сехер остава сама в стаята си, разплакана.
– Какво ще правя? – пита се тя. – Къде ще отида? Как ще живея сама?
Тя свива ръце в юмруци.
– Не! Трябва да го направя. Трябва да съм силна!
Сехер тръгва да отвори прозореца, но не успява.
– Дори един прозорец не мога да отворя! – ядосва се със сълзи на очи Сехер. – Как ще живея сама?
Междувременно Ясемин и майка й пристигат в болницата.
Операцията на Дуйгу все още продължава.
Ясемин се чувства виновна, че сестра ѝ в момента се бори за живота си. Али също се обвинява – не е успял да я защити. В мислите си Али се връща към деня на годежа си с Кираз, когато момичето бе смъртоносно простреляно от собствения си брат.
Али е обзет от страх. Ужасява го мисълта, че историята може да се повтори. Непрекъснато гледа вратата на операционната зала, молейки се за по-добра съдба за Дуйгу, отколкото тази, която сполетя Кираз.
В един момент медицинска сестра се приближава до Ясемин и ѝ подава личните вещи на сестра ѝ. Сред тях има гривна с буквата „Д“.
Ясемин я стиска в ръката си и в мислите си моли: „Моля те, дръж се. Не си отивай… Току-що се намерихме!“
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg