winless
В този драматичен епизод на „Моите братя и сестри“ напрежението достига своя връх
„Моите братя и сестри“: Партито в училището, което започва с танци, флиртове и младежка еуфория, се превръща в сцена на страх и смелост. Толга, изпълнен с гняв и желание за отмъщение, подпалва помещението, заключвайки вътре Асие. Йомер не се колебае нито секунда – хвърля се в огъня, за да спаси сестра си. Приятелството, любовта и саможертвата се сблъскват в огнената буря, която ще промени всички. Пламъците изгарят миналото, за да разкрият истинската сила на връзките между героите.
„Моите братя и сестри“: Напрежение, танци и пламъци: Огън от ревност в училищния бал
На училищния бал Асие забелязва как момиче се възхищава на Дорук, докато той изпълнява песен пред всички. Ревността се прокрадва в сърцето ѝ, макар да се опитва да го прикрие.
Танци и напрежение между влюбени
Берк кани Айбюке на танц. Тя, макар и леко смутена, се съгласява. В това време Йомер се приближава до Сюсен и ѝ предлага да танцуват. Тя му се усмихва и признава, че не е искала да го нарани. Между тях отново прехвърчат искри.
Асие, за да предизвика Дорук, кани Каан на дансинга. Дорук не издържа и се нахвърля с упреци към тях двамата. Атмосферата се нажежава.
Появява се Толга – хаосът започва
Неочаквано Толга нахлува на партито и се сбива с Йомер и Огулджан. Учениците ги разтървават, но Толга изрича тежки заплахи. Решен да отмъсти, той подпалва помещението. Преди това заключва Асие в тоалетната, а останалите – в залата.
Бягство от огъня
Докато учениците търсят ключа и успяват да се измъкнат, Йомер остава вътре, за да спаси Асие. Той разбива вратата на тоалетната, но вече и двамата са в капан. Дорук, Каан и Огулджан се връщат и помагат. Петимата успяват да се спасят невредими.
Харика тича към Йомер, наричайки го „батко“, а сърцето му се свива от тревога. Йомер е убеден, че подпалвачът е Толга. Той започва да се оправдава, но никой не му вярва.
Спомени и прошки
Шенгюл среща Акиф и започва да си възвръща паметта. Айбюке признава на Берк, че вече не му е сърдита, и му пожелава приятна ваканция.
Две седмици по-късно
Асие изказва благодарност на Дорук, че ѝ е спасил живота. Между тях се заражда нова топлина, сянка на нещо истинско.