winless
Нурсема отива в Анкара заедно с Алев, за да говори с родителите на Умут. Бащата на Умут ѝ обяснява защо не одобряват връзката им, като ѝ показва снимки на бившите приятелки на Умут. Той ѝ подава едно огледало и ѝ казва да се сравни с неговите бивши приятелки. Междувременно Пембе намира папагала на Нилай и става весело! Разберете какво ще се случи в еп. 88 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.88 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 9 април по Diema Familyот 22:00 ч.
Нурсема отива в Анкара заедно с Алев, за да говори с родителите на Умут. Бащата на Умут ѝ обяснява защо не одобряват връзката им, като ѝ показва снимки на бившите приятелки на Умут. Той ѝ подава едно огледало и ѝ казва да се сравни с неговите бивши приятелки.
Междувременно Пембе намира папагала на Нилай и става весело!
В компанията при Фатих пристига Суде от автокъщата, която и му казва, че оттук нататък тя ще отговаря за поръчките на колите на Дога и Пембе. Фатих не подозира, че това е част от плана на коварната Айлин.
След вечеря семейство Юнал са се събрали в хола и си говорят. Изведнъж папагалът на Нилай започва да крещи.
Нилай веднага започва да кашля.
– Май някой крещеше? – казва притеснена Пембе.– Не, това идва от съседите – отговаря спокойно Мустафа.
– Сестричке, как върви с подготовката на сватбата? – сменя темата Нилай.
– Ние още не сме започнали – казва видимо притеснена Нурсема.– Кога ще дойдат родителите на Умут, за да се запознаем? – пита Пембе.– Когато баща му се оправи – отговаря Нурсема.– От какво е болен, нещо сериозно ли е? – пита Абдула.– Не съм питала, не знам, татко! – отговаря тя.
– Много скоро в тази стая ще тичат три прекрасни малчугана! – сменя темата Пембе.
– Ние всички сме в очакване – казва Фатих, обръщайки се към Дога и хващайки я за ръката. – Нали така?
– Ъх… – отвръща Дога, като рязко издърпва ръката си от неговата.
– Какво става с колата? – пита Абдула.– Айлин я избира, тя е много съвестно момиче! – отговаря Пембе.– Стана ми задушно, ще изляза на въздух – казва Дога чувайки името на Айлин.– Да дойда ли с теб? – пита Фатих.– Не е нужно – отговаря Дога като се опитва да не бъде груба.– Ще отида да направя компания на Дога – казва Нурсема.
Нурсема споделя тревогите си на Дога, че родителите на Умут не я харесват. Дога я съветва да се бори за любовта си и да отиде в Анкара, за да се срещне с родителите на Умут.
– Дога, благодаря ти! Ти винаги ме вдъхновяваш! – казва Нурсема, като прегръща Дога. – Да, сетих се, Алев знае къде живеят родителите на Умут.
Нурсема се обажда на Алев и тя ѝ казва, че ще я закара при тях в Анкара.
Нурсема отива при майка си и баща си и им казва, че сутринта ще излезе рано, защото иска да погледне някои неща за сватбата. Пембе предлага и тя да дойде с нея. Нурсема ѝ казва, че ще отиде с Алев.
– Купи всичко, което ти е необходимо, дъще! – казва Абдула.
– Аз няма да купувам, искам само да се посъветвам – уточнява Нурсема.
– Мнението на майка ти не е важно! – казва засегната Пембе.
– Мамо, след това ще отидем и с теб – отвръща Нурсема.
През нощта папагалът на Нилай събужда Абдула и Пембе. Те обаче предполагат, че тези гласове са на Мустафа и Нилай.
В компанията на Фатих пристига Суде от автокъщата и му казва, че оттук нататък тя ще отговаря за поръчките на колите на Дога и Пембе, които са в процес на изпълнение. Разказва му, че Айлин има болен племенник и е в затруднено положение, работи на още една работа, затова не може да разбере защо ѝ е дала тя да се занимава с тяхната поръчка, като така Айлин ще изгуби добра комисионна.
Останал сам Фатих смята, че Айлин се е отказала да се занимава с неговата поръчка заради обвиненията му, че иска да разруши брака му. Той се чувства виновен и ѝ изпраща съобщение, че ако има нужда от помощ, той е насреща.
– Чудесно! Падна ми в ръчичките! – смее се доволна Айлин, след като прочита съобщението. Тя не отговаря на Фатих, защото следва плана си.
На следващия ден Пембе остава сама с домашната си помощница, когато чува пронизителните крясъци на папагала. След кратко търсене, Пембе открива шумния виновник.
– Пембе е лоша! – повтаря папагалът настойчиво.
– Какво?! Какво каза?! „Пембе е лоша?!“ – очите ѝ се разширяват от шок.
– Яж по-малко, жено! – добавя папагалът със същия нахален тон.
– Не мога да повярвам… Все едно ме познава! – възкликва Пембе, объркана и възмутена.
– Папагалите повтарят това, което чуват – обяснява спокойно помощницата.
– Ах, Нилай! Това няма да ти се размине! – заканва се Пембе и грабва клетката с папагала, за да го отнесе в хола.
Същевременно Нурсема пристига в Анкара заедно с Алев. Предстои ѝ трудна среща с родителите на Умут.
Налян, майката на Умут, ги посреща на прага и ги кани вътре.
– Аз няма да влизам – казва Алев. – Вие си поговорете насаме.
– Не сме ли дошли в неподходящ момент? – пита несигурно Нурсема.
– Не, дъще, влизай – отговаря с мек глас Налян.
Малко след това се появява и бащата на Умут.
– Това е Нурсема, приятелката на Умут. Дошла е да поговори с нас – обяснява Налян.
– Всъщност… аз съм му годеница – казва Нурсема с притеснение.
– Знаем – отвръща Налян.
– Хайде, влизай – подканя я бащата на Умут.
– Разбрах, че често не се чувствате добре. Желая ви здраве! – казва с уважение Нурсема.
– Благодаря ти… Да, не съм в най-добро състояние напоследък – отвръща той.
– Умут дойде да поиска ръката ми, но вас ви нямаше… Много се разстроихме. Сигурна съм, че и вие също.
Настъпва кратко мълчание.
– Знам, че не ме харесвате – признава Нурсема. – Но ние с Умут се обичаме…
– Умут живее далеч от нас, рядко общуваме – казва баща му сдържано. – И, ако трябва да съм честен, не мога да разбера как твоите родители са ви позволили да се срещате.
– В началото и те бяха против. Да, ние с Умут сме от различни светове… но понякога точно различията събират хората. Те ги учат на търпение, на любов. Нашите пътища се пресякоха… и искаме да вървим заедно по този път – казва Нурсема с трепет в гласа.
Майка на Умут казва, че е изразила мнението си за тяхната връзка съвсем ясно, когато са се срещнали за първи път, и се извинява, но трябва спешно да излезе.
Бащата на Умут ѝ обяснява защо не одобрява връзката им, като ѝ показва снимки на бившите приятелки на Умут.
Бащата на Умут подава огледало на Нурсеа и ѝ казва:
– Виж приятелките на Умут и виж себе си!
Нурсема не казва нищо. Очите ѝ се насълзяват. Сърцето ѝ се свива от болка.
Нурсема си тръгва оттам много разстроена. Тя моли Алев да не казва на Умут, че е идвала при родителите му.
Нилай се прибира, а Пембе я чака с напрегнато изражение пред нея е – клетка с папагал, който не спира да крещи.
– Пембе е лоша! – повтаря птицата с настойчив тон.
– А, върна се! Я сега ми кажи – какво е това?! – започва Пембе
Нилай въздиша и си признава:
– Онзи дърводелец ме измами. Изчезна… и ми остави папагала.
– Не само те е измамил, ами и птицата си си домъкнала тук?! – избухва Пембе.
– Но тя е много ценна! – защитава се Нилай.
– Пембе е лоша! – изкрещява отново папагалът.
– Аха, много ценна, няма що! Чуй само какво говори! – обижда се Пембе.
– Може… може жената на дърводелеца да се е казва Пембе? – опитва се да смекчи ситуацията Нилай.
– Ох, Нилай! Измисли ли поне какво ще кажем на Абдула? Дадохме пари, а тях вече ги няма!
– Моля те… помогни ми!
– Не! Повече не мога да крия нищо! Тази вечер ще му кажа всичко! – заявява Пембе твърдо.
– Само те моля… поне папагала оставете! В тази къща само той си говори с мен… – прошепва жално Нилай.
Абдула се прибира заедно със синовете си и Йомер. Пембе ги посреща още на входа. В този момент папагалът се обажда с пронизително крещене.
– Какъв е този звук?! – пита слисано Абдула.
– Имаме… гост – казва Пембе със скрита ирония.
Абдула влиза в хола и спира смаян пред клетката с папагала.
– Кой е това?! – пита подозрително.
– Това е птица – обяснява Мустафа.
– Така ли? А аз си помислих, че е жираф! – отвръща саркастично Абдула.
Йомер и Фатих се разсмиват неудържимо.
– И защо е тук? – пита отново Абдула.
– Аз ще обясня – намесва се Пембе. – Дърводелецът, с когото Нилай работеше, е избягал заради дългове и е оставил папагала като… обезщетение.
– Аз го взех… защото все пак е нещо, вместо нищо – казва Нилай виновно.
– Той струва скъпо – допълва Мустафа. – А и… говори!
В този момент в стаята влиза Дога, привлечена от шума.
– О, каква хубава птичка! – възкликва тя и се приближава до клетката. – Здравей, аз съм Дога!
– Глупава Дога! – изстрелва папагалът веднага.
– Ти си глупав! – отвръща с усмивка Дога.
– Виж ти, кой посмя да нарече жена ми глупава! – смее се Фатих.
– Стига вече, не бъдете лоши с папагала! Аз ще го науча на хубави думи! – казва Пембе.
– Научи го да се моли! – измърморва ядосано Абдула. – Бог да ни прости…
Всички се заливат от смях.
– Хайде, ставайте, да сядаме на масата – подканва ги Пембе.
– В тази къща и без това никога не е тихо… а сега и птица ще си имаме! – мърмори под нос Абдула, докато се отправя към трапезарията.