winless
Кенан и Мерием заминават на сватбено пътешествие. Малко преди тръгването им, Орхун пита Кенан кога ще се върнат, защото искрено желае да бъдат до него и Хира в най-щастливия им ден. Мерием чува думите му и споделя с приятелката си. Хира е много развълнувана от мисълта, че Орхун ще ѝ направи предложение. Вижте още какво ще се случи в епизод 201 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 9 април 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 201 на турския сериал „ПЛЕН“, който можете да гледате на 9 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Кенан и Мерием заминават на сватбено пътешествие. Малко преди тръгването им, Орхун пита Кенан кога ще се върнат, защото искрено желае да бъдат до него и Хира в най-щастливия им ден. Мерием чува думите му и споделя с приятелката си, че според нея Орхун със сигурност ще направи предложение… и този път бракът ще бъде истински.
Али се притеснява за здравето на баба си Афифе.
Еда е бясна, че Орхун не откъсва очи Хира.
Хира е много развълнувана от мисълта, че Орхун ще ѝ направи предложение.
Действието в новия епизод продължава точно там, където завърши предишният. Мерием и Кенан стават, за да открият тържеството със своя сватбен танц. Музиката започва да звучи нежно, а те се понасят в ритъма ѝ – леки, усмихнати, сякаш нищо извън този миг не съществува. Светлината ги обгръща, а очите им са вперени само един в друг.
Докато танцуват, Кенан прошепва с обич:
– Когато се събуждаш, първото нещо, което ще виждаш, ще бъда аз! Ще започваме деня с ароматна закуска. Ще обикаляме места, на които никога не сме били. Ще гледаме филми заедно, а ти ще заспиваш на рамото ми… и още, и още… Мерием, ще остареем заедно! Щастието ще бъде наше!
Очите на Мерием се насълзяват, но усмивката ѝ не помръква.
– Много страдахме, минахме през какво ли не… – прошепва тя. – Но си струваше. Всичко си струваше заради този момент!
Гостите наблюдават с вълнение красивата двойка на дансинга. В очите на всички има топлина и възхищение. Майстор Якуб се навежда леко към Рашид и го потупва по рамото и казва с въздишка:
– Те поемат по своя път, а ние по нашия! Колко много преживяха, изтърпяха всичко и вижте ги сега! Затова любовта им е толкова ценна! Никога не се предадоха!
Вуслат се приближава до Хира.
– Хира? – възкликва тя с радост и я прегръща силно.– Како Вуслат! Помислих, че няма да ме познаеш – отвръща Хира, изненадана и щастлива.– О, как да забравя тези красиви очи? – казва Вуслат с усмивка. – Как си?– Добре съм… А ти? – Благодаря! И аз съм добре…
Точно тогава Кенан и Мерием, вече завършили танца си, се приближават към тях.
– Вие познавате ли се? – пита Кенан с изненада в гласа..
– Може да се каже – отговаря Вуслат с усмивка. – Изглежда, че днес тази красавица няма нужда от кърпичка, но…
Орхун се намесва леко притеснен:
– Каква кърпичка?
– Това си остава между нас – намигва Вуслат.
– Все още я пазя – отвръща Хира с усмивка.
– Миличка! – възкликва трогната Вуслат.
– Хира е специална – казва Мерием.
– Знам – кимва Вуслат. – Още от първия миг, в който я видях, я почувствах като своя собствена сестра.
– Како, ще ревнувам – смее се Кенан.
– Няма нужда – усмихва се Вуслат и го прегръща. – Любовта ми стига и за двама ви. Хайде, елате!
Вуслат прегръща и Хира, и Кенан.
Ех, кога ли ще разбере, че Хира е наистина нейната по-малка сестричка
Действието се пренася в имението. Али рисува в стаята си. Седи спокойно, съсредоточен, с четка в ръка. Пред него – гладък камък, върху който малко по малко се ражда нещо красиво. В този момент вратата се отваря леко и вътре влиза Муса.
– Брей, бреей! Кой е създал тази красота? – възкликва той, като поглежда към Аличо, който не откъсва очи от рисунката си.
– Не мога да повярвам! Истински шедьовър е това, да знаеш!
– За баба е.
Муса поглежда Аличо и го пита: – Искаш ли да кажеш нещо?… Хайде, кажи…
– Как разбра?
– Това е силата на моето вътрешно чувство – отговаря Муса с усмивка. – Хайде, сподели ми – какво ти тежи на сърцето? Или искаш да попиташ нещо? Питай… Аз съм човекът, който знае всичко!
– Баба ще се оправи ли? – пита Али с глас пълен с тревога.
– Баба ти е малко болна… но ще се оправи. Нищо няма да ѝ стане, вярвай ми. А и… знаеш ли? Може би тези красиво изрисувани камъчета ще ѝ помогнат. Вълшебната ти сила… не се ли крие точно в тях, а?
Али се смее.
По-късно Аличо тихо влиза при баба си Афифе, която спи. Той остава камъчето, което специално изрисува за нея на нощното шкафче. След това иска да докосне ръката ѝ, но вижда Шевкет и бързо напуска стаята.
Пренасяме се отново на сватбата на Кенан и Мерием. Шебнем, с широка усмивка и закачлив тон, весело приканва младоженците на дансинга.
– Елате и вие! – обръща се Мерием към Хира и Орхун. – Не ни оставяйте сами!
Хира се засрамва леко и се опитва да намери извинение:
– Ние…
Но не успява да довърши. Орхун вече се изправя и ѝ подава ръка.
– Да потанцуваме?
Хира колебливо хваща ръката му и двамата се отправят към дансинга. Танцът започва бавно, нежно.
–Първото правило… – казва Хира. – Никога не трябва да откъсваш очи от партньора си. Второто бяха стъпките… За да не ги объркаш, трябва да се движиш в синхрон с човека до теб… Така го обясни на Аличо… И каза да си представим музиката, но мисля, че сега няма нужда от въображение.
– Не си забравила – отвръща Орхун
– Не забравям важните неща – отвръща Хира и погледът ѝ се задържа върху него.
Изведнъж Хира леко се залюлява.
– Добре ли си? – пита притеснено Орхун, като я придържа.
– Просто малко ми се завъртя главата, нищо повече – отговаря Хира.
– Ела с мен!
– Къде?
– Ще видиш.
– Какво ще видя?
– Недей да питаш. Просто ми се довери.
Действието прескача. Хира седи сама на стълбите на една къща. След малко при нея идва Орхун с малка чантичка със сърце на нея.
– Какво е това? – пита тя изненадана.– Имай търпение – усмихва се той и вади от чантата малко бурканче с шоколад.– Откъде го намери? – очите ѝ светват.– Изгуби много кръв… Изморена си. Трябва да компенсираме! – казва Орхун с грижовен тон. – Хайде, хапни!
Хира кима с глава и отваря бурканчето.
– Няма да откажа! – отвръща тя като загребва от шоколада.
Орхун наблюдава как Хира се наслаждава на шоколада.
– Ти искаш ли? – пита тя, виждайки, че я гледа.– Хапни и за мен! – отговаря Орхун.
– Кой би повярвал, че един ден ще ям шоколад с теб… на тротоара?
– Мисля, че оттук нататък те чакат още много изненади!
– Например?
– Ще разбереш… когато дойде моментът.
Настъпва тишина. Орхун я поглежда и с нежен жест докосва устната ѝ.
– Имаш малко петънце… – казва Орхун.
Хира леко се изчервява, но се усмихва.
– Изчезна, нали?… Сватбата… Може би е време да се върнем при Мерием?
– Добре – съгласява се веднага Орхун.
Орхун и Хира пристигат точно навреме – в момента, в който Мерием и Кенан се готвят да си тръгнат. Въздухът е пропит с онзи особен заряд, който остава след една красива сватба – смесица от нежност, радост и малко носталгия.
Хира и Мерием се прегръщат силно.
– Честито! – казва Орхун, като подава ръка на Кенан.– Благодаря – отговаря Кенан.
– Нека любовта ви трае вечно – казва Хира с усмивка на Мерием.– И вашата – отвръща Мерйем.
– Нямаше как да не дойдем – казва Орхун. – Знаем през какви трудности минахте! – Ако можех да предвидя някои неща… много по-рано… – казва замислено Кенан.– Всичко идва, когато трябва – отвръща спокойно Орхун. – Нито по-рано, нито по-късно…– Така е… Понякога ти трябва време, за да осъзнаеш колко ценно е това, което имаш – казва Кенан, докато с Орхун наблюдават Мерием и Хира, които стоят настрани и си говорят. – А после, каквото и да направиш, ти се струва малко… Искаш да ѝ дадеш най-доброто.
– Нашата история не започна добре. – признава Орхун. –Но ако не бяхме тръгнали по онзи път, нямаше да сме тук. Ще започна всичко отначало. Както трябва… Кога се връщате? Искаме да сте с нас в най-щастливия ни ден!
Мерием се обръща към Хира, усмихва се заговорнически и прошепва:
– Мисля, че ще ти предложи брак. И този брак ще е истински!
– Значи трябва да побързаме, за да сме тук навреме! – казва Кенан. –Явно има неща, който не трябва да пропускаме!
Кенан взема Нефес на ръце, усмихва ѝ се и внимателно я слага на задната седалка. Мерием маха за сбогом на всички, преди да се качи до него. Кенан също маха с ръка, на събралите се.
Хира поглежда Орхун. Сърцето ѝ бие силно. А в ума ѝ още кънтят думите на Мерием: „Май ще ти предложи брак и този брак ще е реален“
Действието прескача Хира и Орхун се прибират в имението.
– По пътя към вкъщи не каза и дума. Беше мълчалива… Но мисля, че знам причината – казва Орхун, като я наблюдава внимателно.– Не, не е това, което си мислиш – отвръща Хира, все така развълнувана. – Нямаше причина… Просто така… Беше без причина. Аз… не мислех за нищо!– Но аз не казах, че си мислила за нещо. Според мен си гладна. А когато човек е гладен, не му се говори!– Хм, да… всъщност… наистина огладнях. В такъв случай – ще отида в кухнята и ще приготвя нещо за хапване. Това ще е най-добре!
Хира бърза към кухнята, надявайки се да се успокои. Опитва се да си върне нормалния ритъм на дишане, но сърцето ѝ продължава да бие силно. След минута Орхун влиза при нея.
– Можеше да се качиш в стаята. Аз щях да ти донеса!
– Няма нужда. Ще хапнем тук. Заедно – казва Орхун.
– Мога да ти направя сандвич! Искаш ли? – предлага тя, като се опитва да овладее треперенето в гласа си.
– Искам – отговаря Орхун, без да сваля очи от нея.
Хира отваря хладилника и започва да изважда нужните продукти, но е толкова развълнувана, че част от зеленчуците се разпиляват на пода.
Орхун я поглежда загрижен.
– Добре ли си? Изглеждаш… развълнувана.
– Не… да… добре съм. Няма нищо. Защо да съм развълнувана? Просто… не мога да отворя това…
Хира се опитва да отвори плика с хляба.
– Дай да пробвам – казва Орхун и взема плика от ръцете ѝ. Без да откъсва поглед от нея, го отваря с лекота.
Хира се заема с приготвянето на сандвичите, опитвайки се да събере мислите си. Не иска да показва колко много я вълнува присъствието му. След няколко минути сандвичите са готови.
Тя му подава единия, после се спира за момент, замислена.
– Няма ли да ядеш? Защо чакаш? – пита Орхун.
– Да, да… ще ям – отговаря Хира и отхапва бавно. – Мерием и Кенан изглеждаха толкова щастливи… Беше прекрасен ден. Радвам се, че бяхме с тях.
– Преживяха какво ли не, за да бъдат заедно… Надявам се оттук нататък щастието да не ги напуска.
–Дай Боже!
– Животът рано или късно дава на човека това, което заслужава – казва Орхун.
Камерата ни показва Еда, която подслушва, с лице, изкривено от ревност.
– Така е с истинската любов – продължава Орхун. – Безценен дар… който не всеки получава. Но най-важното е – щом я намериш, никога да не я изпускаш.
Хира смутена отпива от сока.
Еда, бясна, тряска вратата и се прибира в стаята си.
– Ох, изплаши ме! Какво ти е, момиче? Полудя ли? – крещи Перихан, щом вижда състоянието на Еда.
– Да, полудях! Полудях, разбра ли?! Те ме побъркаха! – крещи Еда.
– По-тихо! Искаш да събудиш всички ли?!
– Нека! – не се спира Еда. – Така или иначе ни изхвърлиха! Какво по-лошо може да стане?!
– А не се ли запита защо стана така?! – избухва Перихан. – Ако не беше направила всички тези глупости, сега щяхме да сме добре! Но не! Ти никога не мислиш преди да действаш! Точно както и сега!
– Достатъчно, мамо! Стига вече! Няма да мълча! Онази… онази пустинна мишка му е завъртяла главата! Ако беше чула какво ѝ каза в кухнята… Говореше за любов! За дарове! Чувала ли си Орхун да говори така?! Аз я мразя, мамо! Мразя я! Искам да я удуша с ръцете си!
– Нищо още не е свършило! – заявява Перихан. – Каквото и да си мислиш, последната дума е на Афифе. Не го забравяй! Няма да се предадем! Ще запазим спокойствие… и ще настроим Афифе!
Действието прескача. Хира лежи в леглото си, но не може да заспи. Върти се, обръща се на една, после на друга страна. Сърцето ѝ бие учестено, а мислите не ѝ дават покой. От дивана Орхун се обръща към нея:
– Не можеш да заспиш, нали?
– Да… – прошепва тя.
– Опитай се да си представиш нещо, което те прави щастлива. При мен винаги действа – казва той.
Хира си представя как гледа звездите. До нея се приближава Орхун. Прегръща я нежно. Хира го поглежда с любов и му се усмихва. Двамата доближават главите си една до друга.
– Успя ли? – пита Орхун, прекъсвайки мига.
Хира мълчи.
– Каквото и да е явно е подействало – казва Орхун.
– Не… аз просто… Не съм… Тоест… По-скоро не успях. Явно изведнъж ми се е доспало – казва объркана и развълнувана Хира.
–Добре! Не се разсънвай! Лека нощ!
–Лека нощ! – казва замечтана Хира.
Действието прескача на сутринта.
Орхун си е в кабинета и говори с някой по телефона. Хира влиза при него с чаша кафе в ръка.
– Кога ще е готов пръстенът? – продължава разговора Орхун. –Добре… Побързай, времето ни е малко.
Хира оставя кафето и тичешком излиза от кабинета. Развълнувана излиза на верандата.
Той каза „пръстен“… Господи… възможно ли е? Спомня си думите на Мерием: „Мисля, че ще ти предложи брак… Този брак ще е истински!“