winless
Хулия и Наджие предлагат на Сила да пренощува в тяхната къща. Сила не осъзнава колко близо до нея ще се окаже Кузей. Зейнеп се изправя лице в лице с Халдун. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.121 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 121 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 4 април от 15:00 часа по NOVA.
Хулия предлага на Сила да пренощува в тяхната къща. Сила не осъзнава колко близо до нея ще се окаже Кузей.
Зейнеп се изправя лице в лице с Халдун.
След като Хулия блъска Сила, заедно с Наджие я водят в болницата. И двете са изплашени до смърт. За да се влошат още повече нещата, изведнъж в чантата им звъни телефон. Това е устройството, което са взели от паркинга, мислейки, че принадлежи на Сила. На екрана проблясва номер на стационарен телефон, но те не го разпознават. Това е Кузей. Той се е обадил от домашния си телефон с надеждата, че този, който е намерил телефона му, ще му го върне обратно.
– Не отговаряй! – казва Наджие, като гледа дъщеря си с паника в очите.
– Но мамо…
– Не сега! Не можем да събудим подозрение. Нека изчакаме добри новини от лекаря и тогава ще решим какво да правим.
– Боже, дано това момиче оцелее… – прошепва Хулия, стискайки ръката на майка си.
Скоро вратата на залата за спешни случай се отваря и лекарят излиза в коридора. Двете жени затаяват дъх.
– Докторе, как се чувства пациентката? – пита Хулия, почти неспособна да изкара гласа си.
– Тя е в съзнание. Има счупено ребро и травма на главата, но животът ѝ не е в опасност.
– Слава Богу! – избухват едновременно Хуляи и Наджие и си стискат ръцете в знак на облекчение.
– Скоро ще пристигне полицията, за да вземе показанията ви – добавя лекарят, без да обръща внимание на ужаса м очите им.
– Признания? Но аз… аз не съм направил нищо лошо! – протестира Хулия, усещайки как краката ѝ се подкосяват.
– Това е стандартна процедура. Спокойно, просто разкажете какво се е случило – уверява докторът и си тръгва.
Хуляи пребледнява.
– Мамо, ще ме арестуват… ще ме вкарат в затвора! – гласът ѝ трепери.
– Успокой се! Нищо подобно няма да се случи. Слушай, трябва да се обадим на Кузей. Той е адвокат, ще ни помогне.
– Мамо, ти луда ли си? И какво ще му кажеш? „Проследихме те и ударихме едно момиче“? Ако той разбере, ще стане скандал!
Изведнъж Хулия забелязва двама полицаи да разговарят с един лекар. В очите ѝ се появяват сълзи.
– Боже, Боже… и какво сега ще стане?
В този момент от вътрешността на стаята, в която е настанена Сила се чува глас:
– Има ли някой тук?
Двете жени се втурват вътре. С облекчение виждат Сила, която е в съзнание и изглежда е в добро състояние.
– Слава Богу! – въздъхва Хулия. – Момиче, как се чувстваш?
– Имам главоболие… – отговаря Сила.
– Няма опасност за живота ти! Лекарят каза, че всичко ще бъде наред. Не съм те ударила нарочно, наистина! Ти изкочи толкова внезапно…
Наджие се навежда над Сила, очите ѝ са пълни с молба.
– Прекрасната моя дъще… полицията ще дойде при теб след малко. Не им казвай за нас, нали?
– Полицията? Защо?
– За да вземе показанията ни. Молте, не им казвайте истината. Ако синът ми разбере за това, ще имаме огромни проблеми.
Хулия поставя намерения телефон до Сили.
– Мисля, че е твой. Намерих го на мястото на произшествието.
Сила поглежда телефона с колебание. Когато жените си тръгват, устройството изведнъж започва да вибрира. На екрана се появява номер от Бурса.
– Това Бахар ли е? – Сила се чуди, после вдига слушалката. – Ало?
– Слава Богу! – В другия край се чува познат глас. – Знаех си, че си с Кузей!
– Какво става? Имаш ли нужда от нещо? – пита Сила.
– Обещай ми нещо… – казва Бахар. – Не се връщай тук. Никога!
Сърцето на Сили се ускорява. – Какво? За какво говориш?
– Алпер е подал жалба срещу теб. Каза, че си го наранил. Иска да те накара да се върнеш тук. Моля те, Сила, скрий се при Кузей! И… не казвай на никого истинското си име. Ако Алпер те открие, ще бъде лошо.
Връзката прекъсва. Сила се взира в пространството, а ръцете ѝ треперят.
В този момент в стаята влизат полицаи.
– Добро утро. Можеш ли да ни кажете какво се е случило?
Сила, която все още чува в главата си думите на Бахар, си поема дълбоко дъх.
– Казвам се… Дениз – казва тя, като избира първото име, което ѝ идва наум. – Не знам кой ме удари. Извършителят избяга, а тези две жени само ми помогнаха.
След като полицията си тръгва, Наджие и Хулия се връщат в стаята на Сили.
– Дениз, благодаря ти – казва Хулия и повтаря името, което е чула от устата на Сили. – Наистина не исках да те нараня.
– Аз също бях невнимателна – отговаря Сила.
– Красавице моя, не мога да опиша добрината, която ни направи, като не каза истината на полицията.
Хулия внимателно оглежда момичето.
– Дениз, родителите ти със сигурност са разтревожени. Обади ли им се?
Сила свежда поглед.
– Аз… нямам семейство. Нямам никого тук.
– И какво ще правиш? Къде ще отидеш?
– Дойдох тук, за да видя един приятел, но… не можах да го намеря. Благодаря ви за всичко, но по– добре да си тръгвам.
Хулия я гледа известно време, накрая взема решение. Въпреки възраженията на майка си, тя предлага на Сили да прекара следващата нощ в тяхната къща.
Хулия и Наджие завеждат Сила у дома. Веднага щом слизат от колата, Наджие забелязва Кузей да стои на входа. Тя казва на дъщеря си да вкара Сила през задната врата. Това обаче се оказва не най-добрата идея.
В същото това време Белкис посещава Ферей в дома ѝ. Йълдъз носи кафе и се усмихва мило.
– Да приготвя ли нещо специално за вечерта, г– жо Ферей? – пита любезно Йълдъз.
Преди Ферей да има време да отговори, Белкис хвърля остър поглед към Йълдъз и отговаря вместо нея:
– Приготви каквото искаш. Не виждаш ли в какво състояние е тя?
Йълдъз, макар и явно изненадана от тона на Белкис, послушно се отдалечава. В стаята настъпва мигновена тишина, която е нарушена от майката на Еге.
– Ти се скара с Бюлент, нали?
Ферей вдига уморен поглед към нея.
– Дори не питай… Ядосани сме, и двамата.
– Заради Зейнеп? – Белкис смръщва вежди. – Това момиче е истинска досадница.
Ферей отпива глътка кафе после казва:
– Вчера Бюлент посети Гьонюл. Заедно със Зейнеп.
Белкис почти изпуска чашата от ръцете си.
– Какво, в затвора!
– Да. Зейнеп наскоро разбра, че майка ѝ е там, и Бюлент реши да ги събере отново.
– И ти позволи това да се случи? – Белкис я поглежда невярващо. – Трябваше да се скараш с него! Изкрещи всичко, което мислиш!
Ферейе свива рамене.
– Аз не съм такава…
– Точно това е твоят проблем! Ако не се промениш, ще свършиш като мен – със сълзи в очите и празни ръце. Трябва да се бориш, Ферей. Трябва да се изправиш срещу тази жена!
– Но защо това те вълнува толкова много? – Ферей я поглежда подозрително.
Белкис нервно поклаща глава, сякаш се колебае дали да каже цялата истина.
– Защото този проблем с Гьонюл и Зейнеп е и мой проблем.
Ферей примижава, като гледа внимателно приятелката си.
– Какъв е смисълът на това? Как така Гонул се превърна и в твой проблем?
Белкис си поема дълбоко дъх.
– Разбира се, че не знаеш нищо… Еге даде всичко от себе си, за да намери човека, който някога е ранил Гьонюл.
– Почакай… – Ферайе задържа дъха си. – Халдун? В края на краищата дори Бюлент не знае къде е той! Какво е правил Еге с него? В края на краищата той е парализиран, нали?
Белкис стиска устни и поклаща глава.
– Не.
– Какво означава „не“?
– Халдун е по– здрав от нас.
Ферей отваря широко очи, неспособен да повярва на това, което чува.
– Това е невъзможно! Защо тогава той лъже?
– Не знам – Белкис сви рамене. – Но той каза на Еге, че срещу един милион лири е готов да промени показанията си и да помогне на Гьонюл.
– Един милион лири! – Ферей почти подскача от стола си.
– Точно така. Еге е искал да изтегли парите от компанията и да ги даде на този мошеник.
Ферей поклаща глава, опитвайки се асимилира чутото.
– Това е абсурдно! Какво направи ти?
– Това, което трябваше да направя – Белкис стиска зъби. – Аз го спрях. Няма да дам на Гьонюл и стотинка, камо ли цял милион! Сега разбираш ли защо това е и мой проблем?
Междувременно Зейнеп стои пред вратата на къщата на Халдун. Щом мъжът отваря вратата, лицето му се изкривява в подигравателна усмивка.
– Значи ти си известната Зейнеп? – засмива се той, като се подпира на рамката на вратата, после, без да чака отговор, се връща на дивана.
Зейнеп влиза след него.
– Не знам дали съм „известна“, но да, това съм аз.
– Как разбрахте адреса ми? – пита Халдун. – От онзи младеж, Еге? Той ти е гаджето, нали?
– Не. Откъде ти хрумна тази идея?
Халдун се усмихва подигравателно.
– Защото е очевидно, че той много те обича. Искаше да ме удуши, за да измъкне майка ти от затвора.
– Точно така – отвръща Зейнеп спокойно. – Еге е готов да рискува всичко за тези, които обича.
Халдун внезапно се надига от дивана и се приближава, докато не се озовават лице в лице.
– А ти? – Той я гледа право в очите. – Готова ли си и ти да рискуваш себе си заради тези, които обичаш?
Зейнеп не се оставя да бъде провокирана.
– Дойдох тук, за да говоря за майка си.
– А, значи все пак си дошла да ме молиш? – Гласът му е груб като шкурка.
– Не съм дошъла да те моля, дошъла съм да те накарам да осъзнаеш, че си извършила престъпление.
– Какво престъпление?
– Фалшиво обвинение. Трябва да промените показанията си или….
Халдун се усмихва цинично и се приближава още повече до нея.
– В противен случай какво? Ще ме съдиш ли? – пита Халдун.
– Да. Защото една невинна жена е в затвора заради теб.
– Невинна?! – Халдун се смее. – Майка ти се опита да забие ножица право в бъбрека ми!
– Тя се защитаваше.
– Защитавала се е? – Мъжът избухва в смях. – Тя прониза далака ми! Лекарите трябваше да използват десет единици кръв, за да ме спасят! Това не е ли престъпление според теб?
– Не, защото това беше самозащита – твърдо отговаря Зейнеп. – Ти си я нападнал и тя се езащити.
Халдун поклаща глава невярващо.
– Дори и така, не трябваше ли поне да извика линейка?
– Тя не е смятала, че състоянието ти е толкова сериозно.
– А, значи това я оправдава? – пита той. – Тя ме остави в локва кръв и избяга.
Лицето му внезапно потъмнява и очите му проблясват опасно.
– Всичко си има цена, Зейнеп – казва той. – Майка ти ще я плати. А ако не го направи…
Халдун внезапно хваща Зейнеп за ръката и я притиска към стената.
– …Ти си тази, която ще плати за нея.
Зейнеп усеща дъха му върху лицето си. Сърцето ѝ бие като лудо, но тя не си позволява да покаже страх.
– Какво си в състояние да направиш, за да я спасиш? – Халдун я поглежда с отвратителен блясък в очите.
За щастие точно в този момент Еге пристига в къщата на Халдун и спасява Зейнеп от затрудненото ѝ положение.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg