winless
Афифе е в ръцете на Селим, който се обажда на Орхун чрез видеовръзка. Пита го дали ще намери майка си, преди да умре? Или ще намери само безжизненото ѝ тяло? Времето тече… На Афифе ѝ оставят едва 6 часа живот… Вижте още какво ще се случи в епизод 198 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 4 април 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 198 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 4 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Афифе е в ръцете на Селим, който се обажда на Орхун чрез видеовръзка. Пита го дали ще намери майка си, преди да умре? Или ще намери само безжизненото ѝ тяло?
Времето тече… На Афифе ѝ оставят едва 6 часа живот. Ще успее ли Орхун да я намери навреме?
Хира вижда Нуршах в стаята на майка ѝ и се приближава към нея.
– Като те видях, не можах да се сдържа… затова дойдох. Но ако искаш, ще те оставя сама – казва загрижено Хира.– Ела, моля те! – отговаря Нуршах, докато изтрива сълзите си.
Хира сяда до нея и с мек глас казва, че много съжалява.
– Сигурно се чудиш защо плача за майка си… Може би си мислиш, че никой не би пролял сълза за толкова строга и безмилостна жена като нея.– Никога не бих си помислила такова нещо! Тя ти е майка – отвръща Хира.– Да… Сега разбирам колко несправедлива беше към теб. Знам, че те нарани… Но, както ти казваш – добра или лоша, тя ми е майка. Не знам как ще продължа без нея…
Хира я прегръща и се опитва да я успокои.
– Госпожа Афифе ще се върне у дома. Брат ти няма да позволи да бъде друго!
По същото време Орхун дава нареждания на Явуз:
– Искам хората ти да отидат в къщата, където живееше Саадет, и да блокират всички входове и изходи. Аз ще се свържа със Селим и ще му кажа, че парите са готови. Докато аз съм на среща с него, вие ще спасите майка ми. – Добре. Да действаме! – отвръща Явуз категорично. – Но първо мини през банката. Вземи парите.
Действието се пренася в салона. Еда крачи нервно напред-назад, а Перихан седи мълчаливо на дивана. В този момент Хира слиза по стълбите и се насочва към кабинета на Орхун, когато Еда се провиква:
– Хира! Ела за малко!
Хира се приближава.
– Нямаш ли поне малко срам?! – избухва Еда. – Всичко това се случва заради теб, а ти се разхождаш от стая в стая, сякаш нищо не е станало!
Хира мълчи.
– Кажи нещо! Защо мълчиш?! – гневи се още повече Еда.– Ох, остави я, Еда – намесва се Перихан. – Все едно да говориш на стена. Не си хаби думите!– Много съжалявам… – прошепва Хира. – Иска ми се да направя нещо, но не мога!– И ние ти повярвахме, че съжаляваш! – отвръща Еда с подигравателен тон. – Всичко, което се случва с това семейство, не е ли заради теб? Може би дори си в комбина със Селим!Не е като да обичаш Афифе толкова много… Добре ти е, че я няма, нали?– Не… Никога не бих искала някой да страда. Никога не бих си помислила такова нещо – казва Хира с треперещ глас.
В този момент по стълбите слиза Нуршах. Чува последните думи на Еда и спира.
– Какъв ви е проблемът?! – пита тя остро, гледайки Еда и леля си Перихан. – Какво се опитвате да направите?– Виж… никой не се опитва да прави нещо, Нуршах – казва Перихан, ставайки от мястото си. – Всички сме напрегнати.– Чух всичко, лельо Перихан! – казва Нуршах твърдо. – Никой няма право да обвинява Хира по този начин! Не ви позволявам! Тя не е виновна за нищо!
Хира се опитва да смекчи напрежението:
– Нуршах… г-жа Перихан е права. Всички сме разстроени…
Но Нуршах не отстъпва:
– Сякаш не ни стигат всичките проблеми, че трябва и с безсмислените обвинения на Еда да се справяме! Ако още веднъж я обидите – ще си имате работа с мен! – заявява Нуршах.
В този момент се появява Орхун.
– Какво става тук?! – пита той.– Батко… – започва Нуршах, но Хира го прекъсва, опитвайки се да тушира напрежението. – Просто разговаряхме. Нищо не се е случило. – Какво направи, батко? Откри ли къде е майка ни? – поглежда го Нуршах с надежда.– Работя по въпроса. Остава съвсем малко – отвръща Орхун.– Може ли да поговорим насаме? – пита Хира.– Разбира се – кимва той, и двамата влизат в кабинета му. Нуршах хвърля ядосан поглед към Еда и Перихан, след което излиза.
Еда с изкривено от злоба лице казва на майка си:
– Само я виж как се държи! Братовчедът на тази пустинна мишка отвлече майка ѝ, не се знае какво ще се случи!А тя се преструва на невинна. Срамота!
Действието се пренася в кабинета на Орхун.
– Има ли развитие около г-жа Афифе? Още ли не се е обадил Селим? – пита разтревожена Хира.
– Не, още не се е свързал – въздиша Орхун, гласът му е напрегнат. – Но времето, което ни даде, почти изтече. Подготвих парите. Междувременно успях да установя къде най-вероятно я държи.
– Толкова съжалявам… Иска ми се това изобщо да не се беше случвало. Прости ми! – казва Хира с треперещ глас.
– Защо се извиняваш? Нямаш никаква вина – отвръща спокойно Орхун.
– Откакто стъпих в тази къща, върху вас се стоварват само беди. Ако не бях тук…
– Престани да се обвиняваш за всичко. Стига! Аз съм причината Селим да стигне дотук. Аз го провокирах. Не свеждай поглед! Погледни ме! Ти не си виновна. Първо повярвай на това. И повече не позволявай на никога да те обвинява или унижава! Защото ако Нуршах не беше се намесила, щях аз да го направя. Но само засега се въздържах. След като спася майка си, всички ще си платят за думите, които изрекоха.
– Не, няма нужда. Всички са притеснени и под напрежение, затова реагират така!
– Напротив, има нужда. И то съвсем основателна. Ти не си виновна. И всички трябва да го приемат! – казва уверено Орхун.
Телефонът на Орхун звъни. Отговорът му е кратък. Затваря и обръща поглед към Хира.
– Явуз вече е взел парите от банката. Идва насам.
– Ами ако Селим ги вземе и не спази думата си? – пита Хира, а в гласа ѝ се долавя тревога.
– Не се тревожи. Подготвил съм се за всичко. Няма да оставя нещата така. Селим ще се обади. Скоро.
Действието прескача на мястото, където Селим държи Афифе.
– Съжалявам, Афифе султан, че те разнасям като куфар насам-натам, но всичко е заради синът ти! – казва Селим с фалшиво съжаление. – Знам, не си свикнала с мазета като това. Твоето място е в онези пищни салони на горния етаж. Но няма как… Малко ще ти падне достойнството и толкова. Онзи твой син, който се мисли за толкова умен, никога няма да те открие тук!
– Какво възнамеряваш да правиш с това? – пита Афифе гледайки чанта, която Селим оставя пред краката ѝ.
– Страхуваш се за живота си, нали? – Селим се усмихва още по-злобно. – Но бъди търпелива. Времето, което дадох на сина ти, почти изтече.
Минават напрегнати минути. Селим ходи нервно напред-назад, поглежда часовника си и заявява:
–Време е г-жо Афифе! Да видим дали любимият ти син е подготвил парите – казва Селим, с телефон в ръка.
Действието се пренася в кабинета на Орхун. Той седи нервно зад бюрото си, очите му са вперени в телефона, а Хира е срещу него. Двамата мълчат напрегнато, в очакване на обаждането на Селим. Телефонът звъни.
– Селим е! – казва Орхун и хвърля кратък поглед към Хира, преди да вдигне.– Говори!– Подготви ли парите, Демирханлъ? – чува се гласът на Селим от другата страна.– Готови са. Изпрати адреса. – отговаря Орхун.– Браво на теб! – смее се Селим. – Ще оставиш парите на мястото, което ще ти изпратя. Но само след като се уверя, че сумата е пълна… и че не си уведомил полицията. Само тогава ще видиш майка си.
Селим затваря.
– Какво ще правим сега? – пита Хира.
Селим затваря. Мълчание. Хира преглъща и го поглежда със страх.
– Какво ще правим сега? – пита тя.– Играта едва сега започва – отвръща спокойно, но решително Орхун, и веднага набира Явуз. – Къде си?
Без да казва и дума на Хира, Орхун излиза от кабинета, а тя го последва без колебание.
Явуз чака Орхун в двора.
– Всичко е тук – десет милиона долара – казва Явуз, подавайки куфара на Орхун. – Къщата на г-жа Саадет е обградена, както наредихте.– Щом Селим излезе, за да се срещне с мен – влизаш вътре. Майка ми трябва да излезе оттам жива и невредима. Всички да бъдат нащрек! – предупреждава Орхун.– Не се тревожете. Ще я измъкнем! – уверява го Явуз.– Ти ще координираш операцията от началото до края. Искам да ми докладваш за всяко твое действие. Ако нещо се обърка – веднага ми съобщаваш.
В този момент Орхун получава съобщение.
– Селим изпрати адреса. – съобщава Орхун. – Точно както подозирах – близо е до дома на Саадет. И запомни – никой от хората ти не трябва да ме следва. Вие се съсредоточавате само върху майка ми. Разбрано?!– Разбрано, господине. – отговаря Явуз и се качва в колата си.– Чакай новини! – обръща се Орхун към Хира.– Не мога да стоя тук и просто да чакам! – заявява с решителност тя. – Идвам с теб!
Орхун я поглежда, но не казва нищо. Само леко отваря вратата на колата. Хира се качва и сяда до него.
Действието прескача. Хира и Орхун наблюдават мястото, на което оставиха куфара с пари.
– Какво цели Селим, според теб? – пита Хира с тревога в гласа. – Парите са оставени точно където поиска, а той още не се е появил!– Чака подходящия момент – отговаря спокойно Орхун, макар в очите му да проблясва напрежение.–Мислиш, че е някъде наоколо ли? – пита Хира.– Не… не е тук – казва замислено Орхун, докато гледа встрани. В този момент телефонът му изписва ново съобщение. Погледът му се присвива.– Какво има? – пита Хира, навеждайки се към него. – Иска да оставим чантата тук и да отидем на нов адрес?! Но защо?– Това място е близо до къщата на Саадет – отвръща Орхун. – Очевидно се опитва да ни отдалечи, за да спечели време.
Орхун веднага набира Явуз.
– Явуз? Слушай внимателно. Селим ми изпрати нов адрес – иска да ни отклони. Вероятно някой ни следи. Ще се престорим, че тръгваме натам. Но той ще се върне за парите. Щом се появи – влизаш и измъкваш майка ми! Всички трябва да са готови. Разбрано?
Орхун и Хира се отдалечават с автомобила.
След малко Явуз отново им се обажда.
– Явуз?
– И аз искам да чуя – моли Хира и Орхун включва телефона си на високоговорител.
– Г-н Орхун.. Нещата се объркаха. Един от нашите хора се приближи прекалено и Селим го видя. Селим откри стрелба. След това всичко утихна. Влязохме в къщата – празна е. Единственото, което намерихме, бяха въжетата в мазето, с които е била вързана г-жа Афифе.
– Господи… Помогни ни… Какво ще правим сега?– шепне Хира.
– Открихме таен проход в мазето, явно оттам е избягал – допълва Явуз.
– Какво значи „избягал“?! Ще ви потърся отговорност по-късно. Сега чакайте да се обадя! – казва ядосан Орхун и затваря. –Не! Това… това не е на добре. Все по-трудно става да предвидим следващия му ход.
– Трябва да направим нещо. Трябва да намерим г-жа Афифе! – казва притеснена Хира.
–Да! Успокои се, ще намерим начин! – казва Орхун.
В този момент му се обажда Селим.
– Ало? – отговаря на обаждането Орхун.
– Напразно се опитваш да ме намериш, Орхун. Казах ти – няма да успееш. Но както и да е… Остави парите, нали? Добре. Ще изпратя нов адрес. Този път… ще откриеш майка си – заявява Селим.
Селим изпраща новия адрес.
– Близо е… Да тръгваме! – казва Орхун.
Орхун и Хира влизат в някакъв изоставен склад
– Мамо?… Мамо, ако ме чуваш – отговори! – крещи Орхун, оглеждайки се из мрачното помещение.
– Не ми изглежда някой да е бил тук… Сигурен ли си, че това е адресът? – пита Хира.
– Това е мястото… Мамо?! Чуваш ли ме? – крещи отново Орхун.
– Орхун?… Орхун, синко? – гласът ѝ е слаб, идва от някъде долу.
– Оттук! Чувам я! – казва Хира и се втурва напред.
Двамата се изправят пред лаптоп, от който ги гледа г-жа Афифе. Малко след това в кадъра влиза и Селим.
– Орхун Демирханлъ… Изморяваш ни напразно – казва Селим, появявайки се в сянка. – Заради теб се наложи да сменим адреса… Но нищо, нали знаеш – по-добре късно, отколкото никога. А сега ще ти кажа нещо… Сега когато направя това, няма да се ядосваш?!
– Какво се опитваш да направиш?! – пита Орхун, вече на ръба на търпението си.
– Знаеш ли как умира човек от кръвозагуба, Орхун Демирханлъ? Може и да знаеш… Но ще ти обясня все пак. При 20% загуба на кръв настъпва шок… после – смърт. Започнах преди по-малко от половин час. Ако не греша в изчисленията… на г-жа Афие ѝ остават точно шест часа живот. Шест! Не е чак толкова малко, нали?
Орхун се навежда над екрана на компютъра, ръцете му са стиснати в юмруци, гласът му ехти, натежал от ярост и страх.
– Къде си?! Къде държиш майка ми?! Говори веднага!
От другата страна на връзката, гласът на Селим звучи хладно, почти с насмешка:
– Пссст… Не е толкова лесно, Орхун Демирханлъ. Не е толкова лесно. Моята майка… тя се самоуби. Заради вас двамата. Вие я унищожихте. Тя си преряза вените… Защо? Заради теб и нея! Всичко започна след като я вкара в затвора, но причината… причината беше ти! ТИ! Щях да дам всичко, за да я спася. Но беше късно… твърде късно. Получих само безжизненото ѝ тяло. Всичко това е заради вас! Няма да има покой за мен, докато не ви накажа и двамата!
– Лельо… как е възможно това… – прошепва Хира, опитвайки се да сдържи сълзите си.
– Добре… Кажи какво искаш! – крещи Орхун. – Кажи го направо!
– Какво искам ли? Хм… Чудя се – дали ще успееш да спасиш майка си? Любопитен съм. Дали ще я видиш жива, или ще я намериш студена и бездушна, както аз намерих моята?
Гласът на Селим кънти в тишината.
– Да, Орхун Демирханлъ, чуй ме добре. Ще преживееш същото, което и аз. Но… – прави пауза нарочно – давам ти последен шанс да говориш с майка си. На мен животът не ми даде този шанс. Виж ме – не съм толкова жесток. И всичко това – благодарение на твоята обична съпруга… моята мила братовчедка – Хира.
– Защо го правиш? Моля те, не го прави! – плаче Хира.
Гласът на Афие се чува слабо, но ясно:
– Добре съм, Орхун. И знам, че ще ме намериш. Но ако не успееш – има нещо, което не трябва да забравяш. Живей достойно, като истински Демирханлъ. И не забравяй още нещо – колкото и да се опитвах, не пожела да видиш истината. Не я обвини за смъртта на Нихан. Но виж сега… в какво положение сме заради нея. Сега и кръвта на майка ти ще е по ръцете ѝ. Никога не го забравяй!
– Достатъчно! – крещи Селим. –Главата ми се наду! А сега – по същество. Подготвил съм ти план. Ще започнем с изненада. Погледни под лаптопа. И дали го искаш или не – времето вече тече. Тик-так… тик-так… Орхун Демирханлъ, времето изтича…
– Стига с тази игра! Казвай къде си? – крещи Орхун.
– Тик-так, тик-так… – повтаря спокойно Селим.
– Ако се случи нещо с нея и то… заради мен… не знам… – казва разплакана Хира.
– Нищо няма да ѝ се случи! – отвръща твърдо Орхун. Затваря лаптопа с решителност, вдига го и отдолу открива карта.
Орхун замислен я изучава, а след това я спряга и казва на Хира, че тръгват.
Ще успее ли Орхун да намери майка си навреме?
