winless
Дога започва стажа си в друга клиника и предупреждава Фатих да не прави нищо повече зад гърба ѝ, защото няма да го допусне. Пембе изгаря от ревност, когато разбира, че Абдула е купил подаръци и един от тях е подарил на Дога. На кой е подарил втория? Метехан е арестуван, а Йомер заявява, че флашката е негова. Разберете какво ще се случи в еп. 72 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.72 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 17 март по Diema Family от 22:00 ч.
Кавълджъм посещава Нурсема, за да я подкрепи след преживения шок и да ѝ помогне да повярва в себе си.
Дога започва стажа си в друга клиника и предупреждава Фатих да не прави нищо повече зад гърба ѝ, защото няма да го допусне.
Ихсан казва на Пембе, че в колата има два подаръка, които Абдула е купил и най-вероятно са за нея. Това прави Пембе много щастлива, но и изненадана.. Абдула вика Дога при себе си и ѝ дава един от подаръците, а втория подарява на Алев.
Метехан е арестуван, а Йомер заявява, че флашката е негова.
Кавълджъм посещава Нурсема, за да я подкрепи след преживения шок и да ѝ помогне да повярва в себе си.
– Това, което ти преживя, много ме разстрои. Ако знаех, щях да ти помогна! – признава Кавълджъм.
– Дога беше до мен! Аз съм ѝ много благодарна! – отговаря Нурсема.
– Да, знам. Тя ми разказа.
– Аз не понасям, когато хората, особено жените, са подложени на насилие – заявява Къвълджъм. – Това, което се случи с теб, е недопустимо! Никога няма да се примиря, ако подобно нещо стане в семейството ни! Дойдох, за да ти кажа, че ти си много силна жена!
– Аз ли? – не може да повярва Нурсема.
– Да, ти, Нурсема! Ти си една от най-силните и смели жени, които някога съм срещала! Ти не се примири със съдбата си, а се бори и победи! За всички нас твоята история е изключително поучителна.
– Вие наистина ли мислите така?
– Убедена съм! Аз се възхищавам на смелостта ти! Знам, че сме много различни, дори не се харесахме, когато се запознахме. Всичко това беше заради предразсъдъците… Но сега сме заедно! Никога не позволявай на никого да те принуждава да правиш нещо против волята си! Аз, мама, Дога, Алев и Чимен винаги ще бъдем до теб. Не го забравяй!
– Всеки ден научаваш нещо ново. Разбираш, че в най-трудния ти момент ръка ти подава този, от когото никога не си очаквал… А най-близките те блъскат в пропастта. Тя поглежда Кавълджъм в очите и с благодарност казва:
– Благодаря ви за вашата подкрепа!
Пембе изпраща Къвълджъм и се заговаря с Ихсан, който стои пред къщата и чака Абдула да го закара до фирмата.
– Има хубави новини, а?! – засмива се Ихсан.
– За какво говорите? – изненадано пита Пембе.
– Не исках да ви казвам, но не мога да се сдържа! – отговаря Ихсан загадъчно. – Само че се преструвайте, че нищо не знаете, защото ако г-н Абдула разбере, много ще се ядоса.
– Казвай, Ихсан! Какво става?
– Г-н Абдула много ви обича! В колата има куп подаръци!
– Подаръци?! Какви подаръци? – изумена е Пембе.
– Не знам точно, но опаковките изглеждат много луксозни – отвръща Ихсан с възторг.
Пембе замлъква за миг, после поклаща глава и казва замислено:
– Това не е присъщо за Абдула… Да купува подаръци? Странно…
В същото време Дога съобщава на Фатих, че е сменила клиниката, в която ще провежда практиката си.
– Не разбрах! – изненадан е Фатих.
– Всичко е много просто! Ще изкарам стажа си там, където съпругът ми не е давал подкупи! – усмихва се Дога.
– Все още не разбирам… – отвръща Фатих.
– Фатих, какво има тук за разбиране? Ти направи достатъчно зад гърба ми!
– Дога, това е много глупава постъпка!
– Извинявай, но кое точно е глупаво? Ти можеш да имаш тайни от мен, но аз трябва да си мълча ли? Фатих, аз не искам да свърша като Нурсема!
– Но нима това е едно и също? – ядосва се Фатих.
– Да, едно и също е – натиск върху жената! Фатих, ако беше дошъл при мен и ми беше казал, че не ти харесва, щях да се опитам да те разбера. Но това, което направи, е много сериозно! Аз ще бъда лекар! И за мен всички пациенти са равни!
– Да, ще бъдеш лекар, но скоро ще станеш и майка! Майка на моите деца!
– Не се притеснявай, мили, няма да пренебрегвам децата ни! Но имам една молба – да не си посмял повече да правиш нещо зад гърба ми! – казва уверено Дога.
Разговорът им е прекъснат от домашната помощница, която съобщава на Дога, че г-н Абдула я чака в кабинета си.
Дога отива в кабинета при Абдула.
– Дога, дъще, ти помогна на Нурсема. Застъпи се за нея в най-трудния момент! Подкрепи я, когато ние не можахме. Колкото и да ти благодарим, никога няма да можем да ти се отблагодарим напълно за тази добрина.
– Какво говорите, татко? Ние сме едно семейство!
– Тогава приеми от татко Абдула този скромен подарък! – казва той и взема една кутия от бюрото си.
Дога отваря кутията – вътре има красиво и много скъпо колие. Очите ѝ светват от възхищение.
– Татко Абдула, много благодаря! – казва Дога, докосвайки нежно колието. – Толкова е красиво! Не трябваше да се притеснявате, това е излишно!
– Носи го със здраве – отвръща Абдула с усмивка.
Дога, щастлива, веднага го слага.
Малко по-късно… Абдула заминава за фирмата, а Дога отива в хола при Нилай, Пембе, Нурсема, Мустафа и Фатих.
– Дога, това колие е невероятно! Ново ли е? – пита Нилай с интерес.
– Благодаря, Нилай! Татко Абдула ми го подари – отговаря Дога.
– Много ти отива! – казва Фатих, който се притесняваше, че баща му може да се кара на съпругата му.
– Носи го със здраве! – добавя Мустафа.
– Дога, изглеждаш страхотно с него! – усмихва се Нурсема.
– Но сега няма никакъв празник… Защо ти го е подарил? – пита подозрително Нилай.
– Татко Абдула решил да ми благодари за това, че помогнах на Нурсема – обяснява Дога.
– Аз също исках да помогна, но никой не ми повярва… – отвръща с горчивина Нилай.
– Както сама виждаш, важно е не да говориш, а да действаш – казва Дога.
– Ти си права! Аз се гордея с теб! – признава Мустафа.
– Носи го с удоволствие! – добавя Пембе.
Кавълджъм се среща с Йомер и му разказва за флашката с непристойното съдържание, която Метехан е дал на Чимен. Метехан твърди, че това не е негова флашка, а Кавълджъм му вярва, но няма доказателства. Тя признава, че вече е докладвала за случая на учителския съвет.
– Кавълджъм, как можа да направиш това, без дори да се посъветваш с мен?! – шокиран е Йомер.
– Йомер, знам, че сега си ми ядосан, но трябваше да действам веднага, за да се реши този проблем! Ти много добре знаеш, че за мен всички са равни.
– Нима Метехан е никой за теб?! – побеснява Йомер.
– Не ме разбирай погрешно! Ако нещо подобно се беше случило с Чимен, щях да постъпя по същия начин – заявява Кавълджъм. – За да се намерят виновните и да бъдат наказани, беше важно да реагирам бързо!
– Кавълджъм, как можа да скриеш това от мен?! Това е моят син! – бесен е Йомер.
– Йомер, аз нищо не съм скрила! Просто изчаках малко, за да разбера какво всъщност се е случило.
– И какво разбра?! Че синът ми е виновен? Че е перверзник?!
– Йомер, как можеш да мислиш такова нещо?! Много ме нараняваш! Аз защитавам Метехан с всичките си сили!
– Моля те, стига! Ставай! Аз отивам в училището заедно с теб! – заявява Йомер. – Искам да се срещна с учителския съвет!
Абдула пристига в офиса на Алев с цветя и подарък в ръка.
– Искам да знаете, че за поведението ми онази вечер няма оправдание! Моля ви да ме извините. А тези цветя са знак на извинение – казва Абдула, подавайки ѝ красив букет. След това ѝ подава подаръчна чанта и добавя: – А това приемете в знак на благодарност.
– Но, г-н Абдула, не трябва…
– Нурсема ми е много скъпа! Вие може да не мислите така, но ние, родителите, винаги поставяме щастието и благополучието на децата си на първо място. За съжаление, точно заради това едва не загубихме Нурсема. В този труден момент вие я подкрепихте и ѝ дадохте подслон. За това съм ви благодарен! Моля ви, приемете този подарък!
Алев отваря кутията и вътре вижда изключително скъп и елегантен часовник.
– Г-н Абдула, много ви благодаря, но това е прекалено… – казва тя с изненада.
– Г-це Алев, моля ви! Това е подарък от мен и Нурсема, не отказвайте!
– Добре… Знаете ли, това е най-скъпият и изискан подарък, който някога съм получавала! – признава Алев.
– Радвам се да го чуя! На всеки от нас времето е много скъпо, особено на моята възраст. А вие сте млада, всичко тепърва е пред вас! Носете този часовник с радост и от време на време се сещайте за мен!
– Благодаря ви още веднъж! Обещавам, че често ще поглеждам към часовника! – усмихва се Алев.
Абдула става да си тръгва, а Алев го изпраща. Преди да излезе, той спира за миг и добавя:
– Г-це Алев, знам, че моето признание ви разтревожи, но ви обещавам, че занапред няма да ви безпокоя с подобни думи. От днес нататък всички наши срещи ще бъдат чисто приятелски!
Учителският съвет се събира. Един от учителите казва на друг, че няма да има никакви двойни стандарти и той е съобщил за деянието на Метехан в съда.
В този момент Кавълджъм и Йомер пристигат в училището и виждат полицейска кола пред входа. Бързо разбират, че полицията е дошла, за да арестува един от учениците.
Скоро всичко се изяснява – арестуваният е Метехан Юнал.
– Татко, помогни ми! Аз нищо такова не съм направил! – казва уплашено Метехан.
– Флашката е моя! – заявява Йомер.
Метехан и Кавълджъм го гледат шокирани
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg