Орхун прави романтична изненада на Хира и ѝ признава, че иска всичко между тях да бъде истинско. Когато Еда вижда изключително красивата и романтична обстановка, тя изпада в ярост и се заклева да превърне живота им в кошмар! Вижте още какво ще се случи в епизод 185 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 18 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 185 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 18 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун кани Хира на танц, за да демонстрира пред Али трите основни правила на танцуването.
Али признава на Хира, че не може да гледа партньорката си по начина, по който тя и вуйчо му се гледат – сякаш виждат нещо, което дълбоко обичат и силно желаят.
Орхун прави романтична изненада на Хира. Когато Еда вижда необикновено красивата и романтична атмосфера, тя изпада в ярост. Тя се заклева, че ще превърне живота им в кошмар – и вече знае точно как да го направи.
Орхун признава на Хира, че му се иска всичко между тях да е истинско.
В имението на Демирханлъ, Хира и Нуршах се опитват да вдъхнат кураж на Аличо, който се притеснява, че няма да се справи с танца за училищното представление.
– Няма нищо страшно, Аличо, просто ще танцуваш – окуражава го Нуршах с усмивка.
– Изобщо не вярвам, че няма да се справиш! Сигурна съм, че ако поискаш, ще танцуваш прекрасно! – уверено заявява Хира.
– Може би аз не съм те научила добре… Може Хира да ти покаже по-добре – предлага Нуршах.
– Не! Аз не мога, ти го правиш по-добре – отвръща Хира.
– Какво губим, ако опитаме? – настоява Нуршах.
– Добре тогава, да опитаме – съгласява се Хира.
Хира става и започва да обяснява на Аличо, че в танца най-важни са стъпките. Демонстрира му внимателно – стъпка наляво, напред, назад, надясно, отново наляво….
– Хайде да опитаме заедно! – предлага Хира с усмивка.
Докато го учи как да танцува, Орхун се приближава към тях. Виждайки го Хира се смущава.
– Грешно броиш стъпките, Али – отбелязва Орхун с уверен тон. – За да се научиш, първо трябва да гледаш.

Орхун кани Хира на танц. Хира смутена и развълнувана приема.
– Гледай внимателно стъпките ни, Аличо! – казва Орхун, докато поема ръката на Хира.
Тя е толкова притеснена, че не знае къде да погледне. Сърцето ѝ забива лудо.
– Първо правило – никога не отделяй погледа си от този на партньора. Второ правило – не пропускай стъпките! Трябва да се движиш в синхрон, сякаш сте едно цяло.
Хира, изненадана от думите му, повдига поглед и среща неговия.
– Трето и последно правило – остави се на течението, без да мислиш за нищо друго! – добавя Орхун, като този път думите му са насочени специално към нея. Той забелязва колко е неспокойна.
Орхун се доближава до ухото ѝ и прошепва:
– Представи си музиката… любовта между морето и звездите…
Хира затваря очи за миг и прави точно това. Когато ги отваря отново, всичко около нея изчезва – остава само той. Двамата се носят в танца, вперили поглед един в друг, забравили за всичко и всички – дори за Нуршах и Али, които ги наблюдават отстрани.
В този момент камерата ни показва Еда, която излиза на верандата, а след нея върви Перихан. Еда кипи от гняв. След миг навън се появява и Афифе, която също не е очарована от гледката.
От другия край на терасата усмихнати ги наблюдават Муса, Гюлнур и Халисе, които, щастливи от видяното, започват да им ръкопляскат.
Действието прескача. Хира и Аличо избират дрехи за представлението. Хира му предлага един комплект.
– Харесва ли ти? – пита тя.
– Да, харесва ми… – отговаря тъжен Аличо.
– Но защо изглеждаш тъжен? Научи всички детайли за танца! Сигурна съм, че ще се справиш страхотно!
– Научих всички правила, стъпките са ми ясни, но…
– Но какво? Какво те притеснява?
Аличо свежда поглед и въздъхва.
– Но аз… не мога да гледам партньорката си така, както вие се гледахте с вуйчо!
Хира го поглежда изненадано.
– Как така? Ние как се гледаме?
– Не знам… Гледахте се различно! Сякаш гледате нещо, което много обичате… и искате.
– Глупости! Ние се гледаме съвсем нормално! И ти можеш да го направиш! Няма нищо сложно… – казва развълнувано, докато прибира дрехите. – Хайде, ще ти приготвя чанта!

След малко Хира излиза от стаята на Али и се натъква на Орхун.
– Всичко наред ли е? – пита той, забелязвайки притеснението ѝ. – Има ли някакъв проблем?
– Да! Тоест… не, не… – Хира се запъва и замълчава за миг. – Какъв поглед?
– Поглед ли?! – Орхун я гледа озадачено.
– Исках да кажа проблем! Не знам защо казах „поглед“… – изчервява се тя и бързо сменя темата. – Чантата на Али е готова. Може да тръгва, за да не закъснее.
– Добре. А ти се приготви! След два часа излизаме.
– При французите ли? – пита Хира с недоумение.
– Не.
– Къде тогава?
– Ще разбереш, когато стигнем!

Действието прескача във вечерта. Хира и Орхун са край брега на морето. Вълните нежно се разбиват в пясъка, а хладният морски бриз гали лицата им и си играе с косите им.
– Колко хубаво си решил! Морският въздух ми се отрази прекрасно – признава тя, затваряйки очи за миг, за да усети спокойствието на нощта.
– Готова ли си? – пита Орхун.
– За какво? – Хира го поглежда изненадано.
Той нежно поема ръцете ѝ в своите и се усмихва загадъчно.
– Ще разбереш след малко. А сега… затвори очи!
Хира усеща как сърцето ѝ забива по-силно, но се подчинява.
– Ще повървим още малко – казва Орхун, като внимателно я насочва напред, държейки я за ръцете, за да не се препъне.
– Какво става? Къде отиваме?
– Шшшш… – Орхун ѝ прави знак да мълчи и с едва забележимо кимване подава сигнал на Явуз.
– Може да отвориш очи! – казва Орхун.

Хира отваря очи и затаява дъх. Пред нея се разкрива приказна шатра, обсипана с гирлянди от светлини, които проблясват като звезди. Морето леко шумоли наблизо, създавайки усещане за магия.
– Ето, и звезди, и море… Можеш да ги гледаш, колкото поискаш – казва Орхун, наблюдавайки реакцията ѝ.
Хира го поглежда, все още смаяна.
– Защо? Бяхме на вечеря по работа, цветята бяха за болното дете, танцът – заради Али… А тази изненада? За какво е?
– Тази изненада е за теб… за да бъдеш щастлива – казва Орхун, гледайки я право в очите. – В миналото преживя толкова много лоши неща… А и аз… и аз също ти причиних болка. Неща, които не заслужаваше!
Гласът му е дълбок, изпълнен с искреност.
– Вече искам да бъдеш щастлива! Заслужаваш го повече от всеки друг!
Хира е трогната. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Но това е… прекалено! – прошепва тя. – Като сън е… Твърде хубаво, за да е истина!
– Искам всичко да бъде истинско! – заявява уверено Орхун.
Хира го поглежда шокирано.
– Какво? Всичко ли… – думите ѝ секват, а сърцето ѝ забива лудо.
– Всичко! – повтаря Орхун със сериозен тон.
„Всичко! Какво значи всичко?“ – мисли си Хира, изпълнена с вълнение и страх. „Дали иска и бракът ни да бъде истински?“
На глас обаче казва:
– Е… нали е истинско? Морето е истинско, звездите са истински… Да! Истинско е!
Орхун не сваля поглед от нея. В мислите му отеква само едно: „Не си готова, нали? За нищо…“, мисли си Орхун като не престава да я гледа.
– Да, права си! – казва Орхун. – Морето е истинско, звездите са истински… Щом ги виждаме, нека просто се насладим на тази прекрасна гледка!
Той протяга ръка и кани Хира да влязат в импровизираната шатра. Двамата сядат един до друг.
Хира отправя поглед към звездите, но Орхун не откъсва очи от нея. Настъпва тишина.
– Но би било хубаво… ако и други неща бяха истински – казва Орхун нарушавайки създалата се тишина между тях. – Например… Али мечтае принцесата от кулата и седемглавият дракон да бъдат истински. Само си представи колко щастлив би бил… Де да беше истинско… – казва с тъга и копнеж в гласа си Орхун.
– Де да беше… – казва Хира, която отново не искаше да го изрече на глас…
Орхун не откъсва поглед от нея.
Орхун и Хира изживяват вълшебна вечер, седнали в шатрата, заобиколени от меката светлина на гирляндите. Морето тихо нашепва своята песен, а звездите проблясват над тях като диаманти.
Когато Еда вижда такава романтична обстановка, тя се вбесява. Тя рита колата на Орхун, за да накара алармата да се включи.
Хира, чувайки звука, започва да пита Орхун какво става? Орхун успокоява Хира, че може да е тичало куче или котка, затова се е включила алармата. Орхун изключва алармата и се връща при Хира.
– Знам какво да направя! – казва побесняла Еда.
Тя се обажда на някой и му нарежда веднага да дойде на адреса, който му е изпратила.
– Ако отсега нататък не ви превърна живота в ад, да не се казвам Еда! – заканва се тя. – Ще видим кой е по-силен – аз или вие!

Орхун внимателно наблюдава Хира, която се взира в звездното небе.
– Чакаш да падне звезда, нали? – пита той с усмивка.
Хира го поглежда изненадано.
– Как разбра?
– Преди време и двамата гледахме към небето и точно тогава падна звезда – припомня Орхун. – Беше толкова щастлива… Помниш ли?
Хира леко свежда поглед.
– Нищо не забравяш…
– Важните неща никога не се забравят – отвръща той.
От вълнение Хира не знае къде да погледне.
– Всъщност… падането на звезда не е хубаво нещо… – казва Хира.
– Защо мислиш така?
– Защото звездите изчезват, а ние си пожелаваме нещо на тяхна сметка…
– Но това не е вярно – възразява Орхун.
Хира го поглежда с изненада.
– Как така?
– Това, което изчезва, не са звезди… а просто метеорити – обяснява Орхун.
– Не знаех… – признава Хира.
Орхун повдига ръка и сочи към небето, докато обяснява:
– Метеорити изгарят в атмосферата и изчезват!
Орхун поглежда с такъв копнеж в очите Хира, че тя не може да издържи и отмества погледа си.
– Причината да си пожелаваме нещо, когато видим падаща звезда, е късметът! – казва Хира.
– Какъв късмет? – пита Орхун.
– Да видиш падаща звезда е толкова рядко, че си е чист късмет! Как мислиш, не е ли късмет? – пита тя.
– Съдба… – отговаря Орхун.
Орхун се навежда леко напред и в гласа му прозвучава дълбока увереност:
– Когато нещо хубаво се случи в живота на човек… ако не е съдба, тогава какво е? – пита той. – И трябва да се изживее докрай!
Хира замълчава, усещайки трепета в гласа му.
– Красиво казано… – прошепва тя. – Но според мен… това все пак е късмет!

Кенан придружава Мерием на физиотерапия. На връщане тя му разказва с вълнение, че лекарят ѝ е казал, че ако стриктно спазва упражненията, съвсем скоро ще може да ходи без чужда помощ.
Кенан ѝ казва, че не трябва да се натоварва и да прави всичко постепенно и да не си мисли, че тя му е в тежест, защото той винаги ще бъде до нея.
В същото време Кенан получава новина – делото му за развод с Харика е насрочено за утре.
– Утре е нов ден! – казва Кенан. – Ще се освободя от всичко, което ми тежи и нарушава спокойствието ми.
Вечерта Кенан разбира, че Харика е заявила, че е бременна и поради тази причина отказва да се разведе..
Но Кенан е предвидил този ход на Харика и е помолил да ѝ бъде направен тест за бременност, преди Харика да влезе в затвора, без тя да знае за това.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg