winless
Абдула споделя най-съкровените си чувства с дъщеря си. Той знае, че трябва да бъде напълно откровен – само тогава Нурсема отново ще му се довери. Разберете какво ще се случи в еп. 71 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.71 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 17 март по Diema Family от 22:00 ч.
Абдула споделя най-съкровените си чувства с дъщеря си. Той знае, че трябва да бъде напълно откровен – само тогава Нурсема отново ще му се довери.
Юнал и Арслан отиват на откриването на кафенето на Мустафа и Сьонмез.
Къвълджъм информира колегите си за флашката с неприлично съдържание, която Метехан е дал на дъщеря ѝ, без да осъзнава до какви последствия ще доведе това.
Мустафа иска прошка от сестра си.
Какво се случва между Кайхан и Леман?
Букет влиза в офиса на Алев и съобщава на Умут, че са я поканили да работи в Измир. Очите ѝ греят от вълнение, докато му предлага да тръгне с нея. Обещава му, че ще получи добро възнаграждение за изпълненията си, а в гласа ѝ звучи примамливо предложение за ново начало.
– Не, аз няма да дойда! Няма да оставя Алев! Имаме поръчки… – отвръща твърдо Умут, гласът му не търпи възражение.
Букет се засмива и казва със закачка:
– Работата не е само в Алев, нали?
– Така е! След всичко, което се случи, със сигурност няма да замина! Аз ще се боря!
В същото време Абдула се обажда на Нурсема и я моли да се срещнат на крайбрежната улица, за да поговорят. Двамата се срещат и сядат на една пейка, край брега.
– Дъще, положението, в което се оказах, не го пожелавам на никого! – въздъхва тежко Абдула. – Много ме е срам…
– С Алев не съм говорила. Тя ми помогна толкова много, а аз… не посмях – признава Нурсема.
– Тук няма какво да се говори.
– Аз всичко чух! – изрича тя твърдо.
Абдула я поглежда изненадано.
– Ти каза, че я обичаш!
– Дъще, не трябва да говоря с теб за това, но… след като си станала свидетел, ще се наложи. Аз никога не съм тичал след жени! Винаги съм държал на семейството си. Няма нищо по-важно от него! Не търся приключения и за нищо на света не бих наранил близките си!
– Тогава какво беше това, татко?
– Не можах да удържа чувствата си… Това не трябваше да се случва! Не исках да казвам нищо, но думите просто излязоха! Казах ги, без да помисля… и сега съжалявам!
– Между вас… нищо ли не е имало?
– Какво говориш? Г-ца Алев не е такава жена! А и аз не съм такъв мъж!
– Татко, след като твоите чувства са толкова важни за теб, защо не позволи на дъщеря си да обича?
– Дъще, споделям с теб най-дълбоките си терзания! А ти беше в положение, което можеше да промени целия ти живот! Разказах ти това, защото исках да бъда честен!
– Но ти не си честен с мама, а само с Алев! Не можеш да бъдеш честен само с едната страна!
– Не исках ти да чуеш това… Уверявам те, че между мен и г-.ца Алев няма нищо! Няма и няма да има!
– Ами ако Алев също изпитва чувства към теб?
Абдула се замисля.
– Мислил ли си за това? – пита Нурсема. – Не, не си мислил, татко…
Абдула въздъхва.
– Между мен и г-ца Алев нищо не може да има! Забрави каквото си чула! Пред нея имам само един дълг – че се е погрижила за теб! Като твой баща те моля никога повече да не споменаваш това!
Нурсема го поглежда, после бавно кимва.
– Както кажеш, татко…
Изглежда, че Кайхан вече е успял да манипулира психиката Леман, за да повярва в любовта му.
Кайхан отива в дома на Леман с букет цветя.
– С всеки изминал ден ми е все по-трудно да бъда далеч от теб – казва той с дълбока въздишка. – Толкова ми липсваш, Леман!
Леман, бедничката, е изненадана от думите му.
– Наистина ли?
Кайхан се усмихва и се приближава по-близо.
– Знаеш ли, през всичките тези години все нещо ми липсваше, Леман. А когато те срещнах, всичко си дойде на мястото!
– Вярвам ти… Не се притеснявай… – казва тя, но после смутено добавя: – Просто никой досега не ме е обичал така… Затова е странно за мен…
Кайхан се взира в очите ѝ с престорена нежност.
– Аз вече ти казах, че с теб никоя не може да се сравнява! Те умишлено те затвориха в онази болница! Но аз няма да го позволя! Защото сега до теб ще бъде истински мъж!
– Кайхан?! – Леман усеща как емоциите я завладяват.
– Леман, ти си всичко за мен! От днес нататък твоите проблеми са и мои! Готов съм на всичко! Хайде да се оженим възможно най-скоро! Аз не мога без теб!
Тя го гледа смаяно, зашеметена от думите му и веднага отговаря:
– Добре… Хайде…
Кайхан веднага се възползва от момента.
– Тогава да започна ли процедурата? – пита той, докато нежно целува ръката ѝ.
– Започвай…
– Но имам нужда от помощта ти!
– Какво трябва да направя?
– Дай ми генерално пълномощно, а останалото остави на мен! – отвръща уверено Кайхан.
След вечеря Мустафа влиза в стаята на Нурсема, като носи кутия с храна от ресторанта. Иска тя да я опита. Също така я моли за прошка със сълзи на очи.
– Батко, защо всички не бяха като теб… – казва Нурсема и прегръща брат си.
Мустафа преглъща трудно, гласът му трепери:
– Прости ми… Много съжалявам…
– Прощавам ти… Ти не си виновен… – казва тя меко. – Може би всички сгрешихме. Може никой от нас никога да не е бил прав… Но едно знам със сигурност – никой не бива да страда заради родителите си.
Мустафа я поглежда с възхищение и тъга.
– Красиво го каза… – усмихва се слабо. – Хапни, докато не е изстинало…
После избърсва очите си с ръкав и подсмърчайки, излиза от стаята.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg