winless
Абдула пристига при Нурсема, но тя му поставя условие, за да се върне у дома. Алев признава, че е скрила истината от най-добрия си приятел, а Умут бърза да се срещне с жената, която обича.Разберете какво ще се случи в еп. 69 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.69 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 13 март по Diema Family от 22:00 ч.
Умут отива при Алев и я упреква, че не му е казала, че Нурсема е била при нея през цялото време.
Дога разбира, че Фатих е помолил директора на клиниката, в която тя кара стаж, да изпраща при нея само жени пациенти.
Абдула пристига при Нурсема и тя му поставя условие, за да се върне у дома.
Кайхан е на път да изтегли парите от продажбата на хотела, но научава, че сметките му са замразени. В същото време Фатих дава на Мустафа парите, които му е обещал. Мустафа е много благодарен на брат си, че винаги го подкрепя и се държи като негов по-голям брат.
Алев се връща в офиса, където Умут седи умислен, загледан в една точка. В погледа му се чете гняв, разочарование… и болка.
– Умут, какво е станало? – пита тя, усещайки напрежението във въздуха.
Той рязко вдига глава и без заобикалки задава въпроса, който не му дава мира:
– Нурсема при теб ли е?
Алев примигва, преструвайки се на изненадана.
– Какво?
Умут не ѝ оставя шанс да увърта.
– Говорих с Апо – признава той. – Той ми разказа всичко. Следил е Дога, а неговият човек е видял, че живея в същата къща. Помислил си е, че Нурсема е при мен.
Алев поема дъх, опитвайки се да събере мислите си.
– Умут… виж…
Но той я прекъсва.
– Не мога да повярвам…
– Виж, чуй ме! Разбери ме! – опитва се да го успокои тя.
– През цялото това време ли?! – Умут не може да повярва. – Как можа, Алев?! Това съм аз!
– Успокой се! Всичко ще ти обясня! – настоява тя, усещайки, че губи контрол над ситуацията.
– Какво ще ми обясниш?! Баща ѝ вече ми обясни всичко! – избухва той. – А аз като последния глупак те защитавах пред него! Казах му, че между нас двамата няма никакви тайни!
Алев свежда поглед.
– Обещах на Нурсема… – казва тя. – Помоли ме да не казвам на никого.
– А аз никой ли съм?! – гневът на Умут се засилва. – Докато си мислех, че тя е с онзи младеж, всъщност е живяла при теб?! Изобщо не те ли е срам?!
– Аз… Тя беше пострадала… Довери ми се и остана при мен… Как можех да предам доверието ѝ?
– Алев, ти сама виждаше колко силно страдах! Ти знаеше как се тревожа за нея!
– Да, ти си прав! – признава тя. – Но така беше правилно… Аз ще отговарям за постъпките си! Помолиха ме да не казвам на никого, и аз на никого не казах!
– В момента съм толкова ядосан, че дори не искам да те виждам! Няма да си общуваме известно време!
Той рязко грабва якето си и излиза, без да се обърне.
Йомер се обажда на Абдула и му казва, че преподал урок на любимият им зет – урок, който той никога няма да забрави.
– Ти разбра ли къде е Нурсема? – пита Йомер.
– Подозирам, че е при г-ца Алев – отговаря Абдула.
– Крие се при Алев? – изненадан е Йомер.
– В къщата на г-жа Къвалджъм – пояснява Абдула.
– Не вярвам, че Къвалджъм знае за това – замисля се Йомер.
– Убеден съм, че не знае! Такова нещо може да направи само г-ца Алев!
– Наистина съм изненадан! – отвръща Йомер.
– Засега не казвай нищо на Къвалджъм. Първо искам да се уверя, че съм прав!
– Не се притеснявай, няма да кажа нищо!
Действието се пренася при Нурсема. Тя рязко се сепва от силното чукане по входната врата – някой удря като побеснял. Сърцето ѝ прескача, когато тихо пристъпва към шпионката. Очите ѝ се разширяват – Умут.
За миг се колебае, но после поема дълбоко дъх и отключва.
Умут влиза вътре… Двамата се гледат, без да казват нищо, а след миг се хвърлят в силна прегръдка.
– Защо не ми каза? – пита Умут. – Аз се побърквах, мислейки за теб! А ти си била под носа ми!
– Не исках да те разстройвам и да ти причинявам още болка, Умут! – отвръща Нурсема, гласът ѝ леко потреперва. – Исках първо да оправя всичко, а след това да дойда при теб.
– Изпитала си толкова голяма болка, а аз… аз нищо не знаех! Не можех да се застъпя за теб! – признава Умут. – Толкова съм ядосан на Алев!
– Не ѝ се сърди! – настоява Нурсема. – Дога и Алев ми спасиха живота! Те пазеха тайната ми заради мен и рискуваха много! Ако ти и Алев се скарате заради мен, това ще ме огорчи страшно много… Аз без това вече съм ѝ тежко бреме.
– Не мисли за това! Не тъгувай! – Умут я поглежда дълбоко в очите. – Ние с Алев ще се разберем… – Нурсема, толкова ми липсваше!
– И ти ми липсваше! – отвръща тя, усмихвайки се през сълзи. – В болницата мислех само за теб. Ако нещо се беше случило… ако бях умряла, без да те видя…
– Не говори така…
-– А как да не мисля за това?
– Просто… не мисли… Отсега нататък не мога да си представя живота си без теб! – заявява Умут.
Нурсема нежно прокарва пръсти по бузата му. Умут се приближава и се опитва да я целуне, но тя рязко извърта глава.
– Аз все още съм омъжена жена… нали разбираш? – припомня Нурсема.
Мустафа, видимо притеснен, влиза в кабинета на баща си. Очите му издават тревога, а гласът му леко потреперва.
– Татко, Нилай се е сбила с някаква жена и сега е в полицейското управление!
Абдула не губи време. Без да каже и дума, става от стола си, взима сакото си и излиза. По-късно той се среща с жената и урежда нещата.
В същото време Дога разбира, че Фатих е помолил директора на клиниката, в която тя кара стаж, да изпраща при нея само жени. Вечерта Дога вдига скандал на Фатих за това.
Вечерта Абдула отива в офиса на Алев.
– С какво мога да ви помогна? – пита тя, заглеждайки се в сериозното му изражение.
– Дъщеря ми у вас ли е?
– Да, при мен е – признава Алев, без да увърта.
Абдула кимва и след секунда мълчание добавя:
– Първо искам да ви благодаря, че сте се погрижили за нея.
Алев го поглежда с изненада.
– Аз… мислех, че ще ми крещите!
– Нямам такъв навик – отвръща той спокойно.
– Г-н Абдула, Нурсема имаше нужда от помощ. Момичето остана на улицата. Ние с Дога само я подкрепихме. Нищо повече! Може г-жа Пембе…
–Не става дума за нея! – прекъсва я Абдула. –Аз ви казах, че ви благодаря, но не е необходимо да криете дъщеря ми от мен.
– Да, хубаво щеше да бъде, ако изобщо не ѝ беше нужна нашата помощ! Но, г-н Абдула, вие прекрасно разбирате каква е ситуацията… и тя явно не ви устройва! Абдула Юнал, когото познавам и на когото винаги съм се възхищавала, не прилича на човека, който стои сега пред мен!
Абдула въздъхва тежко.
– Може ли да говорим за това по-късно? – пита той. – Ако разрешите, бих искал да видя дъщеря си.
– Разбира се, но при едно условие! – казва Алев. – Докато Нурсема сама не поиска, никой няма право да я хване за ръка и да я заведе при семейството ѝ. Аз ѝ дадох дума! Домът ми е и неин дом! Тя може да остане колкото пожелае!
Абдула поглежда Алев внимателно, след което кимва.
– Обещавам.
Действието прескача в дома на Алев.
– Нурсема! – провиква се Алев.
– Идвам! – отговаря весело тя, но в момента, в който вижда баща си, усмивката ѝ замръзва.
– Защо? – обръща се тя към Алев.
– Нурсема, той ми обеща! Той иска само да поговорите! Докато не поискаш сама, никой не може да те забере от тук.
Абдула пристъпва напред и добавя:
– Г-ца Алев казва истината. Ще бъде както ти искаш.
Алев им хвърля последен поглед и се усмихва топло.
– Аз ще ви оставя да си поговорите – казва тя и излиза.
Настъпва напрегнато мълчание.
– Да седнем? – предлага Абдула.
Двамата сядат на дивана.
– Ние много се притесняваме за теб – признава Абдула. – Не знаехме, че така ще стане!
– Аз ви казах, татко, че не искам! – очите на Нурсема блестят от гняв и болка.
– Направихме огромна грешка! – въздъхва тежко той. – Хайде да се приберем вкъщи… Прости ни! И двамата съжаляваме!
Нурсема се усмихва горчиво.
– За да съжалите, аз трябваше да се върна от оня свят ли? – пита Нурсема.
Абдула потръпва от думите ѝ.
– Дъще, стига! – умолява той. – Вече ти казах колко много съжаляваме… Може да бъдеш спокойна, никой не знае, че си тук! Аз сам дойдох при теб!
– Татко, не е за първи път стъпваш в този дом! – казва тя с остър тон. – Още от деца ни учеше, че трябва да бъдем честни. Но доколко си честен ти, аз не знам… Особено с мама.
Абдула не отговаря.
– Чувствата ти към Алев… – продължава Нурсема, наблюдавайки реакцията му. – Ти си влюбен в нея! Знам! Сам го каза, татко!
Абдула мълчи.
– Ти искаш ли аз да се върна? – пита Нурсема. – Татко, тогава върви и разкажи всичко на мама. Бъди откровен с нея! Кажи ѝ, че не я обичаш, че си влюбен в друга жена! Покажи тази честност, за която винаги говориш! При това условие аз ще се върна вкъщи!
– За мен, най-важното в живота ми са моите деца! – признава Абдула. – Ако това е твоето условие, аз всичко ще разкажа!
– Да татко! Като дъщеря това очаквам! – заявява Нурсема.
– След като така искаш, ти ще присъстваш при разговора с майка ти – отвръща Абдула.
–Добре! Да тръгваме!
Нурсема се качва в колата с баща .
–Дъще ти уверена ли си?
–Да! Уверена съм!
Абдула се обажда на Пембе и ѝ казва да го чака в кабинета, защото трябва да поговорят и да не казва на никой.
Пембе казва на всички, че явно е станало нещо лошо, след като баща им иска да говори с нея насаме. .
Абдула влиза, а след него влиза Нурсема.
Нурсема държи всичко на разстояние освен Дога.
–Оставате ни сами! – казва Абдула. -Искаме с майка ви да поговорим с Нурсема!
Ще каже ли Абдула на Пембе, че е влюбен в Алев?
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg