Лабиринт към щастието – Епизод 99 (Ето какво ще видим)

Мюрвет си връща свободата, но вместо благодарност, тя се заклева, че докато е жива Елиф и Кузей няма да бъдат заедно. Междувременно Ферейе поставя условие на Бюлент: Зейнеп може да остане в къщата им, но никога не трябва да разбира, че Бюлент е неин баща. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.99 на турския сериал „Лабиринт към щастието“

Какво се случва в епизод 99 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 5 март от 15:00 часа по NOVA.

Мелис разрешава на Зейнеп да се върне у дома, но само при едно условие: Зейнеп трябва да стои далеч от Еге.

Мюрвет си връща свободата, но вместо благодарност, тя се заклева, че докато е жива Елиф и Кузей няма да бъдат заедно.

Междувременно Ферейе поставя условие на Бюлент: Зейнеп може да остане в къщата им, но никога не трябва да разбира, че Бюлент е неин баща.

В болницата Кубилай дава показания пред полицаите.

– Елиф Демир е моя колежка от колежа – съобщава той спокойно. – Нито Елиф, нито майка ѝ, Мюрвет Демир, имат нещо общо с обира. Всичко е моя работа и на Су…

Изведнъж Кубилай се хваща за гърдите и спира по средата на изречението. Лицето му се изкривява в гримаса на болка, а кашлицата му се усилва. Полицаите викат лекар, тъй като състоянието на мъжа бързо се влошава.

Междувременно Суат се освобождава от оковите си и се опитва да избяга от къщата. В паниката си Йълдъз грабва един прът и го удря по главата, за да го спре. Суат пада на земята и губи съзнание.

Йълдъз се навежда над неподвижното му тяло. Тя леко го побутва с дръвото, но Суат не реагира. Жената започва да изпада в паника, страхувайки се от най-лошото. Да не би случайно да го е убила?

Йълдъз се обажда на племенницата си и с ужасен глас ѝ съобщава, че е убила Суат. Елиф и Кузей веднага пристигат на мястото на инцидента. Кузей проверява пулса на врата на Суат и установява, че той е жив. Йълдъз въздъхва с облекчение, като почти се разплаква от напрежението.

– Дяволът не го иска – отбелязва Кузей с нотка ирония. – Трябва да го заведем в прокуратурата възможно най-скоро, за да даде показания.

Фирдевс и Хандан скоро се появяват в къщата. Те използват собствения си ключ и влизат вътре. Елиф и Йълдъз успяват да се измъкнат от къщата в последния момент и Кузей им помага да пренесат Суат до колата. Суат, въпреки че вече е дошъл в съзнание, изглежда замаян и изтощен.

След показанията на Суат Мюрвет получава обратно свободата си. Елиф и Кузей я завеждат вкъщи, където Йълдъз посреща сестра си с конфети и празнична вечеря. Въпреки радостната атмосфера Мюрвет не е в настроение.

След вечерята, когато Елиф и Кузей си тръгват, Йълдъз се обръща към сестра си:

– Какво става? Защо си толкова ядосана? Трябва да благодариш на Кузей. Не беше ли той този, който те измъкна от затвора?

Мюрвет я поглежда сериозно.

– А защо изобщо се озовах в затвора, Йълдъз? – пита тя твърдо. – Защото Кузей и Елиф се обичат. Именно Хандан и семейството ѝ ни наклеветиха, за да ги разделят. Кузей също се опита да унищожи Елиф. Ако не бях аз, сега тя щеше да е в затвора.

– Како, тази тема вече е затворена – опитва се да я успокои Йълдъз.

Мюрвет повишава глас.

– Не, не е затворена! – казва тя решително. – Тя няма да бъде приключена, докато Елиф и Кузей са заедно. Пак ти казвам, че той ще я нарани. Защо не го разбираш, Йълдъз? След седмица Кузей ще се жени за Хандан, а той все пак идва тук, държи ръката на Елиф и ѝ казва „скъпа“. Как е възможно да се случи такова нещо? Докато съм жива, Кузей и Елиф няма да бъдат заедно!

Мелис приключва телефонното обаждане и влиза в хола, където я чака Еге.

– Татко ще дойде след час – съобщава тя и сяда до него. Тя поглежда към пълната чиния, която е останала недокосната. – Не си ял нищо.

– Не ми се яде – отвръща Еге кратко, избягвайки погледа ѝ.

– Ако искаш, мога да те накарам да пожелаеш – казва Мелис с кокетна усмивка.

Еге изглежда объркан.

– Не разбрах.

– Няма какво да разбирам – отвръща момичето, като се усмихва провокативно. – В къщата няма никой.

Преди да успее да каже нещо повече обаче, в коридора влиза Назире.

– Деца, донесла съм ви чай – казва тя топло и поставя подноса на масата.

Когато Назире си тръгва, Мелис притиска глава към гърдите на Еге, опитвайки се да привлече вниманието му. Моментът им обаче е прекъснат от звънеца на вратата.

Миг по-късно във всекидневната се появява Ферей, следвана плътно от Зейнеп.

– Какво правиш тук? – пита Мелис, хвърляйки студен поглед към съперницата си. – Дошла си да се сбогуваш ли, преди да заминеш за Едремит?

– Не, Мелис – отговаря спокойно Ферей и се приближава до дъщеря си. – Зейнеп се прибра у дома.

– Какво? – Мелис гледа невярващо майка си. – За какво говориш, майко? Татко едва не умря вчера заради това момиче! Той все още не е възстановил зрението си, а ти… Как можеш да я върнеш след всичко, което ни направи!

Ферей остава спокойна и отговаря:

– Ако те приемаме след всичко, което си направила, мисля, че можем да приемем и Зейнеп.

Мелис избухва в гняв:

– Боже, аз ще полудея! – крещи тя. – Ще се разведеш заради нея, мамо! Осъзнаваш ли това!

– Мелис, не повишавай глас!

– Заради нея ме намушкаха с нож! Игит избяга от къщи заради нея! – Мелис изброява опитвайки се да спечели съюзници.

– Преминаваш границата, Мелис – предупреждава Ферей, но дъщеря ѝ не обръща внимание на думите.

– Ако някой тук преминава границата, това е тя! – Мелис посочва Зейнеп. – Тя си играе с Арда, а сега ухажва Еге!

Мълчаливият до този момент Еге най-сетне проговаря:

– Мелис, внимавай за думите си. Майка ти е права.

– И ти ли си на тяхна страна! – пита Мелис обидено, измервайки го с яростен поглед.

– Аз съм на страната на справедливостта – отвръща твърдо Еге.

Мелис, без да крие гнева си, вдига куфара на Зейнеп и го хвърля пред погледа на момичето.

– Вземи си нещата и се върни в родното си село!

– Мелис, можеш ли да се успокоиш! – Еге я хваща за раменете, опитвайки се да я спре.

– Не мога да се успокоя! Не разбирам как може да бъдете спокойни! – крещи Мелис. –

Ферей се намесва с предупреждение:

– Мелис, как можеш да говориш така!

Мелис, без да обръща внимание на майка си, продължава да спори:

– Никой ли не вижда това, което аз виждам! Тя криеше от нас, че е с Арда. Вземаше стипендия от Еге. Когато разбра, тя се отказа, преструвайки се на горда девойка! Целият ѝ живот е една голяма лъжа! Преструваш се, че си спал на улицата, за да събудиш съжаление у другите. Винаги играеш ролята на добрата, докато създаваш хаос около себе си! Какво се е случило? Парите ли ти свършиха? Затова ли се върнахте тук?

Зейнеп, макар и явно засегната от думите на Мелис, остава спокойна.

– Върнах се, за да сложа край на разправиите в тази къща – казва твърдо тя. – Върнах се от благодарност към чичо Бюлент, на когото ме повери баща ми.

Мелис отговаря с насмешка:

– Разбира се, че си се върнала от благодарност. Или е защото вече нямаш никого, когото да използваш? Но повярвай ми, Зейнеп, тук не те чака рай, а само ад!

В крайна сметка Мелис се съгласява да позволи на Зейнеп да се върне у дома, но поставя едно условие:

– Ще стоиш далеч от Еге. Няма да се опитваш да го съблазниш. Той е моята червена линия. Вече го загубих веднъж заради теб. Не мога да позволя това да се случи отново. Ако още веднъж насочиш поглед към него, ще ти извадя очите!

Арда поглежда в стаята на Зейнеп и с изненада вижда, че вещите ѝ са изчезнали. В този момент Зейнеп му звъни.

– Къде си? – пита той загрижено. – Вещите ти не са в стаята.

– Върнах се в къщата на чичо Бюлент – отговаря момичето със спокоен тон.

– Какво? Чичо Бюлент ли те принуди?

– Не, г-жа Ферей беше тази, която искаше да се върна.

Арда видимо не е доволен

– Как е възможно това? В края на краищата тя беше тази, която искаше да се изнесеш.

– Да, отначало тя искаше да ме прогони, за да не споря с Мелис – обяснява Зейнеп. – Но Мелис се съгласи да се върна при едно условие: да стоя далеч от Еге.

– Е, тя е напълно луда по Еге – коментира Арда с леко забавление.

Зейнеп въздъхва тихо.

– Онази нощ останаха в къщата на Кузей… В главата ми се въртят толкова много мисли. Чудя се дали да напусна….

– Не се напрягай за това сега – прекъсва я Арда успокоително. – Съсредоточи се върху обучението си! И не забравяй, че вратата ми винаги е отворена за теб.

– Знам, благодаря ти, Арда.

Когато разговорът приключва, Арда се усмихва на себе си и говори полугласно:

– Ако нещо се е случило между тях онази нощ, това е чудесна новина за мен.

Бюлент вече е вкъщи. Той лежи в леглото, а до него седи Ферайе.

– Виждам, че през прозореца влиза светлина – съобщава той, като бавно възвръща зрението си.

– Слава Богу! Започваш да виждаш, Бюлент – казва Ферей с облекчение и радост.

Мъжът протяга ръка и съпругата му нежно я насочва към бузата си.

– Ферей, колко труден е животът на хората, които не виждат – заявява с умиление Бюлент. – Сега го разбирам много по-добре.

– По време на спора ти с Арда разбрах нещо важно – започва Ферае. – Толкова години ти не си знаел за съществуването на Зейнеп. Прекрасно разбирам чувството, което се събужда в сърцето на един баща.

Бюлент кимва и поглежда жена си с благодарност.

– Разбрах и колко много съм те притискал за Зейнеп – признава той.

В този момент сестра му Наджие се появява на вратата на спалнята и слуша разговора им от скривалището. Бюлент продължава:

– Интересно е, нали? Когато имаш затворени очи, започваш да забелязваш неща, които преди не си забелязвал.

Бюлент хваща ръката на Ферей и я целува нежно.

– Осъзнах, че никога не съм ти се извинявал искрено – казва той със съжаление. – Съжалявам за всичко, което те нарани.

Ферай го прегръща нежно и двойката споделя този интимен момент на помирение. Наджие, застанала на прага, се усмихва през сълзи и казва на ум:

– Боже, благодаря ти. Като ги виждам така, мога да си тръгна със спокойствие.