winless
Мелис побеснява, когато вижда Зейнеп да спи на коленете на Еге. Междувременно Ферей взема решение да върне Зейнеп у дома. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.98 на турския сериал „Лабиринт към щастието“
Какво се случва в епизод 98 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 4 март от 15:00 часа по NOVA.
Кузей поднася на Елиф красиво опакован подарък .
Мелис побеснява, когато вижда Зейнеп да спи на коленете на Еге.
Арда посещава Бюлент в болницата, като искрено съжалява за грешките си. Чувайки разговора им, Ферей започва да разбира значението на семейството. Противно на предишните си решения, тя решава да върне Зейнеп у дома.
Кузей посещава Бюлент в болницата. Бюлент все още не е възстановил зрението си. Ферей спи на дивана, видимо изтощена от дългите часове тревога. Кузей внимателно взема едно одеяло и я завива, след което сяда до леглото на Бюлент.
– Чух, че си се скарал с Арда заради Зейнеп – започва Кузей, наблюдавайки напрегнатото лице на чичо си.
– Да… – въздъхва Бюлент тежко. – Той премина границата. Зейнеп ще се прибере у дома, там, където ѝ е мястото.
– Добре… но какво ще стане с теб и останалите членове на семейството? – Кузей се взира в него, търсейки искрен отговор.
– Кузей, не мога да се откажа от нито едно от децата си – категоричен е Бюлент.
В този момент Ферей отваря очи. Изглежда поразена от думите му.
– Аз също няма да се откажа от Зейнеп – продължава Бюлент, без да подозира, че жена му го чува. – Обичам жена си, дъщерите си, сина си… Обичам ги всички. Ако трябва да ям камъни, за да накарам Ферей да оттегли молбата си за развод, кълна се, че ще го направя. – Гласът му е пропит с отчаяние и болка. – Ако ми кажат, че Ферей ще се откаже от развода, дори без да приеме Зейнеп, а просто да признае съществуването ѝ… и всички ще се върнем към старите, щастливи времена… бих се отказал от всичко заради това.
Той замлъква за миг, след което повтаря твърдо:
– Обичам жена си, но никой не може да очаква от мен да се откажа от Зейнеп. Това е невъзможно.
Кузей го гледа с разбиране и слага ръка на рамото му.
– Чичо, ти си много силен човек. Ще преживееш това. Всичко ще се нареди.
Ферей безмълвно става от дивана и тихо излиза от стаята.
– Кузей? Какво става? – пита Бюлент, долавяйки движението.
– Леля ми си тръгна – отговаря Кузей спокойно.
– Тя… тя чу ли ни?
– Изглежда, че е чула.
Настъпва тишина. Бюлент преглъща тежко.
– Слушай – продължава Кузей, – първо ще реша въпроса с Хандан, а след това ще се погрижим за останалите проблеми.
– Добре. Семейството ни се нуждае от добри новини – казва Бюлент, опитвайки се да си върне самообладанието.
Кузей се усмихва.
– Като говорим за добри новини… аз и Елиф сме заедно. Предстоят ни по-добри дни.
Бюлент се усмихва, забравяйки за миг проблемите си.
По-късно Кузей подготвя изненада за Елиф.
Той ѝ поднася красиво опакован подарък. Когато тя го разопакова, пред нея се разкрива изящна сватбена рокля. Върху тъканта блести нежна бележка:
„Ако има любов, има и надежда. Благодаря ти, че си моята любов и моята надежда, моя любов.“
Елиф притиска бележката към гърдите си, очите ѝ се пълнят със сълзи. Развълнувана, тя се хвърля в прегръдките на Кузей.
– Това е… толкова красиво – прошепва тя, гласът ѝ е пропит с емоция.
Кузей я поглежда с нежност и усмихнато изрисува картина на тяхното бъдеще:
– Ти ще носиш тази рокля, а майка ти ще носи воала. На вратата ни ще звучат барабани и зурни. Нямам търпение да те видя като моя невеста.
Елиф се усмихва широко, опитвайки се да прикрие вълнението си, но очите ѝ я издават.
– И аз нямам търпение да бъда до теб в този момент…
Кузей я прегръща още по-силно.
– Така и ще бъде – уверява я той с топлина в гласа.
Внезапно се чува телефонен звън. Кузей вдига слушалката и напрежението в гласа му се усеща веднага.
– Здравейте, докторе? Дойде ли Кубилай в съзнание? … Наистина ли?! Това е страхотна новина! Веднага идвам. Много ви благодаря!
Той затваря телефона и поглежда Елиф с широко усмихнато лице, изпълнено с възторг.
– Кубилай е дошъл в съзнание. Ще свидетелства в съда. Майка ти ще си върне свободата! Ще я посрещнем заедно!
Елиф го гледа невярващо, сълзи от радост блестят в очите ѝ.
– Наистина ли?! Това е най-прекрасната новина, която можех да чуя!
Кузей се усмихва широко, щастлив, че може да сподели с нея този момент.
Мелис се връща у дома. Влизайки във всекидневната, тя открива сцена като от най-лошите си кошмари: Зейнеп е заспала с глава, положена върху краката на Еге. Възмутена, тя събужда съперницата си, разтърсва я и крещи:
– Стани! Какъв е проблемът ти? Какво правиш в скута на Еге? Къщата е в такова състояние заради теб, а ти си спиш най-блажено до него! Засрами се, безсрамнице!
Зейнеп премигва сънено, опитвайки се да разбере какво става, но гласът ѝ е слаб, несигурен:
– Мелис, аз просто…
Мелис не ѝ дава шанс да се защити.
– Баща ми е в болница заради теб! Заради теб може никога да не си върне зрението! Може би никога повече няма да ме види! Не се преструвай на изненадана. Веднага изчезвай от къщата ми!
Еге решително хваща Мелис за ръката и я извежда от стаята.
– Мелис, можеш ли да дойдеш с мен за малко?
Зейнеп остава на мястото си, сърцето ѝ се свива в гърдите. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Това вярно ли е? – прошепва сама на себе си. Чувството за вина я обзема напълно. – Ами ако чичо Бюлент наистина не възвърне зрението си?…
Камерата се премества в кабинета.
– Ти луда ли си?! Какво беше това?! – пита Еге, гласът му е остър и укорителен.
Мелис му отвръща със същата острота:
– Как трябваше да се държа? Баща ми е в болница заради нея! Той може никога повече Еге въздъхва, опитвайки се да остане спокоен.
– Разбирам, че ситуацията е трудна, но…
– Но какво, Еге?! Какво трябва да направя?! – гласът ѝ трепери от гняв. – Да я попитам: „Зейнеп, добре ли си? Спа ли удобно? Какво искаш да ти приготвя за хапване?“
– Мелис, успокой се.
– Не мога да се успокоя! – очите ѝ пламтят. – Това момиче спа на коленете ти до тази сутрин, нали?
– Да, подремна – отговаря спокойно Еге. – Беше изтощена. Не исках да я будя.
– Ах, значи ти беше жал за нея! А мен кой ще съжали?! – Мелис впива поглед в него, сякаш очаква отговор. – Трябваше да ми се обадиш снощи и да дойдеш в болницата! Ти си моя любим, Еге! Или може би ти трябва напомняне?!
Еге се напряга, но преди да успее да ѝ отговори, Мелис продължава с още по-голяма ожесточеност:
– Може и да не го осъзнаваш, но ние сме двойка, Еге! Това момиче целуна Арда по устните преди три дни! Ако ти не знаеш как да я държиш далеч, аз ще се погрижа за нея!
Мелис тръгва енергично към вратата, но Еге я спира.
– Няма да те деля с никого! – заявява категорично Мелис, очите ѝ блестят от емоции. – Не искам да те виждам с никоя друга! Ти си само мой, Еге! Не мога да те загубя отново! – гласът ѝ трепери, а в думите ѝ се усеща смесица от отчаяние и собственически инстинкт.
Мелис закрива лицето си с ръце, като се преструва на силно отчаяна. Еге я прегръща. Междувременно Зейнеп, застанала до открехнатата врата, ги наблюдава мълчаливо.
Арда посещава Бюлент в болницата, видимо разкаян. Влизайки в болничната стая, той се приближава до леглото на Бюлент и с приглушен глас промълвява:
– Извинете ме, чичо Бюлент…
Ферей, който стои пред вратата, чува разговора им.
– Зейнеп е единственият човек, с когото мога да споделя самотата си – казва Арда, а в гласа му се прокрадва болка. – Страхувах се, че ще я загубя…
Бюлент, макар все още да не е възстановил зрението си, накланя леко глава, сякаш се опитва да го погледне. В гласа му звучи загриженост.
– Трудно ти е да живееш без родителите си, нали?
– Всъщност… вече свикнах, чичо – Арда се насилва да се усмихне, но погледът му остава тъжен. – Толкова време мина… Понякога дори ми се струва, че никога не съм ги имал.
Бюлент замълчава за миг и след това отговаря със спокоен, но емоционален тон:
– Познавам това чувство много добре. Когато влязох в юридическия факултет, родителите ми вече не бяха сред живите. Дойдох в Истанбул със сестра си. Тя също едва стоеше на краката си, но се грижеше за мен. Тя беше не просто моя сестра – беше ми като майка и баща едновременно. Настани ме в общежитието, но тази стая… беше толкова студена…
Той се усмихва леко, сякаш си спомня онези дни.
– За щастие, намерих приятели, които станаха мои братя. Но копнежът по родителите ми… той никога не ме напусна. Арда, ти все още търсиш баща, на когото да се опреш, и майка, която да те утеши, да те хване за ръка или да те остави да поплачеш на рамото ѝ.
Арда се замисля и след миг тихо добавя:
– Мисля, че криех този копнеж дори от себе си…
Бюлент кимва бавно.
– Познавам това чувство, сине. И аз правех същото. Държах всичко в себе си, без да го споделям.
Той въздъхва дълбоко и слага ръка на рамото на Арда.
– Същото е и със Зейнеп. Когато животът стане труден, човек търси врата, на която да почука. Например тази на родния си дом. Прегръдката на майка си, която винаги е отворена. Но ако няма такава врата, вятърът те блъска като сухо листо…
Гласът му става още по-твърд:
– Арда, запомни думите ми. Зейнеп е оставена на моите грижи. Тя трябва да има някого, на когото винаги да може да разчита. Врата, на която да почука, когато ѝ е трудно. Не мога да я оставя сама. Не мога да понеса да я виждам изтерзана от живота, както бях аз тогава – в онези студени сутрини в Истанбул, когато родителите ми толкова много ми липсваха…
В този момент камерата показва как Ферей, която все още стои пред вратата, тайно избърсва сълзите си. Думите на съпруга ѝ я разтърсват до дъното на душата ѝ.
Ферей посещава Зейнеп в дома ѝ. Двете сядат на дивана. Атмосферата е напрегната, но в очите на Ферей се чете спокойствие.
– Как е чичо Бюлент? – пита Зейнеп със загриженост.
– Добре е. Чакаме да си възвърне зрението – отговаря Ферей, а в думите ѝ се прокрадва нотка на облекчение.
Зейнеп свежда поглед и тихо прошепва:
– Съжалявам за вчера. Трябваше веднага да кажа, че оставам при Арда…
Ферей я поглежда и неочаквано за самата себе си признава:
– Аз също имам вина. Спрях те, когато искаше да кажеш на Бюлент. Исках да го запазя между нас, но това беше грешка.
Зейнеп я поглежда изненадано.
Ферайе се обръща към нея и я хваща за ръката.
– Зейнеп, дойдох тук заради теб. Искам да се върнеш у дома!
Очите на Зейнеп се разширяват от изненада.
– Какво?!
До този момент Ферей беше първата, която искаше тя да си тръгне.
– Върни се вкъщи, моля те – повтаря Ферей, този път с още повече топлина в гласа си. – И не те моля да го направиш заради Бюлент. Аз самата го искам. С цялото си сърце.
Зейнеп усеща как сълзите напират в очите ѝ, но този път… те са различни. Те носят не болка, а надежда.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg