winless
Нурсема се омъжва за Ибрахим със сълзи на очите, а майка ѝ баща ѝ не обръщат внимание на това. Първата брачна нощ на Нурсема се превръща в трагедия за нея. Разберете какво ще се случи в еп. 59 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.59 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 27 февруари по Diema Family от 22:00 ч.
Сватбената церемония е в разгара си, а нещастната булка не може да сдържи сълзите си. Абдула и Пембе не обръщат внимание на състоянието на Нурсема, уверени, че дъщеря им влиза в добро семейство.
Йомер пристига на тържеството под ръка с Къвалджъм, което шокира представителите и на двете семейства.
Пембе е убедена, че дъщеря ѝ ще бъде щастлива в новия си дом, без да подозира, че докато си мисли това, Нурсема лежи безжизнена под прозореца на къщата на „прекрасно семейство“.
В дома на Къвалджъм.
– Хич не ми се ходи, бабо! – промърморва Чимен, недоволна. – До последно се надявах, че тази сватба ще се отмени.
– Какво очакваше, миличка? – пита я Сьонмез. – Те вече направиха никях, а днес е просто традиционната сватбена церемония. Това означава, че всички са доволни.
– Не мисля, че Нурсема е доволна, бабо – възразява Чимен, а в гласа ѝ се прокрадва болка.
– Миличка, някои неща може да ни изглеждат чужди и да не ги разбираме – въздъхва тежко Сьонмез. – Но това са техните традиции и обичаи. Ние нямаме право да ги осъждаме, нито да се бъркаме в живота им.
В този момент Къвалджъм влиза в стаята и ги подканя да тръгват.
– Йомер ни чака.
Сьонмез я поглежда изненадано.
– Ние с Йомер ли ще отидем?
– Да, мамо, с Йомер.
– А Алев?
– Говорих с нея. Не иска да идва – отговаря Къвалджъм
Със зурли и тъпани Ибрахим пристига с родителите си и роднините си в дома на Абдула Юнал, за да вземе Нурсема. Веселието изпълва улицата, но в сърцето на Нурсема няма място за радост.
Щастлив застанала на вратата ги посреща Абдула със синовете си. Всички са усмихнати, но едно напрежение витае във въздуха – като буря, която всеки усеща, но никой не назовава.
Ибрахим подава няколко банкноти на Нилай, за да отвори вратата на стаята, където е затворена Нурсема, според традицията. Нилай получава добра сума и отваря вратата.
Вратата се отваря, а Нурсема излиза бавно, приведена, с поглед, забит в земята. Сякаш не отива на сватба, а на собственото си погребение.
Според традицията, Мустафа връзва червен колан на сестра си – символ на честта и чистотата. Но в очите му има повече тъга, отколкото гордост.
– Ти си толкова красива… – прошепва той, гласът му трепери. Навежда се и я целува по челото.
Пембе се приближава с усмивка.
– Браво, дъще! Ти си ангел!
Нурсема я поглежда рязко, студено. В този поглед няма благодарност, няма нежност – само безмълвно обвинение.
Фатих също пристъпва напред, целува сестра си по челото и ѝ пожелава да бъде щастлива.
Ибрахим застава до нея и тя механично го хваща подръка, сякаш има избор.
– Хайде да тръгваме, дъще! – подканя я баща ѝ.
Нурсема прави няколко крачки, след това спира. Бавно се обръща и поглежда баща си и майка си с тъжните си очи. Очите ѝ говорят вместо нея, те молят, крещят…
Но никой не казва нищо.
Вратата към новия ѝ живот вече е отворена или вратата към ада за Нурсема е отворена. И няма връщане назад.
Действието се пренася в дома на младоженеца. Всички са в очакване да започне сватбената церемония, когато вратата се отваря и вътре влизат Йомер и Къвалджъм, хванати за ръка.
Настъпва мълчание. Всички погледи са насочени в тях с недоумение и шок. Как е възможно майката на снаха на Юнал да има връзка с чичото на мъжа на дъщеря си?
Къвалджъм и Йомер поздравяват с усмивка всички, но напрежението във въздуха е осезаемо.
– Свате, това не е ли майката на снаха ти? – пита бащата на Ибрахим, присвивайки очи.
– Да… – потвърждава Абдула с видимо неудобство. – Майката на снаха ми и… Йомер.
– Брей, брей… – подсмихва се Хамди. – Йомер хич не си губи времето.
Йомер се отправя към брат си и сяда до него, но веднага усеща напрежението в погледа му.
– Може би не трябваше да се държите за ръце – прави му забележка Абдула.
– За какво говориш, батко? – пита Йомер с леко предизвикателен тон. – Защо да не хвана за ръка годеницата си?
Абдула го поглежда изненадано.
– Годеница?!
– Да, ние с Къвалджъм скоро ще се оженим – заявява Йомер категорично. – Не искам да се държа като някой младеж, който се крие. А и тя е съгласна.
Абдула поклаща глава.
– Е, успех, Йомер… Но сигурен ли си?
– Ще говорим за това по-късно.
В този момент Дога забелязва колко напрегната изглежда Нурсема. Приближава се до нея и нежно хваща ръката ѝ.
– Миличка, как си?
Нурсема вдига очи към нея, а в тях плуват сълзи.
– Аз… аз никога няма да забравя какво направи за мен!
– Но нищо не се промени – въздъхва тъжно Дога.
– Не! – поклаща глава Нурсема. – Ти си тук до мен! Това е важно за мен!
Преглъща сълзите си, но гласът ѝ трепери.
В този момент в стаята нахълтва ухилената до ушите Нилай.
– Булката готова ли е? Регистраторът пристигна! – съобщава тя с развълнуван тон.
Фатих придружава сестра си до масата, приготвена за церемонията.
В същото време Алев се притеснява за Умут и се опитва да се свърже с него, но той не си вдига телефона. Тревогата ѝ нараства.
Тя решава да отиде до дома му. Когато отваря вратата, погледът ѝ се спира върху празните бутилки от алкохол, разхвърляни върху масата.
– Това не е на добро… – казва си тя, усещайки лошо предчувствие.
Връщаме се в на сватбената церемония. Длъжностното лице пита Нурсема, дали е съгласна да се омъжи за Ибрахим. Нурсема поглежда към майка си.
В същото време Умут е пред дома на Ибрахим. Стои в двора и наблюдава през прозореца. Сърцето му се свива, а гневът в него кипи.
Без да се замисля, той прави крачка напред, твърдо решен да влезе. Но преди да отвори вратата, пред него се изправя Алев.
– Алев, върви си! Моля те! Не може така… – казва съсипан Умут.
– Знам… – очите ѝ се пълнят със сълзи. – Но сега нищо не можем да направим.
– Не… не мога просто да я пусна… – шепти Умут, гласът му трепери.
– Моля те, не се бъркай! Ще се справим… – опитва се да го убеди Алев.
Умут свежда глава.
– Алев, но…
Очите му се пълнят със сълзи и той я прегръща силно, сякаш търси опора в нея.
Връщаме се в къщата. Нурсема осъзнава, че надежда няма. Че никой няма да я спаси.
С глух, едва доловим глас изрича:
– Да…
Следва въпрос към Ибрахим от служебното лице. Той без да се колебае и с досада в гласа отговаря „Да“.
… Обявявам ви за съпруг и съпруга! – съобщава тържествено регистратора.
Всички наоколо ръкопляскат, а сърцето на Нурсема се свива.
Ибрахим маха воала ѝ и я целува по челото.
Тя затваря очи.
И животът ѝ, такъв какъвто го познава, остава зад нея.
Връщаме се при Умут и Алев.
– Къде? – пита Алев, гледайки го с тревога.
– Да пием… – отвръща Умут с празен поглед. – Алев, моля те, не ме оставяй сам!
– Как ще те оставя… – прошепва тя и дава воля на сълзите си, които вече не може да сдържи.
Пренасяме се в колата на Йомер.
– Нурсема изглеждаше толкова тъжна… – казва Къвълджъм.
– Да, но беше толкова красива… – въздиша Чимен.
– Аз също много обичам кака Нурсема – добавя замислен Метехан. – Дано има късмет…
– Едно не мога да разбера… – Къвалджъм поклаща глава. – Как г-жа Пембе се е съгласила да даде дъщеря си така?
– Аз мисля, че тя е убедена, че прави добро за дъщеря си – отговаря Йомер.
– Не, не мога да забравя тъжното изражение на лицето на Нурсема – отвръща Къвълджъм. – Надявам се да бъде щастлива въпреки нашите опасения.
Връщаме се в дома на Ибрахим.
Пембе и Абдула сияят от щастие, убедени, че са направили най-доброто за дъщеря си. За тях това е успех – дали са я за снаха в „прекрасно семейство“, какво повече може да иска?
Фатих се приближава до сестра си и ѝ пожелава късмет. После подава ръка на Ибрахим. Същото прави и Мустафа.
Пембе се приближава до дъщеря си и я прегръща.
– Мамо, не ме оставяй! – прошепва Нурсема, гласът ѝ е едва доловим. Хваща майка си за ръката, сякаш това е последната ѝ възможност за спасение. – Мамо!
Пембе дори не я чува. Или не иска да чуе.
– Ти ще бъдеш много щастлива! – заявява твърдо, без капка съмнение. – Влизаш в добро семейство! Усмихни се!
Приближава се Абдула. Нурсема му целува ръка.
– Дъще, бъди щастлива!
Нурсема иска да извика. Да изкрещи: „Татко, не ме оставяй!“, но няма глас.
Нилай се приближава и поздравява Нурсема. Но Нурсема не отвръща. Само очите ѝ издават бурята, която бушува в нея.
Идва ред на Дога.
– Нурсема, аз няма да те поздравявам… – казва Дога. – Прости ми! Но ако някога имаш нужда от нещо, винаги можеш да разчиташ на мен!
Очите на Нурсема се пълнят със сълзи.
– Прости ми за всичко, Дога! – прошепва тя и с треперещи ръце прегръща снаха си.
Дога я поглежда озадачено.
– Какво означава това?
Нурсема не отговаря, а само стиска ръцете ѝ още по-силно.
Абдула извисява глас и казва, че вече е късно и трябва да си тръгват…
Действието се пренася в спалнята на Ибрахим и Нурсема.
Ибрахим започва да се съблича и се обръща към Нурсема: – Няма ли да кажеш нещо?
Нурсема мълчи.
Ибрахим се доближава до нея.
– След като не искаш да говориш… събличай се! – заповядва студено.
Нурсема прави крачка назад.
– Не ме докосвай! – извиква, отблъсквайки го с треперещи ръце.
Очите на Ибрахим проблясват от гняв.
– Как така да не те докосвам?! Ти да не си се побъркала? Ти си моя жена! – крещи той. – Хайде, събличай се!
– Махай се! – изкрещява тя в отчаян опит да го спре.
Изведнъж по лицето му преминава сянка на подозрение.
– Да не би… да не си девствена? – гласът му става леден. – Разбира се… как не се досетих по-рано?! Защо иначе трябваше да се оженим толкова бързо? Родителите ти буквално те набутаха в ръцете ми!
Нурсема се задъхва от страх.
– Аз се ожених, защото така поиска баща ми! – продължава да крещи Ибрахим. – Но сега разбирам… може би затова за малко не те продадоха!
Нурсема усеща, че не може да диша.
– Събличай се! – крещи той и я блъка силно. Тя пада на пода.
Ибрахим разкопчава колана на панталона си.
Очите на Нурсема се разширяват от ужас. Паниката я обзема напълно.
С последни сили се изправя, отваря прозореца и застава на перваза.
– И какво сега? Ще скочиш ли? – хили се като луд Ибрахим.
– Ако се доближиш, ще скоча! – предупреждава го тя, дишайки тежко.
– Веднага слез оттам! – крещи той. – Какво правиш, ненормалнице?! Искаш да умреш ли?!
В следващия миг Ибрахим губи контрол над себе си и я блъска.
Нурсема полита назад и тялото ѝ се сгромолясва на земята.
Ибрахим застава на прозореца, вперил поглед в безжизненото ѝ тяло.
Очите му се разширяват от ужас. Хуква надолу по стълбите. Коленичи до нея и уплашен се хваща за главата.
Нурсема не помръдва.
– Мамо! Татко! Помогнете! – крещи той.
Сание и Хамди скачат от местата си, разтревожени от писъците му.
– Какво става?! – пита Хамди, докато бърза навън.
– Нурсема… скочи от прозореца… – заеква Ибрахим.
Пренасяме се в дом на Юнал.
Пембе сияе от щастие.
– Най-накрая омъжихме и дъщеря си, Абдула! – казва доволна
– Дори не мога да повярвам… – отвръща замислено Абдула. – Но нещо ме тревожи. Нурсема не искаше този брак…
Пембе махва с ръка.
– Тя ще свикне. Просто ѝ трябва време! – уверява го. – Спомняш ли си, когато ние с теб се оженихме? Също бяхме чужди един на друг. А виж сега – колко красиви деца имаме!
Тя се усмихва, доволна от думите си.
– Дъщеря ти е упорита, но ще видиш, че ще си живее добре в това добро семейство.
Камерата ни показва Нурсема, която лежи неподвижна под прозореца на „доброто семейство“.
– Ами ако не си подхождат? – замисля се Абдула.
– Ти трябва да се успокоиш – съветва го Пембе. – Ще видиш, няма да минат и два дни, и тя ще свикне с новия си дом. Ще бъде много щастлива!
Камерата отново ни показва безжизненото тяло на Нурсема.
Всички близки на Ибрахим излизат на двора.
– Какво се случи, синко?! – крещи Хамди и се хваща за главата, виждайки безжизненото тяло на снаха си.
– Татко… тя полудя и скочи! – заеква Ибрахим, опитвайки се да запази самообладание.
Хамди се вторачва в него с подозрение.
– Ти направи ли ѝ нещо?!
– Какво говориш, татко?! – опитва се да се оправдае Ибрахим, но гласът му трепери.
– Трябва да извикаме бърза помощ! – предлага Сание.
– Не! Аз ще я закарам! – отсича Хамди. – Докарай колата! И на никого нищо не казвайте!
Камерата ни пренася при Пембе и Абдула.
– Видя ли? Семейството на Хамди и Сание живеят спокойно и са много сплотени – казва Пембе.
В същото време Сание стиска ръката на сина си и го поглежда настойчиво.
– Ти ли я блъсна?!
– Казах, че не съм го направил! – крещи Ибрахим.
– Ако си ѝ посегнал… ще те убия със собствените си ръце! – заканва се Хамди, а в очите му проблясва ярост. – Какво ще кажа на баща ѝ?!
– Те са добри хора. Дъщеря ни е в безопасност – уверено заявява Пембе, без да подозира какво се е случило в действителност с дъщеря ѝ.
Хамди и синовете му докарват Нурсема в болницата.
– Татко… какво ще правим? Тя… тя няма да умре, нали? – пита Ибрахим, страхът му най-сетне надделява.
– Сега ли се сети да питаш това?! – избухва Хамди.
– Татко, аз нямам нищо общо с това! – оправдава се Ибрахим.
– Тихо! Има хора! – срязва го един от братята му.
– Защо не я заведохме в частна клиника? – пита другият.
– В частните клиники Юнал имат много познати – отвръща Хамди. – Не можем да рискуваме!
– Татко, какво ще правим? – повтаря Ибрахим, а гласът му вече звучи като на уплашено дете.
Хамди го поглежда с ледено изражение.
– Синко… аз не мога да ти имам доверие, като си спомня миналото ти. Но да предположим, че не си я блъснал… Какво направи, че сама е скочила от прозореца?! – пита го през стиснати зъби.
– Татко, казвам ти… тя не е наред с акъла си! – отвръща Ибрахим, все по-несигурен в собствените си думи.
– Моли се за живота ѝ! – рязко го прекъсва Хамди. – Какво ще кажа на баща ѝ?!
В този момент лекарят излиза от залата.
– Имаме съмнения за мозъчен кръвоизлив, но ще можем да потвърдим това след допълнителни изследвания.
– Ще живее ли?! – пита Хамди
– Рано е за прогнози – отвръща лекарят. – А какво точно се е случило?
– Нещастен случай… – бързо отговаря Ибрахим.
Лекарят го поглежда изпитателно.
– Трябва да ми дадете личните ѝ данни. По-късно ще говорим отново.
– Татко… лекарят дали повярва, че е нещастен случай? – прошепва Ибрахим.
– Ако се вземеш в ръце, ще повярва – срязва го Хамди.
Действието прескача на сутринната. Нурсема все още е в безсъзнание.
Ибрахим, притеснен, предлага на родителите си да кажат на семейството на Нурсема, че младоженците са заминали на меден месец в чужбина, за да спечелят време, докато разберат какво е състоянието на Нурсема.
– Добре! – съгласява се Хамди. – Моли се момичето да се оправи! – крещи той на сина си.