winless
Хандан изпада в паника, когато открива, че е изгубила годежния си пръстен – символ на връзката ѝ с Кузей. Решена да го намери, тя рови боклука, без да подозира, че Йълдъз се забавлява за нейна сметка. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.93 на турския сериал „Лабиринт към щастието“
Какво се случва в епизод 93 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 24 февруари от 15:00 часа по NOVA.
Елиф се опитва да се свърже с Кубилай, но усилията ѝ остават безуспешни. Междувременно Кузей, който я е проследил, се изправя лице в лице с Кубилай.
Хандан изпада в паника, когато открива, че е изгубила годежния си пръстен – символ на връзката ѝ с Кузей. Решена да го намери, тя рови боклука, без да подозира, че Йълдъз се забавлява за нейна сметка.
Ферайе е шокирана, когато разбира, че Зейнеп и Арда живеят заедно.
Междувременно Мелис, разстроена от разкритието за развода на родителите си, си изкарва гнева върху Зейнеп, което води до опасен инцидент.
Елиф стига до къщата на Кубилай. Тя чука на вратата, но мъжът се преструва, че вътре няма никой. Тя изчаква известно време и след това, примирена, си тръгва.
Междувременно Кузей, който я проследи отдалеч, се приближава към къщата. Той вижда Кубилай да наднича през спуснатото перде. Кузей няма никакво намерение да го моли да отвори вратата – той вдига крак, готов да я изрита. В последния момент обаче чува детски глас, дъщерята на Кубилай. Той спира, като се сдържа да не използва сила. Намира друг начин да накара Кубилай да отвори вратата доброволно.
Кубилай бяга. Дъщеря му излиза навън и внезапно припада. Кузей я отвежда в болницата и веднага съобщава на Кубилай за ситуацията. Последният се появява в лечебното заведение без да се бави нито за миг.
– Не се притеснявай, дъщеря ти е добре – успокоява го Кузей. – Тази вечер ще започне лечението ѝ, така че ще трябва да остане тук за известно време. Ще прекарате време с нея, но точно сега трябва да поговорим.
Те се отдалечават от леглото на момичето.
– Сега ще ми разкажеш всичко, стъпка по стъпка – казва Кузей твърдо. – Знам, че Елиф е невинна. Суат беше този, който те накара да направиш всичко, нали? Не се страхувай, аз ще защитя теб и дъщеря ти. Тя ще се оправи. Всичко, което трябва да направиш ти, е да ми кажеш цялата истина.
Кубилай кима в знак на съгласие.
В същото време Хандан постоянно обижда Йълдъз, като хвърля пълни със злоба забележки по неин адрес. Съдбата обаче дава на Йълдъз шанс за реванш. Тя намира годежния пръстен на Хандан – същият, с който Хандан се хвали пред всички, подчертавайки, че е годеница на Кузей Бозбей.
Йълдъз решава, че няма да ѝ върне пръстена така лесно.
Междувременно Хандан разбира, че пръстенът не е на ръката и я обзема паника, която нараства с всеки изминал момент.
Въпреки отвращението си Хандан претърсва контейнера за боклук с надеждата да намери изгубения си годежен пръстен. Ръцете ѝ вече са целите в мръсотия, а миризмата на боклук я кара да се чувства зле. Отдалеч Йълдъз наблюдава сцената с видимо задоволство.
Когато Хандан е на ръба, Йълдъз най-накрая решава да сложи край на страданията ѝ. С усмивка на уста тя вади пръстена от джоба си и го връща на собственичката му.
– Госпожо Хандан, намерих вашия пръстен! – възкликва тя, преструвайки се на невинна. – Беше паднал под кухненския плот.
– Идиотка! – избухва Хандан. – Заради теб трябваше да се ровя в боклука!
Без да проявява никаква благодарност, тя взема пръстена и бяга обратно в къщата, за да се измие.
След като разбира, че Зейнеп живее с Арда Ферей веднага отива на адреса. Тя ядосана чука на вратата. След миг Зейнеп отваря вратата, видимо объркана.
– Какво си мислиш, Зейнеп? – пита Ферей, без да крие възмущението си. – Не се преструвай, че не знаеш какво се случва. С кого живееш в тази къща? С Арда, нали? Кажи ми, какъв е проблемът ти? Как можеш да направиш нещо подобно?
Зейнеп свежда поглед и мълчи, неспособна да намери думите, с които да обясни.
Ферей влиза в къщата, която Зейнеп дели с Арда. Тя оглежда интериора и след това поглежда момичето с ясен укор.
– Знаеш ли какво ще стане, когато Бюлент разбере за всичко? – пита тя ядосано. – Правиш всичко, за да развалиш спокойствието ни. Осъзнаваш ли това? На вчерашния рожден ден видя колко щастливи бяха двамата приятели. След толкова време всички бяхме радостни, а сега…
– Госпожо Ферей, не искам да нарушавам ничие спокойствие – обяснява Зейнеп със загрижен глас. – Наистина нямаше къде другаде да отида.
– Моля те, престани да лъжеш – прекъсва я Ферайе, като я поглежда строго.
Зейнеп навежда глава.
– Целта ми е да не лъжа никого и със сигурност не и чичо Бюлент. Преместих се от вашата къща, за да можете да бъдете щастлива както преди. Озовах се на улицата. Спях на едно стълбище, защото нямаше къде другаде да отида. Ето защо помолих Арда за помощ.
Думите на Зейнеп карат Ферайе видимо да се развълнува. Погледът ѝ омеква.
– Зейнеп, не знаех, че положението е толкова сериозно – казва тя с явна загриженост. – Защо не дойде при мен? Можеше да поговорим, вместо да криеш всичко. Мислиш ли, че щях да те оставя да живееш на улицата? Аз нямам каменно сърце. Просто искам да защитя спокойствието на семейството си.
Зейнеп я поглежда, а в погледа ѝ се чете болка и притеснение.
– Как трябваше да го направя? – пита тя. – Ти се развеждаш заради мен.
Зейнеп сяда на дивана и започва да плаче. Ферей се приближава до нея, като поставя ръка на рамото ѝ в жест да я успокои. След това сяда срещу нея.
– Изслушай ме – казва тя. – Искам да ти помогна. Мога да ти осигуря стипендия. Така ще можеш да си наемеш собствен апартамент. Няма да зависиш от Арда или от някой друг.
Зейнеп бърше очите си и клати глава.
– Благодаря ти, но…
– Зейнеп, сега не е време за гордост – прекъсва я твърдо Ферайе.
– Но гордостта е единственото нещо, което ми е останало – отвръща момичето тъжно. – Дойдох тук без пари, без подкрепа от родителите ми, без помощ от никого. Искам да се справя сама, както съм го правила досега.
Ферайе въздъхва, явно притеснен.
– Постъпваш глупаво. Повярвай ми, един ден ще съжаляваш за това.
Тя става, взема чантата си и се отправя към изхода.
– Помисли за предложението ми – казва още малко, преди да излезе от къщата, оставяйки Зейнеп сама с мислите си.
Мелис преглежда кореспонденцията. Сред писмата намира призовка за делото на развода на родителите ѝ. Обхваща я ярост, която се засилва, когато Зейнеп се появява в къщата. Мелис веднага започва да я напада, засега само словесно.
– Какво искаш от мен, Мелис? – пита спокойно Зейнеп. – Дойдох да говоря с чичо Бюлент. Нямам никакъв проблем с теб.
– А ти за какво искаш да говориш с баща ми? – Мелис отговаря предизвикателно. – Ще му кажеш ли, че живееш с Арда?
– От колко време знаеш за това? – пита Зейнеп.
– Леля Белкис каза днес. Мама отиде да говори с теб.
– Днес? Сигурна ли си в това?
– Вярваш или не, не ми пука – засмива се Мелис.
– Ти каза на Еге, нали? – Зейнеп я поглежда внимателно. Въпросът ѝ звучи по-скоро като констатация. – Ето защо той е толкова дистанциран.
– Дистанциран е, защото… – Мелис се приближава до нея и на лицето ѝ се появява доволна усмивка – Той вече не те обича. Виж се само каква натрапница си ти – продължава Мелис с триумф в гласа. – Не си добре дошла в тази къща. Еге не те обича, но въпреки това ти все още си тук.
– Разбира се – отвръща Зейнеп с примирение. – Докато ти си тук, няма да мога да говоря с чичо Бюлент.
Зейнеп тръгва към изхода, но Мелис застава на пътя ѝ.
– Никога няма да говориш с него – казва през зъби Мелис. – Няма да посмееш да му кажеш, че живееш с Арда.
– Трябва ли да те питам какво ми е позволено и какво не ми е позволено? – Зейнеп хвърля предизвикателен поглед на Мелис. – Ти нямаш право да ми казваш какво да правя и какво не!
– А ти имаш ли право да унищожаваш семейството ми?! – крещи Мелис, показва призовката от съда, за бракоразводното дело на Бюлент и Ферей. – Това е твоя работа! Заради теб родителите ми се развеждат. Утре те ще застанат пред съда и бракът им ще престане да съществува. Можеш да се гордееш със себе си. Поздравления, Зейнеп. Това, което искаше, ще стане!
Назире носи чай за Зейнеп. Изведнъж Мелис блъска чашата с горещата напитка, която се разлива върху ръката на Зейнеп.
– Дъще, ти си изгори ръката! – ужасена Назире се втурва към Зейнеп. – Хайде, трябва бързо да я намажем с мехлем!
– Няма нужда, како Назире – отвръща Зейнеп, като се опитва да пренебрегне болката. – Тази липса на доверие и любов ме заля до дъното на душата. Мелис е права. Вече дори не усещам болка.
– Ако чувстваше нещо, нямаше да ми отмъкнеш родителите – отвръща Мелис.
– Не съм ти отмъкнала никого – казва горчиво Зейнеп. – Не исках никое семейство да се разпадне. Аз израснах без баща. Най-добре знам какво означава липсата му. Не исках никой друг да изпитва тази болка. Дори и ти. Баща ти много те обича.
– Така беше преди да се появиш ти – подхвърля Мелис с презрение.
– Изгарянето е много сериозно – настоява Назире. – Трябва да сложим мехлем.
Преди да излезе от къщата, Зейнеп се приближава към Мелис още веднъж.
– Ще попреча на развода на родителите ти – уверява Зейнеп.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg