winless
Али е отвлечен! Хира се обвинява, че е виновна, защото не е успяла да опази момчето. Орхун се опитва да я успокои и да намери Али. Дали Еда е поръчала отвличането на момчето? Вижте още какво ще се случи в епизод 163 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 13 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 163 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 13 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Али е отвлечен!
Хира се обвинява, че е виновна, защото не е успяла да опази момчето. Орхун се опитва да я успокои и да намери Али.
Орхун заповядва на хората си да открият този, който е причинил това на племенника му. Той ще го накара да си плати скъпо!
Дали Еда е поръчала отвличането на момчето?
Шебнем има идея как с Кенан да върнат Мерием в кантората.
Хира и Али са готови да излязат за обещаната разходка в парка с Орхун. Али с нетърпение чака този момент, защото още снощи Орхун му даде дума.
Орхун влиза в салона и ги пита с усмивка:
– Готови ли сме?
– Готови сме! – отговаря Хира, а Али кимва ентусиазирано.
В този момент към тях се приближава Нуршах, лицето ѝ грее от вълнение.
– Най-хубавото семейство на света! – казва тя с лукава усмивка. – Къде сте се запътили?
– Обещахме на Али да го заведем в парка – обяснява Орхун.
– Чудесно! Г-н Аличо, няма ли да ни поканите и мен? – закачливо пита Нуршах, обръщайки се към детето.
Али я поглежда с широка усмивка, но преди да успее да каже нещо, Хира го изпреварва:
– Ела и ти! Ще бъде забавно.
Нуршах поклаща глава и въздъхва престорено драматично:
– Не мога, имам среща с приятели. А и ще ви преча, нали, батко?
Камерата ни показва Еда, която в този момент слиза по стълбите. Щом вижда Орхун и Хира , тя спира и остава скрита, за да подслуша разговора им.
Орхун свива леко рамене:
– Ти си знаеш. Аз обаче имам малко работа в три часа.
– Ех, още отсега разваляш играта! – шеговито подхвърля Нуршах.
– Трябва да мина през холдинга, но след това ще се върна при тях – пояснява Орхун. – Хайде, да тръгваме!
Орхун, Хира и Али излизат от къщата.
В следващия момент камерата отново ни показва Еда. Тя взема телефона си и набира номер.
– Слушай ме добре! – казва тя студено.
Какво и с кой говори зрителите не разбират.
Хира, Орхун и Аличо пристигат в парка. Хира се навежда към Али с игрива усмивка и му предлага:
– Хайде, да се състезаваме на люлките!
Погледът на момчето светва от вълнение, а Хира го качва внимателно на люлката.
– Не пускай синджира! – предупреждава го тя, след което сама се качва на люлката до неговата. Усмихва се широко и обявява:
– Добре, готови сме за състезанието!
Тя прави знак на Орхун да помогне на Али. Орхун кимва в знак на съгласие и пристъпва напред.
– Хайде, Аличо, да покажем кой е шампионът! – казва той и започва да люлее племенника си.
Докато Али се забавлява, Орхун не може да откъсне поглед от Хира, която се забавлява като дете.
Действието прескача. Хира и Али седят щастливи на една пейка в парка. Детето е зачервено от играта, но усмивката не слиза от лицето му. След малко към тях се приближава Орхун, носейки торбичка в ръка.
– Нося ви сандвичи с кюфтета! – казва той и сяда до тях. – Точно както ги обичате – без лук, с домати и малко кимион.
– А ти няма ли да хапнеш? – пита Хира.
– Не, трябва да вървя – отвръща той и поглежда часовника си. – Имам малко работа. Ще я свърша и после ще се върна, чу ли, Аличо?
Али кимва с разбиране.
– Добър апетит! – пожелава им Орхун, след което става и се отдалечава.
Хира го проследява с тъжен поглед.
– Пак ще дойде! – тихо я успокоява Али, докато отхапва от сандвича си.
След като приключва с яденето, Али насочва вниманието си към група деца, които играят на пумпал недалеч от тях.
– Искаш ли и ние да играем? – пита Хира, като следва погледа му.
Момчето я поглежда с вълнение.
– Стой тук, след малко ще се върна! – добавя тя с усмивка,.
Действието прескача. Хира се връща при пейката, но Али го няма. Очите ѝ се разширяват от тревога. Оглежда люлките, пързалките, всяко ъгълче наоколо, но детето не се вижда никъде. Сърцето ѝ започва да бие лудо. Дъхът ѝ се накъсва.
Хира притеснено започва да разпитва хората наоколо. Минава покрай майки с деца, търговци, възрастни хора, но никой не го е виждал. Паниката ѝ расте с всяка изминала секунда.
В този момент пристига Орхун.
– Аз го търсих навсякъде, но го няма! – казва Хира с разтреперан глас, а сълзите ѝ напират.
Орхун моментално изважда телефона си и набира номер.
– Явуз! Къде си? Побързай! – нарежда рязко той и прекъсва разговора.
Хира започва да ридае неудържимо.
– Изгубих го! – повтаря тя, гласът ѝ трепери. – Изгубих го!
Орхун я прегръща силно, опитвайки се да я успокои.
– Отиде си заради мен… – казва Хира като хлипа. – Не успях да го убедя, че сме се сдобрили. Не успях да му покажа, че няма да го изоставя… Не успях! Не успях!
Орхун хваща лицето ѝ с две ръце и я гледа право в очите.
– Ако е избягал, защото не е повярвал, че сме се сдобрили, вината е и на двама ни! – казва той твърдо. – Но каквото и да е станало, стигнахме дотук заедно. И сега заедно ще го намерим! Тук няма „аз“ или „ти“ – има „ние“! Съвземи се! Нямаме време за губене!
Хира си поема дълбоко въздух, избърсва сълзите си и кимва.
– Така… кажи ми какво точно се случи? – пита Орхун, тонът му е сериозен, но спокоен. – Как изчезна? Разкажи ми всичко, но спокойно.
Хира се опитва да се събере.
– Седяхме ей там, на онази пейка… – посочва тя с трепереща ръка. – Имаше деца, които си играеха с пумпали. Али ги гледаше толкова тъжно… Стана ми жал. Отидох да му купя пумпал. Предупредих го да не мърда, казах му да ме чака! Но когато се върнах… него го нямаше!
Орхун оглежда наоколо и намира количката, с която Али не се разделя.
– Количката на Али… – прошепва Хира, а сърцето ѝ отново се свива от тревога. – Защо ще я остави? Или може би… я е изпуснал?
– Не изглежда да е избягал сам. Тук има нещо друго… – казва Орхун.
Хира го поглежда със страх в очите.
– Не разбирам… Защо някой би отвлякъл Али? Какво искат от него?! – гласът ѝ отново се пречупва.
В този момент пристига Явуз.
– Говорих с всички търговци наоколо, но никой не го е виждал – дКазва Орхун. – Има много камери. Искам да ги прегледаш веднага! Али не е избягал… Той е отвлечен!
– И аз така мисля. – отговаря Явуз. –Ще направим всичко необходимо. Екипите вече са на път. Първо проверяваме записите!
Орхун се обажда на Афифе и ѝ съобщава, че Али го няма и смята, че той е отвлечен и моли никой да не напуска имението, защото не знае с кой си имат работа.
Действието се пренася в имението. Афифе се обажда на Нуршах и ѝ казва, че трябва да се прибере веднага в имението, защото брат ѝ иска така.
В този момент Перихан излиза от стаята си заедно с Еда. Двете забелязват напрегнатото изражение на Афифе.
– Афифе, всичко наред ли е? – пита Перихан загрижено.
– Али е изчезнал – отговаря Афифе.
Перихан е изненадана.
– Какво говориш? Как така изчезнал?!
– Не мога да повярвам… Отвлечен ли е? – пита Еда.
–Орхун каза, че е възможно, каза да бъдем предпазливи – отговаря Афифе. –Никой няма да напуска имението!
Действието се връща при Орхун и Хира. Хира седи в колата до Орхун, напълно изгубена в страха си. Очите ѝ са зачервени от сълзи, а ръцете ѝ треперят.
– Господи, моля те… Нека го намерим бързо! – шепне тя между хлиповете.
Орхун спира колата рязко и моментално слиза. Отваря вратата на Хира, но тя дори не го чува. Тялото ѝ е вцепенено от тревога.
– Хира… – казва той настойчиво, но тя не реагира.
Орхун се навежда и внимателно откопчава предпазния ѝ колан. После я хваща за ръката и я извежда от колата.
– Хайде, поеми дълбоко дъх! – моли я той, държейки я за раменете. – Поеми дъх, чуваш ли ме?
Хира си поема рязко въздух, опитвайки се да овладее разтрепераното си тяло.
– Успокой се… – казва ѝ Орхун по-меко този път.
В този момент към тях се приближава Явуз.
– Откри ли нещо? – пита Орхун нетърпеливо.
Явуз кимва, но лицето му е напрегнато.
– Бил е отвлечен! – заявява той. – На една от камерите се вижда как насила го качват в кола. Току-що получих записите, но лицето на похитителя не се вижда.
Очите на Орхун се присвиват.
– Проследи регистрационния номер! – заповядва той. – Намерете го, където и да е! Ако трябва, събери още хора! Намерете ми този, който причини това на племенника ми! Ще го накарам да си плати!
Явуз кимва и веднага се заема със задачата.
Докато Орхун дава нареждания, Хира изчезва. Когато Орхун се обръща и не я намира до себе си, в него се надига тревога. Той започва да я търси и след малко я намира – седнала на една пейка, с лице, скрито в ръцете ѝ. Плаче безутешно.
Орхун пристъпва към нея.
– Какво правиш тук? – пита я строго. – Защо изчезна така?!
Хира не отговаря. Очите ѝ са замъглени от сълзи.
– Така няма да открием Али… – продължава Орхун твърдо. – Ако искаш да помогнеш, трябва да се съвземеш!
Хира поклаща глава, сълзите ѝ продължават да се стичат по лицето.
– Ако не го открием, ще умра! – прошепва тя, гласът ѝ е пречупен. – Няма да мога да живея с угризения! Не успях да опазя Али… Отвлякоха го!
Орхун кляка пред нея и хваща ръцете ѝ.
– Хайде, стани! Изправи се! – казва ѝ твърдо и ѝ помага да се вдигне от пейката.
Хира го гледа с очи, пълни със страх.
– Ще го открием! – уверява я Орхун, гласът му е решителен.
Тя кимва леко, поемайки си дълбоко дъх.
В този миг и двамата знаят – няма да се спрат, докато не върнат Али у дома.
В същото време Рашид влиза в стаята на Мерием и се изненадва, когато я заварва надвесена над книги, пишеща нещо в тетрадката си.
– Ей, какво правиш, момиче? – пита той с недоумение.
Мерием вдига поглед и спокойно отвръща:
– Уча уроците си.
Рашид се намръщва.
– Е, нали вече няма да работиш при Кенан? За какво са ти тези книги?
– Ще завърша университета! – заявява уверено Мерием.
Той я гледа с недоверие и поклаща глава.
– Това са напразни усилия! Какво ще правиш, като завършиш на тази възраст?
– Ще си намеря работа! Дано поне там да не се месиш!
Рашид махва раздразнено с ръка.
– Боже, прави каквото искаш! – промърморва той, но после погледът му се ожесточава. – Мен ме интересува Кенан!
– Вече го разбрах… – отвръща Мерием с горчивина.
– Нали му каза, че няма да работиш повече за него?
– Да, казах му!
Очите на Рашид се присвиват подозрително.
– Наблюдавам те, да знаеш! При най-малката грешка ще ви отрежа квитанцията!
Шебнем има идея как с Кенан да измъкнат Мерием от лапите на баща ѝ. Но каква е тя – зрителите все още не разбират.
Действието прескача. Кенан застава пред входната врата на дома на Мерием и натиска звънеца. Вратата се отваря и насреща му застава самата тя. Очите ѝ се разширяват от шок.
– Ти?! – прошепва изненадано. – Ти не трябва да си тук!
От вътрешността на къщата се чува гласът на Рашид.
– Кой дойде? Ехо! Кой е?
Кенан пристъпва вътре, сваля обувките си и уверено влиза в салона.
– Кажи нещо, Кенан… – моли го Мерием, страхувайки се какво ще последва.
В този момент в стаята нахълтва Нефес. Щом вижда Кенан, лицето ѝ светва от радост.
– Батко Кенан! – извиква тя и скача в прегръдките му.
Кенан се усмихва топло и нежно погалва косата ѝ.
– Хайде, няма да стоим на вратата, нали? – казва той на момиченцето. – Хвани ме за ръка!
Двамата влизат в гостната, а Рашид ги гледа смаян. За момент напълно губи дар слово.
– Аз съм! – казва спокойно Кенан, впивайки поглед в него.
Рашид обаче бързо се съвзема.
– Ти как така влизаш без разрешение?! Какво търсиш тук?
Кенан не отклонява погледа си.
– Донесох лахмаджун. – Гласът му е спокоен, но твърд. – Нефес обича, нали, Нефес?
Момиченцето ентусиазирано кимва.
– Дааа!
Рашид се намръщва.
– Поне да беше купил изпечен…
Кенан леко се усмихва.
– Точно така направих.
Асие се намесва с тих, но категоричен глас.
– Хайде, Нефес, да отидем и да занесем това в кухнята.
Но момиченцето не разбира защо трябва да се отдели от Кенан.
– Защо не хапнем тук? – пита с леко нацупено лице.
Кенан се навежда към нея и нежно я потупва по рамото.
– Върви с баба си, а аз ще дойда след малко.
Нефес неохотно се съгласява и тръгва с Асие.
– Асие, запазете и за мен! – провиква се Рашид след тях, а после отново впива изпитателен поглед в Кенан.
– Я сега ми кажи, Кенан, защо дойде наистина? Не мисли, че можеш да ме заблудиш с един лахмаджун!
Кенан го поглежда към Мерием.
– Баща ти иска да стоиш далеч от мен. Веднъж допуснах тази грешка, но повече – никога!
След това пристъпва крачка напред и без да откъсва поглед, добавя твърдо:
– Отсега нататък, който ми се изпречи, ще го унищожа.
Рашид скръства ръце и се изсмива подигравателно.
– Я се махай оттук! Не разбра ли? Мерием вече няма да ходи на работа, а ще стои при дъщеря си и майка си! Това е!
Кенан се усмихва леко.
– Точно затова съм тук.
Рашид го гледа с подозрение.
– Какво искаш да кажеш?
Кенан изважда от вътрешния джоб на сакото си документ и го подава на Рашид.
– След като Мерием няма да ходи на работа, тогава ще работим тук, заедно.
Рашид свива очи, а после грабва листа и започва да чете.
– Какво е това?
– Договорът на Мерием. – Кенан се отпуска спокойно в стола. – Ако не искаш да работи за мен, ще трябва да ми платиш обезщетението, което е записано в него.
Рашид гледа втренчено сумата, а лицето му помръква. След няколко секунди въздъхва тежко и хвърля документа на масата.
– Добре де, добре! Свършете си работата и после се разкарайте оттук!
Кенан не помръдва. Усмивката му изчезва.
– Ние ще решаваме кога да си тръгнем.