winless
Афифе отново тормози Хира. Орхун застава до нея, хваща я за ръка и я притиска плътно до себе си, като заявява на майка си, че между тях двамата всичко е наред. Вижте още какво ще се случи в епизод 161 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 11 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 161 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 11 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Афифе отново тормози Хира.
Орхун застава до Хира, хваща я за ръка и я притиска плътно до себе си, като заявява на майка си, че между тях двамата всичко е наред.
Орхун и Хира си обещават да направят всичко възможно, за да накарат Али да повярва, че между тях всичко е наред.
Рашид се среща с Харика и получава от нея голяма сума пари, но Мерием вижда всичко това…
Хира излиза от стаята на Али, но едва прекрачила прага, пред нея се изправя Афифе. Встрани, с нетърпение и задоволство, наблюдават Еда и Перихан.
– Виждам, че още си тук! – казва студено Афифе. – А дали това ме изненадва? Не! Защото отлично знам, че няма да се отърва толкова лесно от теб!
Хира запазва мълчание, но погледът ѝ издава напрежение.
– Но и ти знай, че този път престоят ти няма да продължи дълго! – продължава със заплашителен глас Афифе. – Каквото и да правиш, в крайна сметка ще напуснеш това имение. Ще се погрижа да не останеш!
Камерата улавя доволните усмивки на Еда и Перихан. Те почти не крият задоволството си.
– Затова няма смисъл да протакаш! – добавя хладно Афифе.
В този момент камерата се премества към Орхун, който слиза по стълбите. Стъпките му са уверени, а погледът – твърд.
– Послушай ме и си върви час по-скоро! – настоява отново Афифе.
Орхун пристъпва до Хира, без да се колебае, хваща я за ръка и я притиска плътно до себе си. Очите му не трепват пред майка му.
– Знам какво се опитваш да направиш! – извиква гневно Афифе. – Но стига с този театър! Сложи край на тази глупост! Веднага!
Орхун отговаря спокойно, но твърдо:
– Решихме проблемите помежду си! Ако искаш да знаеш – всичко е наред! Това, което виждаш, не е театър, а истина!
– Вече нямаме проблеми! – заявява уверено Хира, поглеждайки Афифе в очите.
Яростта на Афифе кипи в нея като буря, но тя не казва нищо повече. С бясна крачка се обръща и отива в стаята си, затръшвайки вратата след себе си.
– Щяхме да пием кафе? – пита Хира.
– Да, да отидем в кабинета ми – предлага Орхун, и двамата влизат вътре.
– Струва ми се, че никой не забеляза? Нали? – пита Хира с лека усмивка.
– Али ни гледаше – подчертава Орхун.
– Да, и аз видях! Сякаш повярва, че сме се сдобрили – отвръща тя развълнувано. – Струва ми се, че дори се усмихна! Нали? Не ми се е сторило? И ти го видя! Но все пак трябва да внимаваме, защото Али е много умно дете. Засега изглежда, че ни вярва, но според мен все още има съмнения. Трябва му още малко време. Освен това…
– Да? – подканва я Орхун.
– Мисля, че е добре да установим някои правила – предлага плахо Хира.
– Карахме колела! Дори му казахме, че сме се сдобрили! Видя го с очите си! – възкликва Орхун. – Откъде дойдоха тези правила сега?
– Именно за това говоря! – настоява Хира. – Не трябва повече да се караме пред Али! Той трябва да вижда, че сме добре, иначе ще усети, че има проблем. Права ли съм?
– Не правим ли точно това? – Орхун я гледа озадачено.
Хира замълчава.
– Добре… Кажи, какво да правим? – пита той.
– Например… Ами… Погледът ти!
– Какво му е на погледа ми? – изненадва се Орхун.
– Мръщиш се, дори когато караш колело! Погледът ти е суров, сякаш осъждаш! Понякога човек си мисли… че всичко, което погледнеш, има недостатък! Сякаш само ти ги виждаш, тези несъвършенства, които другите не забелязват! Човек не би повярвал, че си щастливо женен… – осъзнавайки какво е казала, Хира се притеснява и започва да се оправдава. – Разбира се, не защото е така… Не мисля, че е така… Знам, че не е така!
Орхун я наблюдава с леко повдигнати вежди.
– А ти изглеждаш много плаха – казва спокойно.
– Аз ли? – Хира го гледа стъписано.
– Ти. Да! Непрекъснато се паникьосваш. Почти винаги си разтревожена! Особено когато се доближа до теб.
– Не! Аз… не се паникьосвам – отвръща Хира, докато ясно личи, че точно това прави. – Всъщност… Добре! Ще внимавам!
Хира не знае къде да погледне.
– Ще ходя да видя Али!
– Точно за това говоря! – отбелязва Орхун. – Бягаш! Винаги сякаш си в опасност! Сякаш ще ти се случи нещо, ако се успокоиш дори за миг. Човек не би повярвал, че си щастливо омъжена!
– Аз… Али… Ами… – заеква Хира, след което бързо напуска кабинета.
Останал сам, Орхун посяга към таблета си. Вместо да го включи, забелязва отражението си в екрана. Поглежда го замислено. Спомня си думите на Хира за строгия си поглед… и се замисля дали наистина не е права.
Шевкет съобщава на Хира, че г-жа Афифе я очаква.
Хира пристъпва към вратата на стаята ѝ, поема си дъх и почуква.
– Влез! – разнася се гневният глас на Афифе.
Хира влиза внимателно.
– Викали сте ме? – казва тя с премерена учтивост.
Афифе присвива очи.
– Значи преодоляхте проблемите си?
– Точно така! – заявява уверено Хира.
Ядът в очите на Афифе проблясва, тя рязко се изправя и пристъпва към Хира, приближавайки се опасно близо.
– Най-големият ти проблем в това имение съм аз! Ще преодолееш ли и мен? – пита тя с отровна хладнокръвност.
Хира замръзва.
– Няма да позволя да съсипеш семейството ми още веднъж! – изсъсква Афифе. – Няма да отровиш сина ми с лъжите си! Орхун може и да не го вижда, но аз разбирам всичко! Виждам всичко!
Хира стиска ръце, но запазва мълчание.
– В това имение и в сърцето на Орхун няма нищо, което да ти принадлежи! – продължава безмилостно Афифе. – И докато съм жива, няма и да има! Всеки трябва да знае мястото си!
Очите ѝ проблясват враждебно.
– Сега излез!
Хира не казва нищо. Само кимва леко и напуска стаята.
Действието прескача.
В салона Хира и Нуршах си говорят.
– Много се радвам, че с батко се сдобрихте! – казва Нуршах на Хира. –Атмосферата в имението се подобри!
– И Али е щастлив, че прекарваме време заедно! Важното е той да е добре! – отвръща Хира.
Хира улавя студените погледи, които ѝ отправят, и решава да се оттегли.
– Ще приготвя обяда на Аличо – казва тя и става, готова да излезе.
– Седни! – заповядва ѝ рязко Афифе. – Време е за чай! Колко време мина, а още не си свикнала! В това имение има правила, които всички трябва да спазват! Щом и ти вече си в този дом…
– Както желаете! – отговаря Хира спокойно и отново сяда на дивана до Нуршах.
В този момент влиза Гюлнур, носейки поднос с прибори.
– Защо няма прибори за Хира? – пита Нуршах, поглеждайки изненадано.
– Икономът каза, че за нея има специални – отвръща момичето с леко смутен тон.
Миг по-късно Шевкет се появява, носейки чиния с бюрек, предназначена единствено за Хира.
Споменът за хляба, който бе приготвила за Нихан, нахлува в съзнанието ѝ.
Погледът му веднага пада върху чинията пред Хира, а лицето му се напряга.
– Какво значи това? – пита гневно, като приковава майка си с поглед.
– Аз пожелах! – отвръща Афифе хладно. – Ти може да си забравил, Орхун, но аз още не съм! Все още помня какво направи тя и защо дойде в имението! Нито ще забравя, нито ще ѝ позволя да забрави!
Перихан и Еда се споглеждат доволни.
Очите на Орхун проблясват от гняв, но той не казва нищо.
– Да ви е сладко! – добавя саркастично Афифе и тръгва към стаята си.
Ядосан, Орхун я последва.
Хира веднага става и тръгва след него.
Настига го точно преди да влезе в стаята на майка си.
– Моля те, не го прави! – прошепва отчаяно, хващайки го за ръка.
Орхун рязко се обръща към нея.
– Дръпни се от пътя ми! – нарежда ѝ Орхун.
Хира не помръдва.
– Моля те! – настоява отново. – Какво се разбрахме? Заради Али, не казвай нищо на майка ти! Аз разбирам болката ѝ…
– Всяко нещо си има граници! – заявява Орхун твърдо. – А тя отдавна ги прекрачи!
– Няма значение! Напрежението не помага на никого, особено на Али! Нали се разбрахме, че ще спрем споровете? Трябва да пазим Али в такива моменти! Права ли съм?
Орхун я гледа дълго. Накрая кима бавно.
Зад вратата на стаята си Афифе чува целия разговор. Очите ѝ се присвиват от яд, а устните ѝ се извиват в горчива усмивка.
– Превърнал си се в марионетка, Орхун… – прошепва през зъби. – Паднал си толкова ниско, че да слушаш една робиня! Върти те на пръста си! Жалко…
Действието прескача във вечерта.
Али влиза в стаята на Хира и Орхун, развълнуван, държейки играта за голф, която вуйчо му му беше купил предния ден. Очите му блестят от нетърпение.
В същото време, в стаята отсреща, Еда не може да си намери място. Ходи напред-назад, неспокойна, а лицето ѝ е напрегнато.
– Стига! Зави ми се свят! – възкликва раздразнено майка ѝ.
– Как да седна?! Ти разбираш ли какво се случи?! – пита ядосана Еда, а гласът ѝ трепери от напрежение.
Перихан обаче остава спокойна и я поглежда с уверено изражение.
– Осъзнавам! И точно затова съм спокойна – отвръща тя хладнокръвно. – Афифе открито обяви война на онова момиче! А когато Афифе започне война, още от самото начало е ясно кой ще спечели.
Еда цупи устни, после рязко се обръща към майка си.
– Ти виждаш ли как Орхун се отнася с нея?! – изстрелва ядосано. – Осъзнаваш ли как я защитава?! Или аз си въобразявам всякакви неща?!
Перихан въздъхва, но гласът ѝ остава спокоен и твърд.
– Дъще, накрая Орхун ще бъде принуден да избере – казва уверено. – Афифе или мишката? А стигне ли се до там, изборът му ще бъде ясен. Той ще избере майка си!
В погледа ѝ проблясват увереност.
– Затова ще запазим самообладание, докато настъпи този ден. Не можем да си позволим да бъдем постоянно на ръба на нервна криза! – добавя Перихан и се обляга назад, сякаш вече вижда победата пред очите си.
Връщаме се в стаята на Орхун и Хира, където Орхун показва тактики за игра на голф на племенника си. След като Али прави добър удар, Орхун и Хира го аплодират, а лицето на детето грейва от гордост.
След миг Орхун обръща поглед към Хира.
– Аз ли? – пита тя притеснено. – Но… аз не мога да играя…
Орхун не ѝ отговаря веднага. Вместо това се приближава бавно и застава много близо до нея. Взима ръцете ѝ и внимателно ги поставя върху стика за голф, коригирайки захвата ѝ.
Хира усеща топлината на ръцете му и сърцето ѝ прескача удар. Дъхът ѝ става по-накъсан.
Орхун забелязва напрежението ѝ и приближава лицето си до нейното.
– Без страх… Без паника… Без бягане… – прошепва той на ухото ѝ, а гласът му е плътен и дълбок.
Хира преглъща трудно и стиска стика по-силно, но не казва нищо.
Рашид се среща с Харика и получава от нея голяма сума пари, но в този момент Мерием става неволен свидетел на всичко. Очите ѝ проблясват от гняв, а ръцете ѝ се свиват в юмруци.
– Какво зяпаш? Сякаш ще направиш нещо? – подхвърля подигравателно Рашид, забелязвайки я.
Бясна, Мерием рязко пристъпва напред, сграбчва плика с парите от ръцете на баща си и с гневен жест го хвърля на земята.
– Чух всичко! – заявява тя. – Значи затова ме заключи?! Защото си сключил сделка с нея?! Затова не искаше да работя при Кенан?! И всичко това – за пари?! Засрами се, татко!
– Ще правя каквото си искам! – отвръща Рашид. – Теб ли ще питам?!
– Стига, татко! Достатъчно! – гневът в гласа ѝ се смесва с болка. След секунда тя се обръща рязко към Харика. – А ти? На теб какво да кажа? Що за човек си ти?!
Харика я поглежда надменно и кръстосва ръце.
– Не съм го принуждавала! Разбери се с него! – отвръща хладно тя.
Мерием я поглежда с отвращение.
– Колко още ще се унижаваш?! – пита я с нескрита погнуса. – Жалко… Наистина те съжалявам!
Очите ѝ проблясват от решителност.
– Това е за последно! Повече няма да ми се изпречваш! Ще стоиш далеч от мен и семейството ми! Разбра ли?!
– Всичко стана заради теб! – почти крещи Харика, а лицето ѝ се изкривява от омраза. – Разруши брака ми! Прелъсти съпруга ми!
– Много добре знаеш, че това не е вярно! – отсича Мерием, без да трепне. – Сама си причини всичко това! И сама ще си платиш за него!
Гласът ѝ става още по-уверен.
– Ако допуснеш дори една грешка, ще подам жалба срещу теб! Това е последната ми дума!
– Прави каквото искаш! – прецежда през зъби Харика. – Но накрая аз ще спечеля!
Очите ѝ святкат от злоба, преди рязко да се обърне и да си тръгне, стъпвайки върху разпилените банкноти.
Рашид наблюдава сцената с ядосано мърморене. Навежда се и започва да събира парите.
– Отлетяха ми паричките! – изсумтява той.
Мерием го гледа с отвращение.
– Не мога да повярвам! – изрича с треперещ глас. – Съюзи се с нея… и проигра живота ми!
Рашид се изправя и я поглежда студено.
– Ей! Много бързо забрави кой ви спаси – теб и майка ти! – гласът му става заплашителен. – Слушай ме внимателно! Ако нарушиш обещанието си, ще ви съсипя и двете!
Очите му се присвиват зловещо.
– Майка ти ще отиде в затвора… и ще умре там!
– Мерием!
Гласът на Кенан прорязва напрегнатата тишина.
Той застава зад нея, погледът му скача от Рашид към разпилените пари на земята.
Приближава се, а тонът му е напрегнат:
– Какво става тук?
Рашид се извръща към него с презрителен смях.
– Чудех се къде е кръглият глупак… Ето че дойде! – изсумтява. – Каквото и да става, не е твоя работа!
Кенан не откъсва поглед от Мерием.
– Всичко наред ли е?
Рашид се смее дрезгаво.
– Дали е наред или не, не те засяга, адвокатче! – изрича през зъби. – Винаги търсиш под вола теле!
Кенан обаче не откъсва поглед от ръцете му, които стискат парите.
Рашид веднага се усеща, бързо пъха пачката в джоба си и заявява с престорено безразличие:
– Слава на Бога, че имам добри приятели! Когато разбрали, че съм в болница, събрали пари помежду си! Живи да са!
Кенан го гледа подозрително.
– Приятелите ти са събрали цяла пачка пари? – пита със скептична усмивка.
– Изтеглили са ги от банката! Сега доволен ли си?! – изръмжава Рашид. – Но и това не те засяга!
Кенан се обръща към Мерием:
– Може ли да поговорим?
Рашид се намесва веднага.
– Не! Не може! Имаме си работа! – заявява остро.
Той се обръща към Мерием и нарежда с твърд тон:
– Хайде, върви!
Виждайки, че тя не помръдва, повтаря по-настойчиво:
– Казах, тръгвай!
Мерием неохотно се подчинява, без да погледне назад.
По-късно…
Кенан чака Мерием пред дома ѝ, но когато тя се приближава към него му казва студено:
– Повече няма да работя при теб.