winless
НАКРАТКО какво се случва в епизод 466 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 10 февруари 2025 по NOVA.
Сехер се опитва да си спомни живота, който не помни, за да зарадва любимите си хора. За да се извини на Яман, тя решава да му направи изненада, като поставя снимката на Джанан в рамка.
Но в стремежа си да си върне спомените, Сехер прави грешка след грешка. Тя осъзнава, че никога няма да бъде същата, и се чувства като голямо разочарование.
Али подкрепя Дуйгу и я уверява, че сестра ѝ скоро ще бъде освободена.
Волкан се ядосва още повече, като вижда Дуйгу в близост до Али. Той не може да контролира гнева и ревността си, тъй като смята, че Дуйгу му принадлежи.
Действието продължава от предния епизод. Сехер отива с Юсуф в кухнята, където с помощта на Аделет и Неслихан прави лимонови курабии.
В кухнята идва и Яман.
– Г-жа Сехер реши да приготви лимонови курабии – съобщава Дженгер.
Яман се усмихва и моли Неслихан да му направи кафе и занесе в хола. Яман не иска да остане в кухнята, защото знае, че Сехер се притеснява от него.
Дженгер излиза след Яман и му обяснява:
– Г-н Яман, не е моя работа, но г-жа Сехер ми разказа, че между вас е станало недоразумение. Оставила ви е бележка и е мислила, че сте я прочели. Сега вярва, че ви е обидила, и се опитва да ви се извини.
– Разбрах! – отговаря Яман като се усмихва доволно.
Действието се връща в кухнята.
Сехер замислено оформя тестото в малки топчета, но изражението ѝ е напрегнато. След кратък момент на колебание, тихо пита:
– Мога ли да ви попитам нещо?
Аделет я поглежда с топла усмивка.
– Разбира се!
Сехер се поколебава за секунда, но накрая се осмелява да продължи.
– Какво най-много обича той?
Юсуф, който до този момент с интерес бърка тестото, веднага се намесва.
– Чичо ли?
Сехер кимва.
Момчето се замисля за момент, а после очите му светват.
– Карнъярък!
Аделет кимва утвърдително.
– Да, това е любимото му ястие.
Сехер поглежда към продуктите пред себе си. В ума ѝ се ражда идея – тя няма да приготви само курабии днес. Ще сготви и карнъярък – за Яман.
След като приключва с приготвянето на лимоновите курабии, Сехер случайно намира малко парче от стара снимка. Хартийката е пожълтяла от времето, а върху нея се вижда част от женско лице. Тя повдига снимката и я разглежда внимателно, опитвайки се да разпознае кой може да е на нея.
– Кой ли може да е това? – прошепва замислено.
В този момент Юсуф се приближава и любопитно наднича над рамото ѝ.
– Какво гледаш, лельо?
Сехер му подава късчето от снимката.
– А, това е баба! – заявява момчето с увереност. – Тя много боледува и за да се оправи, чичо я изпрати в чужбина. Но когато се излекува, ще се върне.
Сехер го погалва по главата и се усмихва нежно.
– Надявам се скоро да оздравее и да се върне.
Юсуф внезапно се сеща за нещо и добавя:
– Знаеш ли, че нямаме друга снимка на баба? Чичо Зия каза.
Думите на Юсуф карат Сехер да се замисли. Поглежда отново към парченцето снимка и в съзнанието ѝ изплува спомен. Някога Яман беше направил същото за нея – беше възстановил снимката на майка ѝ, за да ѝ подари частица от миналото, която тя мислеше, че е загубила завинаги.
Сега е нейният ред. Тя решава да направи същото за него – да възстанови снимката на Джанан.
Малко по-късно Сехер излиза на терасата, където Яман стои мълчаливо, загледан в далечината.
– Ако искаш да останеш сама… – започва Яман и тръгва да излезе.
– Не, не си тръгвай! – моли го Сехер, като бързо се доближава до него. – Аз… исках да ти кажа… Днес си помислих, че ти…
Яман я поглежда с разбиране и леко поклаща глава.
– И двамата разбрахме нещата неправилно. Няма смисъл да обръщаме внимание на това. – отговаря Яман. – Най-важното е Юсуф да бъде щастлив. Достатъчно ми е да виждам как се опитваш да го направиш. Той много ще хареса лимоновите ти курабии.
Действието прескача. Всички са се събрали около масата, а Адалет поднася карнъяръка, който Сехер е приготвила с много старание. В стаята се носи топъл аромат на патладжани и подправки, но в очите на Сехер се вижда нотка на несигурност.
Щом всички започват да се хранят, тя с тревога наблюдава реакциите им. Истината е, че ястието не се е получило добре, но никой не иска да я разочарова. Всички се преструват, че е невероятно вкусно, дори Юсуф, който старателно дъвче, без да каже нито дума.
Сехер също взема една хапка и веднага усеща, че нещо не е както трябва. Очите ѝ се разширяват от притеснение.
– Аз… много се извинявам! Не съм го приготвила както трябва… Още веднъж съжалявам! – казва тя с разочарование, свеждайки поглед.
Зия веднага се намесва, опитвайки се да я успокои.
– Какво говориш, Сехер? Виж как си го хапвам! Толкова е вкусно!
Адалет ѝ се усмихва топло.
– Това е твоят първи опит, Сехер. Всеки следващ път ще се получава по-добре.
Юсуф се размърдва на мястото си и ентусиазирано заявява:
– Лельо, аз ще си взема от курабийките!
Той протяга ръка, взема една от сладките и отхапва голяма хапка. Само че веднага започва да кашля, а лицето му се свива в гримаса.
Сехер реагира мигновено – бързо му подава чаша вода и с разтуптяно сърце отчупва малко от курабийката, за да я опита. Щом вкусът стига до небцето ѝ, тя осъзнава грешката си. Те не са станали такива, каквито трябва.
Вълна от разочарование я залива.
– И тях не съм приготвила както трябва… Не са станали… Извинявайте! – прошепва тя, неспособна да скрие огорчението в гласа си.
Без да изчака отговор, става от масата и бързо напуска стаята.
Яман веднага тръгва след нея. Той я успокоява, като ѝ казва, че всичко ще ѝ се получи, важното е да не се предава.
Действието прескача. Юсуф е с чичо си в хола.
– Чичо, аз много се притеснявам за леля… Тя е толкова разочарована! – признава той с тъжен глас. – Тя винаги ли ще бъде така? Никога ли няма да си спомни за нас?
Яман го поглежда с разбиране и прокарва ръка през косата му.
– Леля ти днес направи голяма крачка – казва спокойно. – Докато тя се старае, ние ще я подкрепяме. Ще бъдем до нея и ще ѝ помагаме с каквото можем. Тя е все същата твоя леля, просто ѝ трябва време.
– Аз ще ѝ дам цялото време, което имам! – отговаря Юсуф.
Сехер чува разговора им и си казва тихо:
– Аз ще опитам отново. Няма да се предавам!
В този момент пристига пратка за Сехер – снимката на Джанан, която тя беше поръчала, за да изненада Яман. Дженгер получава пратката и я носи на Сехер.
– Искам да изненадам Яман! – казва Сехер. – Какво мислите, дали снимката на майка му ще го зарадва?
Дженгер се поколебава за миг, после гласът му става сериозен.
– По-добре не му я давайте.
Сехер го поглежда изненадано.
– Но защо? Нали той ми подари снимка на майка ми? – недоумява тя.
Дженгер въздъхва тежко, осъзнавайки, че е трябвало да я предупреди по-рано.
– Г-н Яман имаше сериозни проблеми с майка си. Госпожа Джанан много навреди на това семейство. Тя… – той спира за миг, подбирайки думите си. – Извинявайте, трябваше да ви кажа по-рано. Това е лоша идея.
Очите на Сехер се насълзяват.
– Отново не се получи… – прошепва тя, а гласът ѝ е пълен с горчивина. – Отново сгреших!
Разстроена, тя излиза на терасата, опитвайки се да се успокои. Вятърът разрошва косата ѝ, но не успява да охлади бушуващите емоции в сърцето ѝ.
След малко Яман също излиза. Забелязва, че тя плаче. Приближава се бавно, без да я плаши, и заговорва с нежен глас:
– Не е нужно да се обвиняваш. Не си спомняш какво направи тази жена с нас.
Сехер изтрива сълзите си с ръка, но гласът ѝ трепери, когато отговаря:
– Ти възстанови снимката на майка ми и я постави в рамка… – очите ѝ отново се насълзяват. – Когато намерих тази снимка… След като Юсуф каза, че е болна и е заминала надалеч, исках да направя нещо хубаво, за да ти покажа, че се опитвам.
Яман я поглежда с разбиране.
– Виждам, че се опитваш.
– Съжалявам, че те нараних… – прошепва тя. – Но ти виждаш, всички видяха… не се получава. Не мога да си спомня! Напразно се опитваш, напразно чакаш да възвърна спомените си! Аз съм голямо разочарование за теб!
Яман отговаря твърдо:
– Не. Някъде вътре в теб все още е предишната Сехер. Твоята задача е да я намериш и да я изведеш на повърхността. А ние ще ти помогнем да го направиш.
Очите на Сехер проблясват от болка и гняв.
– Не! Сехер вече не е там! За теб аз съм просто загуба на време! Разбери го! Предишната Сехер си е отишла завинаги – и от теб, и от мен! Разбери! Аз не съм предишната Сехер! Никога повече няма да стана като преди! Аз съм друга! Нищо не си спомням! Нищо не се получава! Разбери го!
Яман усеща как гневът и болката я разкъсват отвътре. Той пристъпва напред и спокойно казва:
– Спокойно. Ти си уморена и разстроена, затова не можеш да мислиш разумно. Ти просто си направила грешка, защото не си знаела. Това е всичко.
Сехер поклаща глава, а сълзите ѝ се стичат по лицето.
– Не! Това не е първата ми грешка и няма да е последната! – вика тя. – Всеки път ще се разочаровате от мен! Защото всички вие чакате предишната Сехер! Но аз… аз не ви познавам! Аз съм като непозната сред вас! Не съм от вашия свят и ние трябва да приемем това! Няма друг изход!
Плачейки Сехер се прибира в стаята си като се заключва.
Яман пристига пред стаята ѝ и я моли да отключи, за да поговорят.
Отвътре се чува нейният разбит глас:
– Искам да остана сама! Става ми лошо, когато съм сред вас! По-добре да си стоя в стаята, отколкото да се чувствам самотна след вас! Това е моята реалност!
– Аз няма да разбия вратата. И няма да крещя, че не си сама – казва той бавно, с нисък, но твърд глас. – Само по една причина. За да не те плаша. Разбра ли ме?
Волкан се връща в къщата на Рустем. Той поглежда в гардероба, но той е празен. Рустем е успял да се освободи и да избяга. Изненадан и ядосан, Волкан рита празния гардероб, мислейки си как е могло да се случи това.
Волкан изважда телефона на Рустем, който е сложил в плик като важно доказателство и изтрива видеата, които го изобличават.
– Докато аз преследвам Рустем, Дуйгу е с Али! Но аз няма да ти оставя Дуйгу, напразно се надяваш Али! – говори си сам Волкан. Той вижда една жена да продава рози и купува една за Дуйгу.
Действието прескача в полицейското управление. Дуйгу притеснена пита Али какво ще стане ако не намерят Рустем.
– Рано или късно ще го намерим! Кой може да избяга от комисар Али и комисар Дуйгу? – опитва се да ѝ вдъхне надежда Али. – А сега забрави за всичко лошо и си помисли какво ще правиш, когато сестра ти излезе от затвора…
Дуйгу не може да сдържи емоциите си повече. Спонтанно пристъпва напред и го прегръща. Али замира за миг, но също я прегръща.
Волкан все повече губи разсъдъка си. Когато вижда Дуйгу да прегръща Али, той е залят от вълна на неописуема ревност и гняв.
„Подписа си смъртна присъда!“, мисли си Волкан и унищожава червената роза, която носеше за Дуйгу.
„С теб е свършено, комисар Али. Свършено!“
Той стиска юмрук, смачквайки розата. Шиповете се забиват дълбоко в дланта му и кръвта се стича на пода. Яростта в очите му показва, че е готов на всичко.
Волкан влиза в тоалетната на полицейското управление и отново се срива.
– Ти си моя, Дуйгу! Ти си моя! – крещи, гледайки отражението си в огледалото, след което стоварва юмрука си в него.
Вдига едно от парчетата и започва да говори на отражението си:
– Много често я оставяше сама с Али. Закъснял си твърде много…! – говори гласът в главата му.
– Не, не съм го правил! – възразява Волкан.
– Всичко, което си направил, ще се върне при теб. С теб е свършено – отвръща гласа в главата му.
– Не, това няма да се случи! Никой няма да разбере нищо!
– Комисар Али не е като теб. Защо Дуйгу ще избере теб? – говори гласът. – Ти си луд, не можеш да се изправиш срещу комисар Али. Дуйгу обича него, а не теб.
– Не, Дуйгу обича мен! Мен!
– Тогава защо го е прегърнала? Защо все още е с него? Какво може да обича в теб? Ти си болен, ти си луд.
– Не съм! Не съм!
– Те ще открият всичко, което си направил. Ще те осъдят и ще влезеш в затвора. Те са много влюбени един в друг. Дуйгу дори не те поглежда.
Гласът в главата му казва, че единственото решение е да убие Али.
– Не, аз не съм убиец! – казва Волкан, опитвайки се да си върне контрола над себе си. Той изважда хапчетата, изсипва няколко върху дланта си и ги поглъща.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg