Сехер, въпреки загубата на паметта си, започва да вижда колко много Яман я обича и как прави всичко, за да бъде добре. Тя взема съдбоносното решение да се бори, за да възстанови спомените си. Али е убеден, че Ясемин е невинна, и въпреки липсата на убедителни доказателства, е решен да го докаже. Вижте какво ще се случи в епизод 462 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 04 февруари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 462 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 4 февруари 2025 по NOVA.
Сехер, въпреки загубата на паметта си, започва да вижда колко много Яман я обича и как прави всичко, за да бъде добре. Тя взема съдбоносното решение да се бори, за да възстанови спомените си.
Али е убеден, че Ясемин е невинна, и въпреки липсата на убедителни доказателства, е решен да го докаже.
В същото време Волкан крои свои собствени планове. Той прикрива следите си и няма намерение да отстъпи Дуйгу на Али.
Вечерта Яман и Сехер се връщат в имението. Зия ги посреща с надежда и веднага задава най-важния въпрос:
– Какво каза лекарят?
– С времето ще става все по-добре! – отговаря Яман с нотка на увереност в гласа си.
Сехер, загубена в мислите си, се отправя към стаята си. Но спира и остава скрита, привлечена от думите на Зия:
– Убеден съм, че Сехер ще се оправи. Ти много я обичаш, мислиш за нея и правиш всичко, за а бъде тя добре!
Сехер се замисля над думите на Зия и все така тъжна се прибера в стаята си.
Въпреки че Сехер не е възстановила спомените си, виждайки колко много Яман се старае за нея, тя стига до извода, че той трябва да е добър човек. Тя решава, че повече няма да се държи жестоко с него.
Сехер излиза от стаята си и отива при Яман, който е на терасата.
– Ти беше до мен през целия ден – казва Сехер на съпруга си. – Виждам колко много се стараеш да ми помогнеш да си върна паметта. Ако правиш всичко това за мен… ако наистина съм те обичала толкова, колкото твърдиш… Тогава и аз ще се постарая. Ще направя всичко по силите си, за да си спомня миналото.
Сехер замълчава за секунди.
– Но ти не си единственият, който е непознат за мен – продължава Сехер. – Аз съм непозната и за самата себе си. Чувствам се като новородено, изгубено в свят, в който всичко го плаши.
Яман прави крачка към нея и я поглежда право в очите, изпълнен с твърдост и нежност.
– Ще се справим заедно – заявява с непоколебима увереност.
Сехер задържа погледа му и за първи път от дълго време усеща нещо като надежда.
– Вярвам ти. Затова… ще започна живота си с теб отново. От самото начало. Ще бъда Сехер, която ми описа.
– Не се съмнявай в това – казва Яман, гласът му нежен, но уверен. – Ти си Сехер. Ще възвърнеш паметта си и ще заживеем както преди. Ние ще се борим заедно!
Очите ѝ проблясват с нова решителност.
– Ще дам най-доброто от себе си. Искам да опозная себе си. Искам да си върна миналото.
Яман не отклонява погледа си дори за миг.
– Аз винаги ще съм до теб и ще направя всичко, което е необходимо, за да си спомниш! – уверено заявява той
Нощният вятър нежно разрошва косите на Сехер, но тя вече не се чувства така изгубена. За първи път от дълго време има усещането, че не е сама.
Действието прескача. Сехер седи объркана в дневната. При нея влиза Дженгер и веднага забелязва тъгата в очите ѝ.
– Не знам какво да правя… – признава Сехер. – Разпитах всички в имението, прегледах вещите си, но… нищо. Никакви спомени.
Дженгер се замисля за миг, след което казва:
– Винаги сте обичали да четете. Помня, че имате книги, които препрочитахте отново и отново. Може би те ще ви помогнат?
Очите на Сехер проблясват с искрица интерес.
– Да… това е добра идея. Нека опитаме.
![Наследство](https://webfen.net/wp-content/uploads/2025/02/nasledstvo-462-8-85734-1140x0-1.jpg)
Без да губи време, Дженгер отива при Яман, който стои в кабинета си, но този път обнадежден, че Сехер е изявила желание да се бори.
– Г-н Яман, г-жа Сехер помоли да ѝ занеса книги. Смята, че те може да ѝ помогнат да си спомни нещо.Дженгер веднага отива при Яман.
Яман подава няколко книги на Дженгер.
Дженгер носи на Сехер любимите ѝ книги. В една от тях тя вижда, че има подчертани редове, които явно са ѝ особено близки. Значимите думи от миналото започват да събуждат нови мисли в нея.
Междувременно между Чичек и Зия се зараждат едва доловими чувства. И двамата започват да виждат нещо повече един в друг, отколкото преди.
Дуйгу седи в двора пред къщата на Али, потънала в угжасните си мисли. Усещането за вина я задушава, спомените се връщат като призраци, които не ѝ дават мира.
– Моля те, прости ми… – прошепва тя, мислейки за майка си и сестра си. – Не успях да защитя нито една от вас. Разруших всичко. Разруших семейството ни…
В този момент Али се появява в двора.
– Дуйгу, трябва да поговорим – заявява той уверено. – Ясемин е невинна.
– Какво? За какво говориш? – Дуйгу рязко се изправя от пейката, изненадана от думите му.
– Сигурен съм, че е невинна. И ще направя всичко, за да го докажа.
– Как може да си толкова сигурен? Имаш ли доказателство?
Али поема дълбоко въздух.
– Все още нямам категорични доказателства – признава той, – но още в началото на полицейската академия научих, че престъпниците са склонни да отричат извършените от тях престъпления. Сестра ти не отрича, че е стреляла. Тя просто каза, че това не е бил човекът, в когото е стреляла. И все още твърди това.
Дуйгу се вглежда в него, объркана.
– Тогава по кого е стреляла?
– Досега този въпрос беше загадка. Но днес всичко се промени. Ясемин видя мъжът, докато излизаше от съдебната зала. Тя изкрещя, че това е той!
– Какво? – изненадана е Дуйгу.
– Отначало не разбрах какво има предвид – продължава Али. – Не можех да тръгна след него защото на леля Семра ѝ прилоша. Но по-късно говорих с Ясемин. Тя каза, че това е мъжът, по когото е стреляла. Вярвам ѝ, вярвам, че е невинна. Не знам защо, но в този случай има нещо… като зрителна измама. Все едно сме в игра на три чаши – познай под коя чаша е топчето.
Тя го гледа напрегнато, опитвайки се да навърже всичко.
– Какво искаш да кажеш?
– Може би Ясемин е улучила мъжа само в ръката, а някой друг е дошъл и е оставил тялото на Дурмуш там. Ако успеем да намерим човека от съда и го накараме да говори, ще докажем, че Ясемин е невинна. Той е ключът! Трябва да го открием! Дуйгу, ти с мен ли си? Имаш ли ми доверие?
Без да се колебае, тя вдига глава и го поглежда право в очите.
– Да! С теб съм! И ти имам доверие!
![Наследство](https://webfen.net/wp-content/uploads/2025/02/nasledstvo-462-4-85738-1140x0-1.jpg)
![Наследство](https://webfen.net/wp-content/uploads/2025/02/nasledstvo-462-7-85737-1140x0-1.jpg)
След като разговаря с Али, Волкан отива в полицейския участък. Той явно е притеснен. Уверява се, че всички доказателства са заличени.
– Няма да докажете нищо, комисар Али… – казва си той. – Досието е чисто. Момичето вече е осъдено за убийството. Остава само Рустем… Ако не може да го откриете, няма да може да докажете нищо.
Волкан посяга към телефона си и се обажда на Рустем.
– Слушай ме внимателно, Рустем. Трябва незабавно да напуснеш града.
– Добре. Изпрати ми парите и изчезвам – заявява изнудвачът.
– Спри да се пазариш! Трябва да се махнеш веднага. Парите ще ги получиш.
– Кога? Посочи ми конкретна дата.
– Най-късно до два дни.
– Добре. Ще замина след няколко часа. Но ако не получа това, което ми се полага… Знаеш какво ще стане! – заплашва Рустем.
- Ще започне ли Сехер да си спомня миналото? Какво ще направи Волкан, за да намери пари, които да даде на Рустем? Ще успее ли Али да намери свидетел и да докаже невинността на Ясемин? Много скоро ще разберем…