winless
Фатих отива при Дога с желание да се сдобрят, но тя му казва, че малко е закъснял. Нурсема обвинява Пембе в двуличие пред баща си, а майка ѝ е още по-убедена, че е време бунтарката да бъде омъжена. Разберете какво ще се случи в еп. 41 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family в 22:00 часа.
Какво се случва в еп.41 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 3 февруари по Diema Family от 22:00 ч.
Вечерята в семейство Юнал минава в напрежение. Пембе се оплаква, че Дога е избягала, като омаловажава всички претенции на снаха си.
Нурсема губи самообладание, опитвайки се да отвори очите на майка си за собствените ѝ грешки. Тя ѝ заявява, че Дога не си е тръгнала по свое желание, а Пембе е направила всичко, за да изгони Дога от дома им.
Абдулах настоява дъщеря му незабавно да се извини на майка си, но Нурсема вече не възнамерява да търпи лъжите, в които семейството ѝ е затънало.
Междувременно Фатих отново отива при Дога с надеждата да се сдобрят, но тя категорично отказва.
Абдулах разбира, че Мустафа се е свързал с лихвар, и му вдига скандал като много го обижда.
На закуска Абдулах се обръща към Фатих с въпрос:
– Къде е Дога?– Тя е при майка си – отговаря Фатих. – Какво означава това, Фатих? – пита със строг тон Абдулах. – Иска да събере мислите си… Скоро ще се върне, татко – опитва се да го увери Фатих.
– О, Боже, какво сме направили на това момиче? – възкликва драматично Пембе. – Да не би да я измъчваме?
Тя се обръща към мъжа си и добавя с престорено съчувствие:
– Вчера отидох при тях, за да се опитам да оправя нещата… да ги успокоя…
– Те разбраха, че не е било искрено! – заявява Нурсема.
Всички я поглеждат шокирани.
– Какво каза?! – очите на Пембе се разширяват от недоумение.
– Ти наистина ли обичаш Дога, мамо? – пита спокойно, но твърдо Нурсема. – Кажи истината, докато я няма!
– Как може да говориш така с мен?! – ядосва се Пембе. – Чуваш ли се? Пред теб седи майка ти! Майка ти!
– Защо в тази къща всички се лъжат един друг? – пита Нурсема, а гласът ѝ трепери от емоция.
Пембе и Абдулах се споглеждат.
– Ти не обичаш Дога! – заявява Нурсема. – Винаги си била против нея! Интересуваш се само от Фатих и бъдещите си внуци! Единственото, което те вълнува, е редът в тази къща! Панически се страхуваш, че някой ден някой от нас няма да седне на тази маса!
Пембе, засегната и ядосана, рязко става.
– Какво става с теб?! – пита Абдулах дъщеря си.
– Не мога повече да търпя двуличието в този дом, татко! – отвръща Нурсема.
– Няма да говориш така с майка си! – гласът на Абдулах се изостря. – Веднага отиди и ѝ се извини! Повече не искам подобни сцени на тази маса!
Нурсема въздъхва тежко, но се изправя и излиза от стаята.
Абдулах се обръща гневно към Фатих:
– А ти… веднага реши проблема с жена си!
– Добре, татко… – отговаря примирено Фатих.
– Какво става с всички вас?! – чуди се Абдулах.
Нилай се усмихва лукаво и се намесва:
– Татко, след като Дога си тръгна, всички станаха нервни… Но виж ни нас с Мустафа – колко сме спокойни!
Действието прескача. Пембе и Абдулах са сами. Абдулах моли жена си да не притиска силно Нурсема. Пембе е обидена, че дъщеря ѝ се е държала лошо с нея, при това пред Нилай.
– Тя е още млада, не се ядосвай! Никога досега не ти се е противопоставяла.
– Да, но започна! – възмущава се Пембе. – И аз знам откъде идва проблемът!
Абдулах повдига вежди.
– И откъде?
– Трябва да я омъжим! – казва Пембе уверено. – Послушай ме, Абдулах, иначе нещата ще станат още по-лоши!
Абдулах се вглежда в нея подозрително.
– Ти да не криеш нещо от мен?
– Как може да ме питаш такова нещо?! Нищо не крия! – отговаря Пембе с престорена невинност.
– Както и да е… Просто не бъди толкова строга с нея. Опитай да си по-мека. Тя също се разстрои и сигурно вече съжалява. Скоро ще дойде да ти се извини.
Той поглежда часовника си и добавя:
– Хайде, аз тръгвам. А вие… не се карайте повече.
С тези думи Абдулах напуска стаята, оставяйки Пембе в размисъл.
Действието се пренася в офиса на Алев.
Алев пита Умут, дали е разблокирал Нурсема.
– Да, но… нищо. Нито обаждане, нито съобщение. Дали да не ѝ звънна? – замисля се Умут.
– Не прави нищо! – предупреждава го Алев. – Ако ѝ се обадиш, ще разбере, че сме говорили. Трябва да имаш търпение. Тя сама ще се свърже с теб.
Умут въздъхва, но точно в този момент телефонът му извибрира. Поглежда екрана и сърцето му прескача. Получил е съобщение от Нурсема!
„Добър ден, Умут. Не знам дали ще получиш съобщението ми. Моля те, не вярвай на никого, докато не го чуеш сам от мен! Ти си ми много скъп!“
Умут не може да повярва. Очите му заблестяват от щастие, а усмивката му се разширява. Без да губи време, той ѝ отговаря:
„Нурсема, мисля, че най-добре ще е да се видим и поговорим. Разбира се, ако ти не си против. Днес съм зает, защото организираме един празник. Може ли да се видим утре?“
От другата страна Нурсема също е развълнувана. Прочита съобщението няколко пъти, преди да притисне телефона до гърдите си и да се усмихне. Най-накрая отново усеща топлина в сърцето си.
В същото време Пембе се обажда на Къвалджъм и я моли да се срещнат, за да поговорят за децата си. Къвалджъм ѝ казва, че има обедна почивка и ако на Пембе ѝ е удобно, могат да се видят в кафето в лицея. Пембе се съгласява и двете се срещат.
– Г-жо Къвалджъм, всички сме много разстроени. Сън не ме хваща… – започва Пембе с престорена загриженост. – Хайде да съберем децата и да ги сдобрим. Да не разваляме порядъка, а? Сигурно и на вас ви е тежко да виждате дъщеря си така.
– Ако трябва да съм честна, изобщо не ми е тъжно, г-жо Пембе – отвръща тя. – Напротив, радвам се, че дъщеря ми си е вкъщи! При мен тя не трябва да жертва щастието си, само за да поддържа някакъв ред, който някой друг е наложил.
– Разбира се, за нас най-важно е щастието на децата ни! – съгласява се Пембе. – Аз също преминах през много, но търпях… заради децата си. Не исках да ги разстройвам.
Къвалджъм я наблюдава за миг и после спокойно заявява:
– Г-жо Пембе, не ме разбирайте погрешно, но, както по много други въпроси, така и тук сме на различни мнения. За вас майчинството означава никога да не нарушаваш реда, дори ако това означава да пренебрегнете собствената си болка.
– Да, разбира се! – кимва уверено Пембе. – Лесно е да си събереш багажа и да си тръгнеш!
– Не, точно обратното! Това е най-трудното! – възразява Къвалджъм. – Истинското предизвикателство е да създадеш нов ред, да бъдеш самостоятелен. Лесно е да останеш и да твърдиш, че се жертваш за децата си. Но, г-жо Пембе, когато става дума за децата, майката първо трябва да мисли за себе си. Ако тя е добре, тогава може да се погрижи и за децата си!
– Какво? Искате да кажете, че Фатих и Дога трябва да се разделят? – пита Пембе.
– Разбира се, че не! – отвръща Къвалджъм. – Но ако не са щастливи, какво може да се направи? Г-жо Пембе, не ме разбирайте погрешно, но… да скъсате тапетите в детската стая? Честно казано, никога не съм чувала подобно нещо в живата си и съм много изненадана.
– Да, направих го… – признава Пембе. – Но нямах лоши намерения. Не исках да обидя Дога. Просто… когато ги видях, не исках Абдуллах да ги види и да се ядоса.
– Защо се страхувате от господин Абдуллах? Той… бие ли ви? – не разбира Къвълджъм. – Нима г-н Абдула може да удари някой?
Пембе се сепва, сякаш въпросът я удря ток.
– Какво говорите?! – възмущава се тя. – През живота си не е ударил никого! Дори лоша дума не сме чули от него!
– Тогава защо толкова ви е страх? – пита Къвалджъм. – Какво ще стане, ако се ядоса?
Пембе въздъхва и поклаща глава.
– Г-жо Къвалджъм, във всеки дом си има правила и ред. Аз не искам да нарушавам този ред. Не искам кавги, не искам шум!
– А когато скъсахте тапетите, не си ли помислихте, че Фатих и Дога може да се скарат? – пита Къвалджъм, а в гласа ѝ звучи лека ирония. – Да допуснем, че сте го предвидили. Наистина ли си мислехте, че Дога просто ще премълчи?
– Какво говориш, скъпа? – засяга се Пембе. – Дога ми е като дъщеря! Аз много я ценя! Това се случи в пристъп на гняв…
Къвалджъм въздъхва и поклаща глава.
– Повярвайте ми, не ви се ядосвам, но различията ни са много големи по този въпрос.
– Така е… – съгласява се Пембе след миг мълчание. – Но… децата?
– Те сами ще решат съдбата си, г-жо Пембе – отвръща Къвалджъм. – Разбира се, че искам да бъдат щастливи, но не мога да влияя на решенията им. Най-важното за мен е дъщеря ми да бъде щастлива. Не да страда заради децата си.
Фатих решава да изненада Дога, като пристига при нея без предупреждение.
– Дога, кога ще се върнеш у дома? – пита той с напрегнат тон. – Мисля, че това се проточи прекалено много. Признавам, че не бях прав! Извинявай… може да съм бил твърде остър…
Дога го прекъсва, без да крие раздразнението си:
– Фатих, за какво говорихме с теб вчера? А какво ми казваш сега?!
– Добре, любов моя… Какво да направя, за да бъдеш щастлива? За да престанеш да ми се ядосваш? Кажи ми и ще го направя!
Дога поклаща глава.
– Фатих, въпросът не е в това, че съм ядосана. Хората се карат, това е нормално…
– Тогава какъв е проблемът? Хайде да го решим между нас!
Очите ѝ се изпълват с болка, но гласът ѝ остава твърд:
– А остана ли нещо между нас, Фатих? И изобщо имало ли е някога? Какво ще се случи, ако се върна в твоя дом? Два дни семейна идилия – ние двамата ще сме щастливи. А на третия ден ще стане нещо, което няма да има нищо общо с нас, но ние отново ще се скараме.
Фатих усеща как търпението му се изчерпва.
– Ако продължаваш да се държиш така превзето, наистина нищо няма да се оправи!
– Не се държа превзето, Фатих. Така е още от деня на сватбата ни! Винаги съм се опитвала да се нагодя според вас, само и само да не обидя някого. Но повече не искам Фатих я гледа напрегнато.
– Аз се опитвам да се сдобрим, да променя нещо… но ти всичко отдавна си решила, нали? Няма смисъл да говорим повече.
Дога го поглежда Фатих с тъжна усмивка.
– Мисля, че малко закъсня, Фатих…
Той я гледа невярващо.
– Дога, сериозно ли? Ти си бременна, а ми говориш всичко това?! А за децата помисли ли?
– Фатих, аз мисля най-вече за тях! – заявява тя твърдо. – Затова съм тук. Искам децата ми да растат в тишина и спокойствие, а не в постоянни скандали!
– Чуй ме добре… Обратен път няма да има! – отвръща Фатих.
Дога се засмива нервно.
– Значи първо ме умоляваше, а сега ме заплашваш?
– Ние дори нормално не можем да поговорим! – повишава тон Фатих. – Ти изобщо не искаш да се сдобрим! Разбира се, ти такава атмосфера искаш! Тук ще одобрят всяка твоя дума! Явно цялото семейство ни обсъждате какви фанатици сме ние!
Дога кипва.
– Какви глупости говориш, Фатих?! Май си объркал своето семейство с моето!
– О, аз много добре знам кой кое е, Дога! Не се притеснявай! Живей си тук! Позволявай на всички да те командват! – изрича през зъби той, обръща се рязко и си тръгва.
Дога го проследява с поглед, а после извиква след него:
– Аз на никого не позволявам да ме командва, Фатих!
Йомер прави опит и се обажда на Къвълджъм като я моли да се видят, за да може той да ѝ обясни как седят нещата, но Къвълджъм не иска да го вижда.
Абдулах разбира, че Мустафа не само не е продал яхтата, но дори я е преписал на жена си. Още по-лошо – за да го направи, е взел пари от лихвар. Скоро след това самият лихвар пристига в компанията и настоятелно си иска дължимото.
Ядосан, Абдулах нарежда веднага да изплатят сумата и да повикат Мустафа и Нилай в кабинета му. Когато синът му пристига, той го посреща с гневен поглед и тежки думи.
– Направи ме за срам, Мустафа! – изригва Абдулах. – През живота си не съм взел нито една стотинка назаем, а ти? Ако беше нормален, щях да те изгоня от къщата! Но знам, че това само ще създаде още проблеми!
Мустафа мълчи, стиснал зъби.
Вечерта Мустафа не се прибира у дома.
Разплакана Нилай отива при Пембе и ѝ казва, че Мустафа сигурно е скочил от някой мост, защото днес баща му много лоши думи му е казал. Тя разказва на свекърва си, Нурсема и Фатих, че Мустафа е купил яхта, като е взел пари от лихвар, а Абдулах е побеснял.
Фатих не губи време. Веднага тръгва да търси брат си, но точно в този момент Мустафа влиза през вратата.
– Батко! – извиква Фатих, изпълнен с тревога. – Защо не си вдигаш телефона? Искаш да ни побъркаш ли?
Мустафа изглежда тъжен и разочарован.
– Не исках, Фатих… Просто имах нужда да се поразходя.
Фатих се вглежда в него и тревогата му нараства.
– Добре ли си?
Мустафа въздиша тежко.
– Не, Фатих… Отново се провалих.
Фатих не се колебае и го прегръща.
– Каквото и да е станало, вече е минало! Не се измъчвай така!
– Татко много се ядоса…
– Нека се ядосва! Не мисли за това. Ще говоря с него.
Мустафа поклаща глава.
– Не, не е нужно… Ти знаеш ли какво се случи?
– Да, знам всичко. Нилай ми разказа. Но защо не дойде при мен? Защо избра лихвар?
– Как можех да дойда при теб?! – отвръща Мустафа. – Нали купи хотел… А и не исках да ти създавам проблеми!
Фатих го поглежда с укор.
– Батко, какви ги говориш? Аз живота си ще дам за теб!
Действието прескача. Мустафа решава да се извини на баща си. Но точно когато отваря вратата на кабинета му, чува как Абдулах говори с Фатих. Абдулах отново казва лоши думи за Мустафа. Мустафа ги чува, отива при Нилай и ѝ казва да събира багажа, защото те си тръгват от тук.
В същото време на вечеря Алев пита Дога, дали е уверена, че иска да се разведе, а тя ѝ отговаря, че е уверена.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg