winless
Яман стига до брега с големи трудности и веднага отвежда изпадналата в безсъзнание Сехер в болницата. Лекарите се борят за живота ѝ, но времето ще покаже дали Сехер ще отвори очи след час или година! Вижте какво ще се случи в епизод 453 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 22 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 453 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 22 януари 2025 по NOVA.
Яман стига до брега с големи трудности и веднага отвежда изпадналата в безсъзнание Сехер в болницата.
Лекарят съобщава на Яман, че Сехер си е ударила силно главата. Те са се справили с външните наранявания, но все още не могат да преценят степента на вътрешните увреждания. В такива случаи е трудно да се прогнозира кога пациентът ще се събуди – това може да отнеме часове, дни или, в най-лошия случай, години.
Али пита Дуйгу, дали е прав, че Сянката е Ясемин, но Дуйгу отрича.
Волкан предприема рискована игра, за да склони Ясемин на среща.
Яман е изключително притеснен, защото Сехер все още не идва в съзнание. Той седи до нея и притиска раната ѝ на главата с кърпа, опитвайки се да остане спокоен. Очите му блестят от напрежение, а гласът му е изпълнен с отчаяние.
– Сехер, моля те, дръж се! – казва Яман. – Ще те заведа в болницата. Обещавам, че ще се оправиш. Трябва да се бориш… заради нас.
В този момент яхтата рязко спира и започва да издава странен, пронизващ звук.
– Не, не сега! Не! – крещи Яман и бързо излиза от каютата.
Той вижда, че котвата е заяла и не позволява на яхтата да продължи напред.
– Защо сега? Защо?! – крещи Яман.
Яман си спомня думите на Сехер, че тя му има пълно доверие. Това му дава сили. Той събира цялата си енергия, борейки се с отчаянието, и започва да дърпа въжето с всичка сила. Ръцете му треперят, мускулите горят, но той не спира, докато най-накрая не успява да освободи котвата.
– Успях! – прошепва задъхано и се втурва обратно към каютата.
Яман стига до брега, след което грабва безжизненото тяло на Сехер на ръце. Лицето му е решително, а погледът му – пълен със страх и надежда. Без да губи и секунда, я поставя в колата и потегля с висока скорост към болницата.
В болницата Яман тича със Сехер на ръце, крещейки:
– Помогнете! Жена ми е ранена! Ударила е главата си и кърви!
Медицинският екип веднага идва с носилка. Яман я поставя внимателно, но не пуска ръката ѝ, докато не го принуждават да се отдръпне.
– Сехер, не се предавай! Аз съм тук! Чуваш ли ме? Ти си силна… заради нас трябва да се оправиш! – вика той, докато тича успоредно с носилката, която отвеждат в операционната.
В този момент му се обажда Дженгер, който иска да го попита, дали ще се приберат тази вечер или на сутринта. Яман му съобщава, че са в болницата.
–В болницата ли?! – изненадана е Дженгер. Разбирайки какво се е случило той веднага отива в болницата.
– Г-н Яман, как е тя? Има ли новини? – пита Дженгер, видимо разтревожен.
– Никой нищо не казва… – отговаря Яман, а погледът му пада върху изцапаните му с кръв ръце.
Яман и Дженгер стоят в напрегнато мълчание, очаквайки новини от лекарите. Времето сякаш е спряло…. Най-накрая вратата на стаята се отваря, и оттам излиза лекарят.
– Какво става с жена ми? – пита загрижен Яман. – Дойде ли в съзнание?
– Вие я доведохте навреме – отговаря лекарят. – Успяхме да спрем кръвотечението, а рентгеновата снимка не показа фрактури. Това е добрата новина. Но… пациентката все още не е дошла в съзнание.
– Защо? – пита Яман.
– Ударила е силно главата си. В такива случаи е трудно да се предвиди кога пациентът ще се събуди. Може да бъде въпрос на часове, дни или, в най-лошия случай… години.
– Какво говорите? Години?! – Дженгер изглежда шокиран и не може да повярва на чутото.
– Трябва да сме подготвени за всичко – продължава лекарят спокойно. – Справихме се с външните наранявания, но все още не можем да оценим напълно вътрешните увреждания.
Яман поглежда решително към лекаря.
– Не, не съм готов за никакви „но“! – казва той твърдо и почти яростно. – Жена ми ще се събуди. Вие ще направите всичко необходимо, за да се случи това!
Лекарят въздъхва и се опитва да успокои обстановката:
– Ние вече направихме и ще продължим да правим всичко, което е по силите ни. Но, за съжаление, в момента нямаме друг изход, освен да чакаме.
С тези думи той ги оставя, а коридорът отново потъва в плашеща тишина.
След няколко часа позволяват на Яман да влезе при Сехер.
Приближава се до леглото, където Сехер лежи с бледо лице и затворени очи, като ангел, застинал във времето. Яман протяга ръка и нежно гали косата ѝ.
– Всичко това е моя грешка… – прошепва той. – Може би не трябваше да излизаме в морето? Може би тогава нищо нямаше да се случи… – Моля те, върни се… Върни се
Безсилен и съсипан, със сълзи в очите, Яман излиза от стаята. В коридора напрежението и гневът, които кипят в него, изригват. Той удря с всичка сила една от стените, като оставя следа от болката си.
– Това е заради мен! Аз съм виновен за всичко! – крещи той с ярост, която не може да овладее.
– Г-н Яман, какво правите? – Дженгер загрижено хваща ръката на Яман.
– Всичко това стана заради мен! – Яман не спира да се обвинява. – Жена ми лежи там заради мен! Аз я качих на онази проклета яхта!
– Вие за нищо не сте виновен! Това е нещастен случай – опитва се да го успокои Дженгер, но гневът на Яман го разтърсва.
– По дяволите! – крещи Яман, като стиска юмруци. – Аз поставих всичките си врагове на колене, но сега съм безсилен! Нищо не мога да направя, за да се събуди!
Дженгер се опитва да го върне към разума.
– Г-н Яман, вие искахте да направите г-жа Сехер щастлива. Никой не може да предотврати това, което му е писано.
– Аз можех да го предотвратя! – казва Яман с разтреперан глас. – Трябваше да сляза вместо нея! Лекарят каза, че тя може да се събуди чак след година!
– Лекарят каза, че това е в най-лошия случай – поправя го Дженгер, с увереност в гласа си. – Но той не познава г-жа Сехер. Тя е силна, тя ще се пребори и ще се върне при нас!
Яман се спира, поглежда към Дженгер и, за пръв път откакто излезе от стаята, гневът в очите му отстъпва място на надеждата.
– Сега тя има нужда от вас, от вашия глас – продължава Дженгер. – Вие трябва да бъдете до нея.
Тези думи сякаш връщат Яман към реалността. Той поема дълбоко дъх и се връща в стаята на Сехер. Тя лежи неподвижно, обгърната от тишина, но за Яман това не е тишина – той знае, че навремето както той я чуваше, така сега тя е там, и също го чува.
Сяда до нея, хваща ръката ѝ и започва да ѝ говори. Гласът му е тих, но изпълнен с обич и вяра.
– Сехер, знам, че ме чуваш… – шепне той, като прокарва пръсти през косата ѝ. – Когато аз бях в безсъзнание, усещах как си до мен. Сега съм тук и няма да те оставя. Трябва да се върнеш при мен. Заради нас. Заради това, което започнахме заедно.
Очите му се пълнят със сълзи, но той продължава да говори, уверен, че думите му ще стигнат до нея.
– Помниш ли как ми казваше, че винаги ми вярваш? Сега аз вярвам в теб. Знам, че ще се върнеш. Ти си най-силният човек, когото познавам.
- Ще дойде ли Сехер в съзнание и ще се възстанови ли?
Действието продължава от предния епизод. Али гледа Дуйгу в очите, опитвайки се да разбере реакцията ѝ.
– Дуйгу, това, което криеш… Сянката всъщност е Ясемин, нали? – пита Али, без да сваля поглед от нея.
Дуйгу потръпва, но бързо се опитва да овладее емоциите си.
– Комисар Али, какво говориш? Какво общо може да има това момиче с Ясемин? Това е абсурдно! – отвръща тя рязко и нервно.
– Не ме лъжи, Дуйгу. Когато едва не те спънах, попитах дали става дума за Ясемин. Реакцията ти тогава не беше нормална. По-късно, когато бяхме затворени в склада, искаше да ми кажеш нещо, но замълча, защото Волкан влезе.
– И какво от това? – Дуйгу се опитва да запази спокойствие. – Това ли е твоето доказателство? Какво те кара да мислиш, че това момиче е Ясемин?
– Още не съм приключил. В гората ти каза, че човек би направил всичко, за да защити близките си. Тогава разбрах, че ти защитаваш Ясемин. Когато споменах, че Сянката е различна, че е израснала в тежки условия, видях сълзи в очите ти. Сега знам защо. Това момиче наистина е Ясемин. През цялото това време търсихме сестра ти.
Думите му разтърсват Дуйгу. Тя отвръща поглед, но не може да прикрие треперенето на ръцете си.
– Не, това не е вярно! Достатъчно е! – избухва тя.
Али обаче не се отказва.
– Тогава защо беше толкова уверена, когато говореше с майка си? – настоява той. – Знам истината, Дуйгу. Сянката и Ясемин са един и същи човек.
Дуйгу не издържа на напрежението и решава да сложи край на разговора.
– Никога не съм чувала по-големи глупости! Не мога да работя с теб при такива условия! Не се намесвай повече в личния ми живот! – заявява тя категорично и си тръгва, оставяйки Али с мислите си.
Али остава сам, загледан в празното пространство, където допреди миг беше тя. Мислите му препускат, свързвайки всички детайли.
„Затова странеше от мен, Дуйгу… за да предпазиш сестра си!“ – мисли той. „А и с Волкан… те само се преструват, че са гаджета?“
Али си припомня момента, в който Волкан му каза за тяхната връзка, и как Дуйгу изглеждаше объркана и шокирана.
„Може би Волкан я принуждава…“, мисли Али, докато ръцете му се свиват в юмруци. Той знае, че е близо до истината, но също знае, че трябва да действа внимателно.
Дуйгу се обажда разплакана на Волкан и го моли да дойде при нея защото е станало нещо лошо.
От другата страна на линията Волкан се усмихва налудничаво, изпълнен с чувство за власт над ситуацията.
– Точно така, ти ще ме търсиш, Дуйгу! – прошепва той самодоволно, след като приключва разговора. – Никой освен мен няма да може да ти помогне!
Без да губи време, Волкан отива при нея. Когато пристига, намира Дуйгу в състояние на пълно отчаяние. Тя притеснена му разказва, че Али е разбрал всичко, че Сянката е Ясемин и е заподозряна в убийство. Дуйгу е уверена, че скоро Али ще хване сестра ѝ.
Волкан я прегръща и ѝ казва, че няма от какво да се страхува. Защото както ѝ е обещал, те ще намерят Ясемин преди Али.
Действието прескача на сутринта. В полицейския участък Али и Дуйгу са сами в стаята. Атмосферата е напрегната, но Али остава спокоен. Той се изправя и застава пред нея, погледът му е искрен.
– Дуйгу, аз не съм враг на теб и сестра ти! Аз само искам това дело да се реши! Хайде да работим заедно, за да намерим Ясемин! Не се отделяй от мен! Бъди уверена, че никога няма да направя нещо, което да нарани теб или сестра ти. Обещавам, че ще я защитя.
Точно в този момент в стаята влиза Волкан, кипящ от гняв.
– Какво си мислиш, че правиш?! – извиква той, гласът му звучи почти заплашително. – Тормозиш приятелката ми, а?
– Не преувеличавай, комисар Волкан – отговаря Али спокойно. – Аз съм последният човек, който би тормозил или обидил комисар Дуйгу. Единственото, което искам, е да помогна.
– Ние не се нуждаем от помощта ти! – изкрещява Волкан, като прави крачка напред. – Колко пъти трябва да ти повтарям да не се занимаваш с приятелката ми?!
– Стига! – става Дуйгу от стола, като се изправя между тях. – Волкан, върши си работата!
– Омръзна ми, Дуйгу! Какво иска да постигне този човек? Постоянно те преследва и тормози!
– Волкан е прав, комисар Али – казва Дуйгу с хладен тон, но в очите ѝ проблясва колебание. – Омръзна ми от твоите грижи и помощ. Все едно аз не мога да реша проблемите си сама. Стига вече! А и на Волкан това не му харесва.
Али без да каже нищо напуска стаята. Когато вратата се затваря, Дуйгу се обръща към Волкан с укор.
– Волкан, защо правиш това? – пита тя тихо. – Али има добри намерения… Аз дори не исках да кажа последните думи.
Волкан я поглежда с привидно съчувствие, но в гласа му се долавят скритите му намерения.
– Знам, че Али има добри намерения – казва той. – Но не забравяй, че той е и отличен полицай. Когато разбере всичко, няма да пощади Ясемин само защото е твоя сестра.– Волкан отново обърква Дуйгу.
Волкан, действайки самостоятелно, отвлича приятелят на Ясемин. Той го принуждава да ѝ се обади и да я примами на определено място. След това се обажда на Дуйгу.
– Ще удържа на думата си към теб – обявява той. – Ще се срещнем с Ясемин след два часа. Аз ще дойда да те взема.
– Наистина? – пита изненадана Дуйгу.
В момента Дуйгу е в полицейското управление, затова говори шепнешком.
– Как го направи?
– Ще ти разкажа подробностите по-късно. Изчакай ме.
Дуйгу приключва разговора, без да знае, че Али е наблизо и наблюдава всяко нейно движение. Погледът му е съсредоточен и изпитателен. Той усеща напрежението в поведението ѝ и знае, че Дуйгу крие нещо важно.
- Ще успее ли Али да осуети плана на Волкан? Ще стигне ли Али пръв до Ясемин?