winless
Орхун моли Хира да се върне в имението, защото няма да ѝ позволи да върви в нищото. В същото време Афифе, си мисли, че Орхун никога няма да преглътне гордостта си и да приеме обратно робинята, дори тя сама да поиска да се върне. Разберете още какво ще се случи в епизод 146 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 21 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 146 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 21 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун моли Хира да се върне в имението. В същото време Афифе е убедена, че гордостта на сина ѝ никога няма да му позволи да приеме обратно робинята, дори ако тя сама поиска да се върне.
Кенан не знае как ще живее с истината която разбра за Мерием. Дългогодишната му вяра в предателството ѝ рухва, оставяйки го объркан и наранен.
В същото време Мерием е изненадана от неочакван гост.
След като Орхун спаси Хира от мъжа, който я нападна, двамата седят в парка. Вятърът леко развява косите ѝ, докато тя сваля сакото му и му го подава.
– Какво правиш тук? – пита го тя.
– Няма значение – отвръща той, ставайки от пейката. – Хайде! – добавя рязко.
Хира не помръдва, но погледът ѝ излъчва упорство.
– Казах хайде! – повтаря Орхун, този път с по-твърд глас. – Не се инати напразно, да тръгваме!
Хира става и се изправя пред Орхун.
Хира се изправя бавно, очите ѝ срещат неговите – гневни и в същото време излъчващи топлина и нежност.
– Благодаря, че ме спаси! Но, нали ме освободи? Вече не съм твоя робиня! – думите ѝ са твърди, а гласът ѝ звучи решително. – Затова няма да дойда с теб!
Тя се обръща рязко и тръгва нанякъде, оставяйки го на място.
Но Орхун тръгва след нея.
– След като няма да дойдеш, къде ще отидеш? – пита загрижен Орхун. – Не познаваш никого, не знаеш друго място! На улицата ли ще живееш?
Хира ускорява крачката си.
– Какво ще правиш сама в големия град? – Орхун не се отказва. Гласът му се повишава: – Видя какво стана преди малко! Стига! Спри!
Той ускорява крачките си, догонва я и се изправя пред нея, блокирайки пътя ѝ. Погледите им се срещат – нейният, пълен с гордост, неговият, горящ от смесени емоции.
– Няма да позволя да вървиш към нищото! – заявява той
В същото време Мерием отива при Фериха и я пита защо е казала всичко на Кенан. Фериха ѝ признава, че на Кенан не е казала нищо, но е разказала на Вуслат и той е научил от нея. Обяснява, че не е могла да издържи повече обвиненията към Мерием и е споделила всичко на Вуслат.
– Нека всички да знаят, че си невинна! Исках това да приключи – заявява тя с решителност в гласа. – А какво каза Кенан? Какво ще правите?
– Нищо няма да правим – отвръща Мерием. – Всичко ще си бъде по старому. Всеки ще си поеме по пътя. Просто тази тежест вече я няма, а и Кенан се жени.
Мерием тръгва да си ходи, като казва, че ще ходи да говори с Вуслат.
Мерием се среща с Вуслат в парка и веднага я пита, дали тя е платила дълга на баща ѝ. Вуслат мълчи, а Мерием отговаря, че ще вземе заем и скоро ще ѝ го върне.
– Няма нужда – отвръща Вуслат с хладен тон. – Направих го за Нефес! Защото ме е грижа!
Иначе нямаше да те спра да заминеш, въпреки че знаех истината! Не съм ти ядосана както преди, но съм ти обидена! Разбрах, че са те принудили и че си страдала много. Но можеше да има и друг начин… Ако беше дошла при нас и помолила за помощ, ние нямаше да те оставим! Щяхме да сме плътно до теб! Особено Кенан – той беше готов да подпали света за теб!
Мерием слуша, без да каже нищо, но Вуслат продължава, гласът ѝ става по-емоционален:
– Но, ти не помисли за това и го напусна! Кенан полудя след теб, повтаряше, че ти не би го оставила, ни би го предала! Дълго време не го приемаше, а след това стана по-зле. Години наред беше като мъртвец! Можеше всичко да е различно, ако не му беше обърнала гръб, ако бяхте решили проблема заедно! Нито ти, нито той щяхте да страдате толкова! Сега ти ми кажи, след всичко което се случи, как да ти се доверя?
Мерием поема дълбоко дъх, опитвайки се да отговори:
– Бях млада…
– Няма значение! – прекъсва я Вуслат рязко. – Станалото, станало. Де да можехме да върнем времето, но не можем!
Мерием няма какво да каже…. Става и тръгва, оставяйки Вуслат сама.
Кенан е на любимото им място с Мерием. Досега той си е мислил, че Мерием го е оставила заради парите и потъпкала любовта им. Досега е потискал тази болка като си е мислил, че Мерием го е предала, а сега когато е разбрал, че тя е невинна Кенан не знае как ще живее с тази истина.
Действието се пренася в къщата на Мерием. Нефес, сияеща от радост, казва на майка си, че приятелите ѝ много се зарадвали като им казала, че няма да се местят.Точно в този момент на вратата се звъни.
Мерием отива да отвори. Очите ѝ се разширяват от изненада, когато вижда Хира на прага.
Мерием вижда на няколко метра от къщата им Орхун, който седи замислен в колата си.
– Хира, добре ли си? – пита Мерием с притеснение, забелязвайки сълзите на лицето ѝ.
– Извини ме, Мерием, че дойдох без предупреждение – казва Хира плачейки.
– Какво говориш? Хайде, влизай! – кани я Мерием, нежно хващайки я за ръката. – А г-н Орхун?
Хира хвърля кратък поглед към него и отвръща тихо:
– Само ме докара. Ще си тръгне.
Хира влиза в къщата, а Мерием се обръща към Орхун и му кимва в знак на поздрав. Той кимва мълчаливо в отговор.
От хола се чува гласът на Асие:
– Мерием, кой е, мила?
Когато вижда Хира, лицето ѝ се променя. Очите ѝ се спират на облеклото ѝ, но Мерием веднага я успокоява:
– Хира, мамо, говорила съм ти за нея.
– Заповядай, седни! – усмихва се Асие, сочейки дивана.
Трите сядат в хола, но миг по-късно Рашид се появява от кухнята, ръфайки парче хляб.
– Що за работа! Ям сух хляб като мишка!
– Кой е това? – пита Рашид като вижда Хира.
– Моя приятелка – отговаря Мерием.
– Приятелка? И си я довела вкъщи? Само ѝ погледни облеклото! Приятелка, а аз не съм чувал за нея!
Асие му прави знак да млъкне, но Рашид продължава с раздразнение:
– Каква приятелка? Подигравате ли се с мен? Аз познавам всичките ѝ приятелки! Защо не съм я виждал досега?
Хира се изправя притеснена. Мерием я моли да отидат в стаята ѝ.
Когато двете влизат в стаята, Мерием я поглежда разтревожено.
– Хира, какво става? Какво ти е?
Хира поема дълбоко въздух и избухва в сълзи:
– Толкова много неща се случиха, откакто говорихме за последно! От една страна – леля, от друга… Аз съм невинна, Мерием! Не съм убила кака Нихан!
Мерием е изненадана.
– Как така? Наистина ли?
Хира разказва на Мерием какво се е случило.
– Трябваше да ми каже веднага, след като е разбрал, че съм невинна! Но той го скри, Мерием! – гласът ѝ трепери от болка.
Мерием сяда до нея и слага ръка на рамото ѝ.
– Да, но виж какво направи леля ти. Ако ти беше казал, ти щеше да отидеш при нея. Щеше ли да си в безопасност? – пита тя внимателно. – Сигурна съм, че и за него е било трудно. Не му е било лесно да мълчи, докато е знаел, че ти страдаш.
Хира се навежда напред, сякаш тежестта на думите ѝ я притиска.
– И той така каза… – признава през сълзи. – Но как можа да скрие истината? Само той знаеше какъв ад преживявах всеки ден. Можеше да сложи край, но не го направи!
Мерием я поглежда внимателно.
– Какво ще правиш сега? – пита тя.
Хира поклаща глава, изглежда напълно изгубена.
– Не знам. Наистина не знам. За първи път съм свободна… Дори не знам какво ще правя след минута. Освободи ме, а това е роклята, която носех, докато бях робиня. Цял живот съм била робиня, не знам как може да живее човек и какво да прави без да получава заповеди. Няма ѝ къде да отида.
Мерием се усмихва топло и я прегръща.
– Аз съм тук! Ще останеш при мен, колкото е необходимо! Ще измислим нещо заедно.
След това ѝ подава нови дрехи.
– Първо ще оставим миналото назад. Вече си свободна. Няма нужда да носиш това. Време е да гледаш напред!
В същото време Орхун седи замислен в колата си, все още пред къщата на Мерием. Пръстите му нервно барабанят по волана. Думите на Хира отекват в главата му: „Твърде късно ми каза истината.“ Той удря волана с ръка, гневен на себе си.
– Закъснях! Не трябваше да позволявам да стане така! – изрича през зъби.
Връщаме се в имението.
Шевкет се приближава към Афифе, като се покланя леко.
– Робинята си тръгна, но ако искате, мога да пусна някого да я следи – предлага той.
– Няма нужда. Орхун застана зад нея, въпреки всичко. Но тя си тръгна! – казва тя. – Орхун е горделив. Дори да иска да се върне, той никога няма да я приеме! Затова няма смисъл да пращаш никого след тази робиня.
Еда и Перихан седят на верандата, отпивайки от кафето си.
– Откакто онази мишка си тръгна, аз съм много щастлива – заявява Перихан с доволна усмивка.
– А аз не съм! – отвръща Еда с яд.
– И защо?
– Защото Орхун тръгна след нея! – казва Еда през зъби. – Виж колко е часът, а него още го няма!
Перихан я поглежда скептично.
– Мила, може би има друга работа. Все пак говорим за Орхун Демиранлъ – гордостта му е запазена марка. Не забравяй, че тя го напусна пред всички!
Еда се усмихва самодоволно.
– Точно така. Сега ще съм по-близо до него. Ще направя така, че да вижда само мен!
– Така те искам! – подкрепя я Перихан. – Облечи се хубаво и се завърти около него.
Надъхана от приказките на майка си Еда се усмихва самодоволно.
Късно вечерта Орхун се връща в имението, мрачен и уморен. Всяка мисъл в ума му е свързана с Хира – спомените с нея го връхлитат като буря. Влизайки в стаята той вижда на масата пръстените, гривната и телефона, които Хира е оставила преди да си замине.
Орхун побеснява, когато не намира дрехите на Хира в гардероба ѝ.
Ядосан Орхун отива в стаята на Афифе, която чете книга.
– Къде са дрехите ѝ? – крещи той, влизайки с трясък.
Афифе вдига поглед от книгата си, запазвайки спокойствие.
– Добър вечер, сине!
– Къде сложи дрехите ѝ?
– Любимата ти съпруга предпочете да си тръгне. Наредих дрехите ѝ да бъдат раздадени на нуждаещите се.
Орхун въздиша тежко, очите му блестят от гняв.
– Всеки си има граници. Не преминавай моята! Ако искаш спокойствие, не го прави!
Тряскайки вратата Орхун напуска стаята на майка си.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg