winless
Хира разбира, че не е виновна за смъртта на Нихан и изпитва голямо облекчение. Но когато разбира, че Орхун е знаел истината много отдавна, тя настоява да разбере защо е мълчал толкова време. Какво ще ѝ обясни Орхун? Разберете още какво ще се случи в епизод 141 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 15 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 142 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 15 януари 2025 от 15:00 часа по bTV.
Хира е шокирана и ѝ е много трудно да повярва, че леля ѝ наистина е причинила смъртта на родителите ѝ и я е оставила сираче. Тя започва да плаче горчиво, а Орхун се опитва да я утеши.
След като се прибират в имението, Орхун ѝ показва видеозапис, доказващ нейната невинност. Хира осъзнава, че не е виновна за смъртта на Нихан и изпитва огромно облекчение.
Но когато разбира, че Орхун е знаел истината отдавна, тя настоява да разбере защо е мълчал толкова време.
Орхун изпитва трудност да обясни всичко. Той признава, че вината за всичко е негова. Разкайва се пред Хира, че е закъснял много с тази истина и съжалява за това.
Действието продължава от предния епизод. На Хира ѝ е трудно да повярва, че леля ѝ наистина е причинила смъртта на родителите ѝ и я е оставила сираче. Тя е сама в стаята си и горчиво плаче, като се държи за болното си рамото.
„Единствената ми роднина на този свят… дори и тя… Как можа?“ – мисли си Хира, а сълзите се стичат по лицето ѝ.
Орхун влиза в стаята. Той се спира за миг и поглежда към Хира с болка в очите.
– Документите са готови. Когато кажеш, можем да тръгваме!
Хира вдига зачервеното си от сълзи лице и поглежда Орхун.
– Леля ми… – казва тя, думите ѝ са накъсани. – За мен тя беше и майка, и баща… А тя… тя е убила… моите родители! – сълзите отново започват да се стичат очите ѝ. – Посегнала е на тях! Защо? Защо?
Тя скрива лицето си с двете си ръце, сякаш иска да се скрие от жестоката истина.
Орхун се приближава и сяда до нея. Той протяга ръце, за да я прегърне, но се спира – сякаш се страхува да не я нарани още повече. След миг колебание внимателно хваща ръцете ѝ, които все още са покрити с рани и ги сваля от лицето ѝ.
– Трябваше да ти кажа по-рано – признава Орхун. – Не трябваше да научаваш всичко по този начин… и то в това състояние.
Очите му търсят нейните, а в погледа му има смесица от болка и вина.
– Хайде, успокой се… – продължава той меко. – Всичко ще мине! Обещавам ти!
Хира не издържа и се сгушва в него, търсейки утеха. Орхун я обгръща с ръцете си силно, сякаш се опитва да я защити от целия свят.
– Ще мине, Хира… Оттук нататък няма да страдаш за нищо! Винаги ще съм до теб! – обещава Орхун. – Няма да позволя на никого да те огорчи! Нищо вече няма да е като преди. Вече няма да остане нищо скрито!
В същото време Муса пристига в имението и съобщава на Халисе и Гюлнур, че Хира вече е добре и днес ще я изпишат, а г-н Орхун иска всички да заминат за чифлика.
Халисе казва на Гюлнур да отиде и да каже на Нуршах какво е наредил г-н Орхун, а Перихан и Еда не са в къщата.
Перихан и Еда са при хората, които трябваше да сплашат Зелиш, компютърната специалистка, която ги изнудваше за пари като ги заплашваше, че ще даде видеото на Орхун.
Един от мъжете ги уверява, че така са сплашили момичето, че то никога няма отново да предприеме подобно нещо. Периха и Еда му плащат парите, които са поискала за услугата. Перихан заповядва да унищожат телефона и раницата на момичето.
Периха и Еда отиват при момичето, което е вързано за един стол. Зелиш им обещава, че никога повече няма да ги изнудва и ги моли да я пуснат. Виждайки колко е уплашено момичето Перихан нарежда да я пуснат малко след като те си тръгнат.
– Мамо, дали няма да разкаже на Орхун? – пита притеснена е Еда след като си тръгват.
– Дори да му каже, Орхун няма да ѝ повярва, защото тя няма с какво да го убеди – отговаря уверено Перихан като се усмихва доволно.
В същото време Орхун и Хира се връщат в имението. Хира притеснена спира на прага.
– В имението няма никой – казва Орхун. – Изпратих всички в чифлика.
– Ако не днес, рано или късно ще трябва да се срещна с тях – казва Хира. – Не, не мога да го направя… Не мога да ги погледна в очите!
– Ела с мен! – казва той твърдо, но с нежност, която я кара да повярва в него.
Междувременно Афифе е освободена.
– След показанията на Хира пускат ви на свобода – обяснява Шевкет. – Днес е излязла от болницата и заедно с г-н Орхун са в имението. Г-н Орхун нареди всички да отидат в чифлика. Сега в имението са само двамата.
Връщаме се в имението. Хира седи тъжна на дивана в спалнята. В стаята е тихо, но тежестта на тишината сякаш я задушава. Вратата се отваря и Орхун влиза, носейки лаптоп в ръка. Той оставя лаптопа на масата пред Хира и сяда до нея.
– Не! Недей… Моля те! – казва притеснена Хира. – Нямам сили да гледам… Стига ми болката в сърцето!
Орхун поглежда към притесненото ѝ лице и казва спокойно:
– Не е това, което си мислиш. Изгледай го…
Орхун пуска видеото.
Видеото стига до момента, в който Нихан хвърля сладкиша направен от Хира в коша за боклук.
Очите на Хира се разширяват от изненада. Тя застива, сякаш времето спира за миг.
– Не го е яла… – казва тя невярващо. – Не е яла от сладкиша!
Хира се навежда напред, взема лаптопа и връща видеото назад. Отново спира същия кадър където Нихан хвърля сладкиша.
– Не е яла от сладкиша! – повтаря Хира. – Хвърлила го е! – Хира оставя лаптопа. – Но, тогава как? Как? Хира поглежда към екрана и вижда как медицинската сестра слага отрова в кафето на Нихан.
– Аз… аз съм невинна! – прошепва тя, сякаш опитва да се убеди сама. Сълзите ѝ се стичат по бузите. – Аз не съм я убила… Аз съм невинна!
– Да, ти си невинна – потвърждава Орхун.
Хира посяга към лаптопа отново.
– Може ли да го изгледам още веднъж?
Орхун кима в знак на съгласие.
– Не го е изяла… Разбрала е… Спасила ме е от огромен грях… – казва Хира, а след това погалвайки лицето на Нихан на екрана казва по-скоро на себе си. – Затова често идваше в съня ми…
Хира оставя лаптопа на масата и замислена повтаря.
– Невинна съм… Била съм невинна…
– Да, така е – потвърждава отново Орхун. – Казах истината, когато твърдях, че си невинна.
Хира се обръща към него с насълзени очи.
– А аз не ти повярвах… – казва тя с разтреперан глас. – Мислех, че го казваш, за да ме защитиш… Но е било истина! Аз не съм посегнала на живота ѝ. Аз не съм причина за мъката във вашия дом…
Орхун донася салфетки на Хира и заявява:
– Изтрий си сълзите! Вече няма да плачеш дори от щастие!
– Аз… с нищо не мога да запълня празнотата, която тя остави… – казва замислена Хира.
– Но поне сега ще спи спокойно – уверява я Орхун. – Сигурен съм, че усеща… че истината най-накрая излезе наяве!
Хира го поглежда внимателно и изведнъж пита:
– А ти… кога разбра тази истина?
– Преди известно време – отговаря Орхун.
– Така ли? – учудена е Хира. – Много отдавна ли? Защо не ми каза веднага?Какво си чакал?
Орхун мълчи.
– Защо не ми отговаряш? – настоява Хира. – Защо не ми каза, когато научи, че съм невинна?
– Исках, но… Трябваше да изчакам подходящия момент!
Хира избухва:
– Кой подходящ момент? Знаеше в какъв огън горя! Само ти беше свидетел на мъките ми! Да спя, са се храня, да дишам… всичко за мен беше равносилно на смърт! Срамувах се, че съм жива! Преживях всичко това, а ти си чакал… подходящия момент?!
– Сега ме изслушай! – опитва се да я прекъсне Орхун. – Знам през какво премина! Аз също страдах мълчаливо като виждах мъката ти!
– Но мълча! – обвинява го Хира. – Знаел си и си мълчал! Позволи ми да се съсипя и да се задуша от мъка!
Орхун свежда глава.
– В началото не знаех… Отношението ми към теб…
Хира го прекъсва ядосана и става.
– Отношението ти към мен не беше нищо пред угризенията на съвестта ми! Бях жива, но угризенията на съвестта ми, че съм убиец ме убиваха всеки ден! Знаеше го, виждаше го, защо не ми каза? Защо си постъпил така нечестно с мен? Не ме ли съжали, не ти ли се сви сърцето?
Разплакана Хира излиза от стаята. Затваряйки врата, спира, превива се от болка и докосва раната на рамото.
Разтревожен, Орхун я настига и се опитва да я спре, хващайки я за ръката, но тя се дръпва от него все едно я е ударило ток.
– Моля те, успокой се! – казва той умоляващо. -– Оперирана си… раната ти не се е затворила напълно! Ще те заболи, шевовете ще се отворят!
Хира го поглежда с болка и гняв.
– Каква рана, Орхун? Какви шевове?! Болката ми не е от тях! Те са нищо в сравнение с угризенията ми!
Тя слиза по стълбите, държейки се за рамото си, но гневът ѝ я кара да продължи напред. Орхун я настига отново и изрича със свито сърце:
– Аз… се излъгах за първи път в живота си! – заявя Орхун. – Когато научих истината, изпитах същите угризения на съвестта! Проклинах се денонощно за отношението си към теб… Но смъртта на Нихан ме съсипа до такава степен, че не можах да видя твоята истина!
Хира се обръща към него с горчивина и болка в гласа:
– А моята болка? Тя беше ли невидима за теб? Измъчвах се, без да съм виновна! Защо не ми каза, когато разбра? Защо не спря болката ми?
– Исках да ти кажа… но ти щеше да си тръгнеш, щеше да отидеш при леля си! А аз знаех какво е направила! Не можех да те хвърля в ръцете ѝ… колкото и да не ми се искаше, трябваше да замълча!
Хира поклаща глава невярващо.
– Замълчал си… защото си мислил за мен ли?
Тя излиза навън, а Орхун отново тръгва след нея.
– Моля те, седни… – опитва се да я убеди той. – Ще си навредиш!
Но Хира не спира. В съзнанието ѝ изплуват спомените за жестокото му отношение към нея, когато я доведе за първи път в имението.
– Не отношението ти към мен беше моят ад… – казва тя през сълзи. – А угризенията на съвестта ми! Ти скри истината, а аз бях осъдена да живея в този ад!
Орхун я гледа с болка и вина.
– Съжалявам… – казва той. – Толкова съжалявам… че не видях истината по-рано. Съжалявам, че не спрях мъките ти… и угризенията ти… Каквото и да кажа ще е напразно! Закъснях!
–Така е, много закъсня, Орхун! – казва с обвинение в гласа си Хира и държейки се за рамото се прибира в къщата.
В същото време Мерием отива при лихваря, при когото баща ѝ е заложил къщата за пари, които след това загубил на комар. Тя го моли да ѝ даде повече време, за да намери пари и да му се издължи. Лихварят обаче се усмихва студено и я предупреждава:
– За доброто на майка си и дъщеря си се махнете оттук… Иначе не мога да гарантирам какво ще ви се случи.
Мерием се опитва да вземе кредит, но от нито една банка не ѝ дават. Фериха моли Мерием да говори с Кенан, който може да измисли нещо.
– Не, не мога да забърквам Кенан в още една неприятност! – заявява тя решително.
Мерием се връща в кантора и пред Кенан, Шебнем и Харика заявява, че заминава, че се местят от тук.
Кенан я поглежда изненадано.
– И къде ще отидете? – пита той, невярващ на ушите си.
– В къщата на село – отвръща Мерием без колебание.
Кенан присвива очи.
– Трябва да е станало нещо сериозно, за да оставите всичко тук и да се преместите – казва той напрегнато. – Ще ми кажеш ли какво се случва, или сам да разбера?
– Семейството ми реши така – отговаря Мерием. – Утре се преместваме и не мога да спазя предизвестието за напускане. Моля те да проявиш разбиране.
Харика се усмихва доволна.
– Няма проблем! – отговаря Кенан.
– Взели сте решението да се преместите… но защо толкова бързате, Мерием? – пита Шебнем.
– Утре или след седмица – има ли значение, след като вече сме решили? – отвръща Мерием. – Сега ще вървя, за да се приготвим. По-късно ще мина, за да довърша работата си.
Мерием си тръгва, а Харика бодро предлага:
– Хайде да пием по едно кафе с каймак! Много ми се допи! Аз ще го направя!
Кенан видимо не е на себе си. Той взема палтото си и рязко се обръща:
– Аз няма да пия!
След което бързо излиза.
Той настига Мерием, а тя е принудена да му каже истината, че баща ѝ е заложил къщата им, за да вземе заем, а сега лихварят ги гони. Кенан иска името на лихваря, за да говори с него. Мерием му отговаря, че вече е говорила и е поискала отсрочка, но той не се е съгласил. Кенан настоява да говори с лихваря.
– Знам, че искаш да ми помогнеш, но този път реших – ще заминем! – казва уверено Мерием.