winless
Полицаите разпитва Орхун дали е видял кой е стрелял по съпругата му. Без колебание той заявява, че това е Афифе Демирханлъ. Афифе е арестувана и отведена в полицейското управление. Разберете още какво ще се случи в епизод 139 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 10 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 139 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 10 януари 2025 от 15:00 часа по bTV.
Перихан и Еда отново триумфират, след като разбират какво е направила Афифе. Те се надяват най-накрая да се отърват както от Ледената кралица, така и от Пустинната мишка.
Полицията разпитва Орхун дали е видял кой е стрелял по съпругата му. Без да се замисля, той категорично заявява, че това е Афифе Демирханлъ.
Афифе е арестувана, слагат ѝ белезници и я отвеждат в полицейското управление.
Хира идва в съзнание, а Орхун е изключително щастлив. Той ѝ споделя, че ако го беше напуснала, тяхната история щеше да остане недовършена.
Междувременно, Кенан взема важно решение.
Афифе седи в стаята си, неподвижна като статуя, и се взира в портрета на дъщеря си Нихан. Погледът ѝ е празен, сякаш цялото ѝ същество е погълнато от безкрайна болка и спомени. Внезапно вратата се отваря с трясък и Нуршах нахлува вътре – разстроена и с блеснали очи от гняв.
– Как можа да го направиш? Как можа да стреляш по Хира? – гласът ѝ трепери от ярост.
Афифе не помръдва, погледът ѝ остава закован в портрета.
– Майко, кажи нещо! Говори! – настоява Нуршах и прави няколко крачки към нея. – Батко ти каза хиляди пъти, че тя е невинна! – крещи тя. – Защо, мамо? Защо стреляш по невинен човек?
Афифе все така мълчи, сякаш думите на дъщеря ѝ не могат да достигнат до нея.
В този момент в стаята влиза Шевкет – запъхтян.
– Моля ви, г-це Нуршах! Не е моментът!
Нуршах хвърля към него изпепеляващ поглед и напуска стаята без да затвори вратата.
Шевкет я затваря внимателно и застава пред Афифе.
– Госпожо… Вие не сте стреляли. Аз стрелях! – казва Шевкет.
Афифе бавно откъсва поглед от портрета и го фиксира с очи, пълни с ярост.
– Напусни стаята! – отсича тя.
Шевкет не помръдва, сякаш се опитва да събере смелост да каже още нещо.
– Веднага! – гневният ѝ вик разтърсва стените на стаята.
Шевкет трепва и бързо излиза, затваряйки вратата след себе си.
Разплакана Нуршах ходи напред-назад в салона. Гюлнур идва при нея и я пита, дали е изпила лекарствата си.
– Не искам лекарства! Батко още не е звънял! Ами ако тя… ако тя е мъртва? – гласът ѝ трепери, а очите ѝ отново се пълнят със сълзи.
– Най-добре вие се обадете. Може да е забравил в цялата тази суматоха.
– Страхувам се… че новините ще са лоши – казва тя, докато пръстите ѝ трескаво набират номера на Орхун. – Но нямам избор…
След миг чуват познатия глас на брат си:
– Нуршах?
– Ало, батко! Какво става? – пита тя, опитвайки се да овладее притеснението в гласа си.
– Оперират Хира. Чакам пред операционната…
– Не мога да остана тук! Идвам при теб!
– Не! – Орхун е категоричен. – Трябва да останеш у дома. Погрижи се за Али. Не искам да се тревожи!
– Да прави си ще се погрижим за него. Али не бива да разбира. Обади се когато имаш новини.
–Али не трябва да разбира – повтаря си Нуршах и поглежда ръцете си, който не спират да треперят от преживяния шок.
Тя си поема дълбоко въздух, изправя рамене и тръгва към стаята на Али с решителна крачка.
Нуршах обяснява на Али, че е направила проучване и изстрелът, който са чули е бил от ловец в гората, който стрелял по птиците, но всички са добре. Сигурно му липсва Хира, но тя има малко работа, но скоро ще се върне при тях.
– Вуйчо ти няма да позволи на птиците да пострадат! Те отново ще пеят в градината ни! Обещавам ти! – добавя Нуршах като прегръща Али.
Действието се връща в болницата. Орхун крачи неспокойно напред-назад пред операционната. Всяка секунда му се струва като вечност. Погледът му е прикован към затворените врати, сякаш с волята си може да ги отвори. В този момент забелязва една медицинска сестра, която минава наблизо, и я спира с трепереща от напрежение ръка.
– Кога ще приключи операцията? Как е тя?
– Нямам право да ви информирам – отвръща сестрата. – Лекарите ще излязат и ще ви обяснят.
– Чакам пред тази врата от часове! Никой нищо не ми казва! – изнервя се Орхун.
– Съжалявам! – отвръща сестрата и продължава, оставяйки го сам в мъчителното очакване.
Камерата ни пренася в операционната, където лекарите продължават да се борят за живота на Хира. Мигащите светлини на мониторите отбелязват всяка нейна жизнена реакция.
Но духом Хира не е там.
В нейното съзнание тя върви бавно през дълъг, тъмен тунел. Стъпките ѝ отекват в тишината, а пред нея проблясва мека, примамлива светлина. Тя усеща покой и топлина, които я обгръщат, канейки я да продължи напред.
– Не си отивай! Не ме оставяй! – гласът на Орхун раздира мрака около нея. – Бори се! Остани при мен!
Хира се спира за миг, нерешителна, но после продължава към светлината с бавни, колебливи стъпки.
– Недей! Остани с мен! – отново отеква гласът му, този път още по-настойчив и пълен с болка. – Моля те, не си тръгвай!
Камерата ни връща при Орхун, който стои неподвижен пред вратата на операционната, стиснал юмруци до побеляване. Сякаш усеща, че Хира е на границата между живота и смъртта.
– Не тръгвай към светлината през онзи тунел! Не обръщай гръб на истината… Ще научиш всичко… Ще ти кажа истината! – думите му се превръщат в клетва, изпълнена с любов и страх.
Нуршах влиза отново в стаята при майка си. Афифе стои неподвижна, с очи, вперени в една точка, а изражението ѝ е студено и безжизнено, сякаш е изсечено от камък.
– Мамо, ами ако Хира не се оправи? – пита Нуршах. – Какво е това спокойствие от теб? Какво ще правим?
– Да става каквото ще! – отсича тя с леден тон. – Не жалете за една убийца! Хира уби сестра ви! Някой трябваше да я накаже! Аз я наказах със собствените си ръце! Тя ще умре и ще отиде в ада! Това заслужава!
В очите на Нуршах проблясват сълзи..
– Батко каза, че тя е невинна, че има доказателства! И двете знаем, че Орхун никога не лъже! – гласът ѝ трепери, но в него има решителност.
– Не знаем! – крещи Афифе. – Брат ти се промени много! Любовта го заслепи! Орхун не се срамува да защитава убийцата на собствената си сестра!
В стаята влизат Перихан и Еда.
–Сега разбрахме! Какъв кошмар! – казва Перихан. – Афифе, добре ли си?
Афифе извърта поглед към тях.
– Има ли причина да не съм добре? – отвръща тя хладно.
Нуршах излиза от стаята. Перихан прави знак на Еда и двете напускат стаята на Афифе.
Действието се пренася пред операционната. Излиза един от докторите и Орхун тръгва към него.
– Докторе, как е тя? – пита той.
– Стабилизирахме пациентката – казва той. – Но все още има опасност за живота ѝ. Не можем да ви позволим да я видите.
В този момент към тях се приближава разследващ полицай, който иска да разпита Орхун. Докторът отново влиза в операционната. Полицаят застава пред Орхун и му задава въпроси:
– Съпругата ви е била простреляна. Знаете ли кой е стрелял по нея?
Очите на Орхун проблясват със смесица от болка и гняв.
– Афифе Демирханлъ! – отсича той, без да се поколебае дори за секунда.
Полицаят го поглежда изненадано, после свъсва вежди.
– Афифе Демирханлъ? – повтаря бавно, сякаш за да се увери, че е чул правилно. – Сигурен ли сте?
– Да! – гласът на Орхун е твърд и категоричен. – Сигурен съм. Тя стреля по съпругата ми!
В имението Нуршах споделя на Перихан и Еда, че животът на Хира е все още в опасност. Еда, която е зад гърба на Нуршах се усмихва доволна.
Нуршах ги оставя и отива при Али.
– Не съм си и представяла, че Афифе може да стреля по нея… – казва Перихан.
– Мамо, не трябва да разбират, че е невинна! Не искам да ѝ се извиняват! Нека да умре и да бъде забравена! – казва Еда със злоба.
– А какво ли ще стане с Афифе? – пита Перихан. – Представяш ли си? Да се отървем както от глупачката Хира, така и от Ледената кралица…
Двете скръстили ръце се споглеждат със самодоволни усмивки.
В болницата позволяват на Орхун да влезе при Хира само за няколко минути, защото кръвното на Хира е нестабилно и тя не трябва да се вълнува.
Орхун влиза в стаята и внимателно хваща Хира за ръката, която е покрита с рани и кляка до леглото ѝ и казва:
– Ти си жива… Ще се оправиш!
Хира бавно отваря очи.
– Аз… – опитва се да каже нещо, но гласът ѝ е слаб.
– Не се вълнувай – умолява я загрижен Орхун. – Край! Трудното приключи! Ще оздравееш! Всичко ще се нареди! Ще намериш покой! Никой в това семейство няма да те упреква за нищо. Всеки, който посмее да те нарани или да те обвини, ще се разправя с мен!
– Ако ме беше напуснала… нашата история щеше да остане недовършена. Но ти си тук! Нищо друго няма значение…
Хира преглъща трудно и отново се опитва да каже нещо.
– Не се изморявай… Всичко ще се оправи!
– Майка ти… Тя няма вина…
Думите ѝ са накъсани, но в тях има нещо, което пробожда сърцето на Орхун. Той я гледа, без да откъсва очи, и казва:
– Трябваше да те защитя от всички… но не успях.
В този момент вратата на стаята се отваря и влиза медицинската сестра. Тя се усмихва любезно, но твърдо казва:
– Да не изморяваме повече пациентката, г-н Орхун.
Орхун внимателно оставя ръката на Хира върху леглото и се изправя.
– Ще бъда тук… пред вратата – казва с увереност и любов, които обещават, че няма да я изостави нито за миг.
В същото време в имението Шевкет влиза в стаята на Афифе и ѝ съобщава, че са дошли полицаи.
– Моля ви, госпожо, нека поема вината! – прави последен опита Шевкет преди Афифе да излезе.
Афифе го подминава все едно не го е чула и излиза от стаята с гордо вдигната глава и походка, все едно излиза пред публика. Спира пред полицаите и протяга ръцете си, за да ѝ сложат белезниците.
Полицаите извеждат Афифе.
Нуршах тича към тях и крещи разплакана с разтреперан глас:
– Не можете да я отведете! Изчакайте адвоката!
– Обадих се на адвоката ви, госпожо! – казва Шевкет. – Ще бъда с моята кола след вас..
Нуршах впива поглед в лицето на майка си, но Афифе не отвръща. Гордостта ѝ е като броня.
Полицаите я качват в полицейската кола.
След като научи истината от Фериха Вуслат отива при Мерием, уж, за да пие кафе.
Мерием и майка ѝ са много изненадани от визитата на Вуслат. Мерием прави кафе. Двете с Вуслат остават насаме.
– Како Вуслат, добре ли си? Станало ли е нещо? – пита притеснено Мерием.
– Добре съм, благодаря! – отговаря Вуслат и избягва погледа ѝ. – Не сме говорили отдавна, затова дойдох да те видя… Навремето… преди да се омъжиш… бяхме толкова близки… Ти ми казваше всичко… Нямаше тайни между нас… – Вуслат почти ще се разплаче.
– Да, така беше. Прекрасни дни… – признава Мерием.
– А после… после се омъжи и просто изчезна… Спря да идваш в квартала. Всички се чудехме какво стана. Спряхме да се виждаме…
Сълзите напират и в очите на Мерием.
– Така беше… – отговаря тя.
– Много се чудех… Омъжи се изневиделица… Беше ли щастлива?
Мерием вдига глава и със тъга в очите отговаря:
– Няма значение… Бракът ми вече е минало…
Вуслат кимва и рязко става.
– Аз ще тръгвам – промълвява тихо.
– Но не си изпи кафето!
– Ще дойда пак – отговаря Вуслат, а гласът ѝ едва се чува, защото се бори със сълзите си. Бърза да излезе, за да не се разплаче пред Мерием.
Асие пита Мерием, защо днес Вуслат е била толкова мила с нея, като е изпитвала неприязън към нея. Сякаш е искала да ѝ каже нещо. Мерием отговаря, че и тя е изненадана.
Вуслат се прибира вкъщи с празен поглед, а Харика я вика при тях с Кенан, за да изберат място за сватбата.
– Ще отида да сменя чаршафите… – казва Вуслат.
Кенан също отказва на Харика като се оправдава, че е получил важен имеил, а тя да разгледа още места и след това ще ги обсъдят.
Вуслат седи в стаята и разплакана си мисли: „Мерием не е предала брат ми… Принудили са я да се омъжи! А аз… аз принудих Кенан! Не е редно да мълча… Боже, покажи ми правилния път!“
В същото време Кенан излиза с Харика и ѝ казва, че е взел решение. За зрителите остава тайна какво решение е взел Кенан.
Вуслат отива при Фериха и ѝ казва, че не може да си намери място, след като тя ѝ е казала страшната тайна. Двете с Фериха решават да оставя нещата каквито са.
Действието прескача в кантората, където Мерием разказва на Шебнем за дъщерята на тяхната клиентка, че се оказала кокошка и тогава пристигат Кенан и Харика.
Влизайки в стаята оставаме с впечатлението, че Кенан е казал на Харика, че е взел решение, че няма да се ожени за нея, но след минута Харика показва пръстена на ръката си като крещи щастлива:
– Изненада! Ускорихме сватбата!
Мерием и Шебнем са шокирани. Кенан поглежда на своя пръстен на ръката, като го прикрива с другата си ръка и виновно гледа към Мерием.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg