Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.
Какво се случва в епизод 38 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 26 ноември от 15:00 часа по NOVA.
Белкис дава пари на Зейнеп, за да остави сина ѝ, но тя не ги взема. Зейнеп закъснява за изпита си. Тя не забелязва, че Белкис е подхвърлила плик с пари в чанта ѝ.
Наджие отива в затвора и се изправя срещу Гьонюл
Кузей се изправя пред Елиф и леля ѝ и пита Елиф откъде познава жената, с която Суат се среща?
Йълдъз разказва на Елиф историята на връзката ѝ със Суат.
Елиф разбира, че майка ѝ работи в къщата на Хандан
Предизвикан от Суат, Кузей го ударя!
Новият епизод започва в къщата на Белкис. Зейнеп, която почиства всичко, което Белкис ѝ е помолила или по-точно заповядала, пита дали ще я закара до университета, както ѝ е обещала.
Белкис отпива от кафето си и ѝ казва, че няма да стане, защото колата ѝ се е развалила.
Тя поставя чашата на масата, става и ядосано се обръща към Зейнеп.
– Тине, си никаква принцеса! Ти си просто една слугиня! – крещи ѝ грубо Белкис, като ѝ подава парцал за прах. – Виж само! След теб всичко е покрито с прах!
Зейнеп поглежда кърпата в ръката си и, разтреперена, пита:
– Вие ме нарекохте слугиня?
– Да, нарекох те така! – отвръща Белкис с ледена усмивка. – И нима не си? Майка ти не е ли слугиня? Тя ли те научи така да чистиш? Колко пъти в седмицата можеш да идваш у нас, за да почистваш?
Зейнеп усеща как кръвта ѝ кипи, но се опитва да запази самообладание.
– Госпожо Белкис, не знам защо се държите така с мен, но трябва да си тръгвам – казва тя и се насочва към вратата.
Но Белкис я спира, хващайки я силно за ръката.
– Няма да отидеш никъде! Синът ми те закара до Едремит. Не можеш ли да измиеш две тоалетни в замяна?
– Но имам изпит… – опитва се да възрази Зейнеп.
– Ще почистиш кухнята, ще измиеш прозорците и огледалата! – Знаеш ли колко са важни огледалата? Там ще видиш истинското си лице. А то е на проста чистачка! – крещи Белкис.
— Г-жо Белкис, трябва да вървя! — казва Зейнеп.
Белкис я държи злобно за ръката и не я пуска.
— Дошла си в Истанбул, за да учиш, нали? — пита Белкис с ледено спокойствие, което прикрива бушуващата в нея буря.
Зейнеп, макар и видимо притеснена, се старае да отговори спокойно:
— Да, дойдох, за да изпълня най-голямата си мечта.
— По дяволите с твоята мечта! — избухва Белкис. — Дошла си тук, за да си намериш красив и богат съпруг! Ти си красиво момиче, но забравяш едно нещо. Красотата ти не е достатъчна, за да ми отнемеш сина!
Зейнеп се ядосва, но запазва самообладание.
— Г-жо Белкис, какво искате да кажете?
Белкис пристъпва напред, погледът ѝ е остър и пълен с презрение.
— Точно това искам да кажа! Видях какви глупости се опитахте да направите вчера в къщата на Кузей. Видях как флиртуваше със сина ми, как се опита да го съблазниш!
Зейнеп поема дълбоко въздух, опитвайки се да запази спокойствие.
— Г-жо Белкис, ние отидохме в къщата на Кузей, за да учим. Това беше единствената ни цел. Ако не ми вярвате, можете да попитате Едже.
Белкис се усмихва хладно, с нотка на презрение.
— Разбира се, че го направих! Един млад мъж те кани в дома си, и ти твърдиш, че сте учили? Да, сигурно!
— Наистина учехме — настоява Зейнеп.
— Можехте да отидете в библиотеката! Нима няма друго място за учене освен онази къща на върха на хълма? Познавам добре момичета като теб. Какво друго направи, за да съблазниш сина ми? Да не би да си спала с него? Вземи! Това ли искаш? – пита Белкис и хвърля по момичето пачки с пари.
Белкис нарежда на Зейнеп да остави сина ѝ и ѝ тика в ръцете плик с пари. Зейнеп демонстративно хвърля плика с пари в краката на Белкис.
-Малко ли са ти? – пита майката на Едже.
-Защо се държите така с мен? Вие дори не ме познавате! Дори един път не сте разговаряли с ме! Аз не заслужавам всичко това! – отвръща Зейнеп и тръгва да излиза, като отива да си взема телефона, който Белкис хвърли на дивана. През това време Белкис слага плика с пари в чантата ѝ.
Белкис брутално изхвърля Зейнеп през вратата на къщата си, като я бута и Зейнеп пада на плочките.
Момичето закъснява за час и пропуска важен изпит. Когато Едже ѝ се обажда, тя скрива от него какво е направила майка му.
Зейнеп не забелязва как Белкис подхвърли плик с пари в чантата ѝ.
Действието се пренася в парка, където Кузей видя Елиф и разпозна жената от снимката, тоест жената с която Суат се среща.
Кузей се приближава към Елиф и леля ѝ.
– Какво става тук? – пита Кузей. – Какво правиш с тази жена? – той посочва Йълдъз. – Ти ми каза, че не я познаваш и че не искаш да се замесваш в този случай. Коя сте вие?
Той премества погледа си към Йълдъз. – Какво искате от Елиф? Слушайте, не знам какво имате предвид, но стойте далеч от нея. Не я въвличайте в мръсните си игри.
– Стига толкова, господин Кузей! – възразява Елиф. – Тази жена е…
– Стига, госпожо Елиф! – прекъсва я рязко Йълдъз, който се стреми да защити племенницата си. – Аз не ви познавам, а и вие не ме познавате. Идете и кажете на госпожа Фирдевс, че нямам нищо общо със съпруга ѝ.
– Вие сте добър човек, вие сте добър адвокат – продължава Йълдъз. – Вие изслушахте моето положение и ме подкрепихте. Благодаря ви за това, но стига толкова. Кажете на госпожа Фирдевс, че между мен и съпруга ѝ няма нищо общо. Оставете ме на мира!
Йълдъз рязко се отдалечава.
– Ти каза, че не искаш да се месиш, но все пак следиш случая – казва Кузей на Елиф. – Елиф, не вярвай на тази жена. И двамата знаем какъв човек е Суат. Продължавам разследването за смъртта на служителя Мустафа Гюнешче. В този случай всичко сочи, че Суат има вина. Този човек е долен и опасен и може да те нарани. Не искам да се изправяш пред него.
– Ако някой трябва да се бори с него, това съм аз – добавя Кузей. – Остави ме да се справя с него. Ако Суат или някой друг те нарани, няма да си го простя.
Междувременно Йълдъз, обзет от силни емоции, припада и пада на една алея в парка.