winless
Яман намира Сехер и я връща в имението, решен да я накаже, превръщайки живота ѝ в кошмар. Погълнат от гнева си, той унищожава всички техни общи спомени, докато Сехер търпи мълчаливо, неспособна да му разкрие истината. Вижте какво ще се случи в епизод 432 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 13 декември 2024 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 432 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 13 декември 2024 по NOVA.
Яман намира Сехер и я връща в имението. Любовта му към Сехер се е превърнала в омраза.
Яман се заканва да превърне живота на Сехер в истински кошмар.
В изблик на ярост, Яман унищожава всички техни спомени, заличавайки последните следи от общото им минало.
Сехер търпи и страда, защото все още не може да каже истината на Яман.
Фикрет и Сехер се връщат от пазара. Когато стигат до вратата на къщата, Сехер се спира и се обръща към Фикрет с притеснение.
– Къде е Мелек? – пита тя, опитвайки се да прикрие тревогата в гласа си.
– Играе на улицата – отговаря той спокойно. – Ще оставя чантите вътре и ще отида да я повикам.
Фикрет отваря вратата, но в същия миг и двамата замръзват на място. Във всекидневната стои Яман – очите му блестят опасно, лицето му е изкривено от гняв.
– Как можа да ми причиниш това?! – крещи Яман с дрезгав, изпълнен с ярост глас на Сехер.
Фикрет пуска торбите на земята, опитва се да намери думи.
– Яман, чуй ме… – започва той с треперещ глас, но не успява да продължи.
Яман пристъпва напред с хищническа бързина, блъсва Фикрет на дивана и замахва с юмруци. Ударите са бързи, безмилостни, а Фикрет се опитва да се защити напразно. Сехер изпищява, но преди да успее да се намеси, Яман изважда пистолет и го насочва към главата на Фикрет.
– Недей да правиш това! Той не е виновен за нищо! – извиква Сехер, заставайки между тях. Очите ѝ са пълни със страх, но тя не отстъпва.
Яман я поглежда – с див, почти обезумял поглед.
– Тогава кой е виновен? Кажи ми! – крещи той и приближава цевта на пистолета си още по-близо до Фикрет.
– Бих те убил, но няма да оставя едно дете без баща – изсъсква той. – Сега ще взема тази жена и ще си тръгна оттук. А ти няма да мръднеш. Ако се опиташ да ни последваш, ще те убия. Няма да имам милост. Ясно ли е?
Фикрет не казва нищо, просто кима, смачкан от ситуацията.
– Хайде, върви! Тръгвай! – Яман хваща Сехер грубо за лакътя и я повлича към вратата.
Яман рязко спира колата в някаква пуста местност. Той излиза бързо и с гневен жест отваря вратата от страната на Сехер. Хваща я грубо за ръката и я дърпа навън. Сехер се олюлява, но преди да успее да намери опора, той я блъска силно на земята.
– Защо? – крещи Яман, а гласът му разцепва тишината наоколо. – Защо не ми показа истинското си лице?
Сехер го гледа уплашено.
– Защо така постъпи с мен? Защо унищожи всичко? Защо? Защо? – той не спира да крещи, а лицето му се изкривява от гняв.
Сехер остава безмълвна. Сълзите бавно започват да се стичат по лицето ѝ. Тя иска да каже нещо, но думите ѝ застават в гърлото ѝ.
– Ти със собствените си ръце изкопа гроб за мен! – продължава Яман, а гласът му звучи като ураган. – Гроб, в който искаше да ме погребеш жив! Но виждаш ли? Аз съм тук! Стоя пред теб! – той сочи към себе си, гневът му става все по-неудържим. – Всеки ден, прекаран с теб, беше наказание за мен. Но ти… ти заслужаваш истинското наказание! И ще го получиш! Ще платиш за всичко, което ми причини!
Сехер съсипана и уморена притваря очи, а след това поглежда Яман право в очите.
– Аз… аз… – започва тя, но думите ѝ са прекъснати.
– Замълчи! Ти даде обещание! Обещание на един умиращ човек! А след това какво направи? Ти му заби нож в гърба! Предаде не само мен. Ти предаде нас – крещи Яман, а ехото повтаря думите му. Яман пристъпва към нея, а очите му блестят опасно. – Ти предаде Юсуф! Невинното дете, което те обича. Но не. Юсуф няма да преживее това, което аз преживях. Няма да го позволя. Всеки ден мислех за това, което ми причини. Всеки ден обмислях твоето наказание. Но… – той спира за миг и я гледа с ледени очи – никакво наказание не е достатъчно за теб. Затова ще направя така, че през целия си живот да плащаш за грешките си – заканва се Яман, а Сехер тихо плаче.
Действието се пренася в имението.
Камерата ни въвежда в хола, където Зухал показва новата си рокля на Джанан. Тя я държи гордо пред себе си, докато обяснява с вълнение.
– Много е красива, нали? Ще я облека, когато най-накрая се оправя напълно – казва Зухал с усмивка, представяйки си момента.
– Наистина е хубава, но за съжаление няма да съм тук, за да те видя – отговаря Джанан. – Ще съм много, много далече.
Сладките им приказки внезапно са прекъснати. Вратата на къщата се отваря с трясък, а Яман влиза, дърпайки Сехер грубо за ръката. Лицето му е непроницаемо, а очите му – ледени и безмилостни.
Джанан и Зухал скачат като опарени, виждайки Сехер. Дженгер и Адалет притеснени също идват в хола.
Яман рязко пуска ръката на Сехер, сякаш докосването ѝ го отвращава, и я тласка напред. Тя се олюлява, но успява да се задържи на краката си.
– Мястото, на което ме излъга, оттук нататък ще бъде твоят затвор. Отсега нататък ще прекарваш всеки ден в болка, ще плащаш за всичко! Всеки ден ще се сблъскваш с подлостта и предателството си – заявява той с ледено спокойствие, което е още по-плашещо от гнева му. – Ще гледаш в очите, които те презират. Ще презираш дори себе си. Ще искаш да изчезнеш! Светлината на деня вече няма да съществува за теб – продължава той с безмилостен тон. – Няма да напуснеш тази къща! Ще останеш тук, закотвена място, от което няма да можеш да избягаш. Тази къща ще бъде твоят затвор! Това е твоето наказание!
Камерата ни показва първо Адалет и Дженгер, който са шокирани от грубото отношение на Яман към Сехер, а след това ни показва Джанан и Зухал, които доволни се усмихват.
Яман хвърля тежък поглед към всички в стаята.
– Отсега нататък тя ще бъде тук – заявява той хладнокръвно. – Не като господарка на имението, а като затворничка, която излежава присъдата си. Всички ще се отнасят с нея като с такава! Дженгер, Адалет, чухте ли? За нея няма милост!
Настъпва напрегната тишина. Никой не смее да каже дума, но очите на Адалет са пълни със сълзи, докато Дженгер стиска устни, за да прикрие несъгласието си.
Яман продължава:
– Този брак ще съществува само на хартия. Тази жена вече не означава нищо за мен. Никой няма да я вижда като моя съпруга. Тя ще остане тук само като леля на Юсуф. Но нито брат ми, нито Юсуф ще узнаят за това. За тях всичко ще бъде както преди. – Яман отново премества поглед към разплаканата си съпруга. –Това още не е свършило – Гласът му е като камшик, който удря безмилостно. – Хайде! – Яман хваща отново грубо Сехер за ръката. – Дженгер, донеси вещите! – нарежда той.
Яман взема от Дженгер двете найлонови торби за боклук, в които са вещите на Сехер: дрехи, снимки, писма и различни спомени, включително знака за безкрайност.
Сехер, плачейки, се изправя, а Яман рита вещите ѝ с грубо пренебрежение. Яман рита с крак вещите ѝ, а след това изважда запалка от джоба си.
– Аз ще те изхвърля от сърцето си! – крещи той, гласът му е остър като нож. – Останаха само тези вещи, които ми напомняха за теб. Но ти вече не съществуваш за мен! Разбра ли ме? Ти си нищожество! Ти не означаваш нищо за мен!
– Дори по гнева му се разбира колко много я обича – отбелязва Зухал.
– Ти сега за това ли мислиш? – срязва я Джанан. – Помисли как да се избавим от нея, как да я изгоним от имението завинаги!
– Нищо няма да остане от този момент, в който аз ти се доверих – продължава да крещи Яман и подпалва едно от любовните писма и го хвърля върху останалите вещи, които бързо биват обхванати от пламъци. Сехер, въпреки че изпитва ужасна болка, не се опитва да спре съпруга си с дума или жест. Сехер плачейки се свлича на колене и просто гледа как всичките ѝ спомени се превръщат в пепел.
С всеки миг, с всеки пламък, който поглъща страница след страница от любовта им, сърцето на Сехер потъва все по-дълбоко в мрака на отчаянието. Тя усеща, че с този огън изчезва не само тяхното минало, но и надеждата за бъдеще, в което тя и Яман отново ще са заедно.
Когато Яман я оставя сама в градината, тя изважда от нажежената клада прегорялия, почернял знак за безкрайност, който някога е представлявал обещанието за вечната им любов.
Яман ходи напред-назад нервно от другата страна на къщата, пред фонтана, а мислите му се въртят като вихър в главата. Гневът му кипи, лицето му е напрегнато..
„И плаче… – мисли си той с презрение. – Все едно тя не е виновна за всичко това. Все едно това я вълнува…“
Той стиска зъби, но мислите му са прекъснати от Джанан, която се появява внезапно пред него. Изражението ѝ е студено и сериозно.
– Сине, знам, че няма да ме послушаш, но все пак ще го кажа. Недей. Ще я виждаш всеки ден. Никога няма да забравиш това срамно предателство. Ще се разстройваш отново и отново. Струва ли си да наказваш тази змия по този начин?
– Тя не е единствената змия в тази къща. Стените на тази къща са свикнали с присъствието на отровни змии. Юсуф няма да преживее това, което ти направи с мен. Той няма да разбере какво означава да бъдеш изоставен!
Яман се обръща рязко към нея, очите му блестят от гняв.
– Тя не е единствената змия в тази къща – изрича той през зъби. – Стените на тази къща са свикнали с присъствието на отровни змии. Но Юсуф няма да преживее това, което ти направи с мен! Той няма да разбере какво означава да бъдеш изоставен!
Яман тръгва към имението с твърда крачка, оставяйки майка си зад себе си. Тя го поглежда замислено, а в очите ѝ проблясва твърдост.
– Ако не я отпратиш, сама ще намеря начин да се отърва от нея. Тя не може да остане тук! – прошепва си уверено Джанан.
В същото време в градината Сехер все още плаче, седнала на земята. Тя гледа как пламъците поглъщат всичките ѝ спомени, оставяйки след себе си само купчинка пепел. Дженгер приближава към нея, видимо притеснен.
– Хайде, ставайте, госпожо Сехер! – моли я той, опитвайки се да я утеши.
– Всичко запали, батко Дженгер… – прошепва тя през сълзи. – Всичко се превърна в пепел. Всичките ни спомени…
Тя отваря шепата си, където все още стиска обгорения знак за безкрайност – единствения спомен, който успя да спаси от огъня.
– Госпожо Сехер, ръката ви… – казва Дженгер, забелязвайки изгорената ѝ кожа.
– Не съм го забелязала – отвръща тя със странно спокойствие.
– Хайде, елате. Ще намажем с мехлем – настоява той, помагайки ѝ да стане от земята.
Тъкмо да влязат в къщата, когато на терасата излиза Зия. Щом вижда Сехер, лицето му светва от радост.
– Сехер! Сехер! – вика той, втурва се към нея и я прегръща силно. – Ти върна ли се? Кога дойде? Добре дошла!
Сехер изтрива една издайническа сълза и се усмихва тъжно.
– Как си, батко Зия? – пита тя с мек глас.
– Добре. А ти как си? – пита той, но усмивката му помръква, когато вижда колко тъжна е тя.
Камерата ни показва Чичек, която стои наблизо и изглежда доволна от завръщането на Сехер.
– Къде беше? – пита Зия отново. – Яман те намери и сега ти е ядосан?
– Не, батко Зия. Защо да ме търси? Нали виждаш, аз съм тук. Върнах се – отговаря тя тихо.
– Сехер, аз чух… – започва той . – Но съм уверен, че ти не би направила това! Не се разстройвай, всичко ще мине.
Сехер и Дженгер влизат в къщата, оставяйки Зия на терасата. Той вижда Чичек, която му се усмихва закачливо, и той ѝ отвръща с усмивка, преди Чичек да се прибере.
Полицейски служители сред който, Али, Дуйгу, Волкан и Фърат участват в операция срещу банда контрабандисти. следва престрелка. Волкан решава, че е време да се отърве от комисар Али и застава на страната на престъпниците и стреля по Али! Куршумът пронизва ръката на комисаря.
Раната на Али се оказва несериозна. Тя е само лека драскотина, но Дуйгу все пак обгражда комисаря с грижи, което прави добро впечатление на Султан.