winless
НАКРАТКО какво се случва в епизод 431 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 12 декември 2024 по NOVA.
Сехер, която тайно се връща в имението, без да иска оставя след себе си следа, която отвежда Яман до квартала, в който сега живее.
Дуйгу най-накрая признава чувствата си, но… пред грешния човек.
Сехер се крие в банята, притиснала ухо към вратата, опитвайки се да овладее треперенето си. От съседната стая ехти гневният глас на Яман, остър като нож:
– Ти си Яман Къръмлъ! Този, който винаги държи всичко под контрол. Но защо постоянно мислиш за нея? Защо усещаш аромата ѝ? Как може тази проклета любов да потиска гнева ти? Как можеш да копнееш за предател, който те е ранил толкова жестоко? Защо не можеш да я изтриеш от мислите си? Защо?
Очите на Сехер се замъгляват от сълзи, но неволна усмивка озарява лицето ѝ. Шепти тихо, почти без звук:
– Слава Богу, ти все още ме обичаш. Не си се отказал от мен.
Гневът на Яман обаче се разгаря като огън, неспособен да бъде угасен.
– Ще забравиш тази предателка, ще я изтръгнеш от сърцето си! Нямаш друг изход! – крещи той и с ярост разхвърля предмети из стаята.
Внезапно вратата на банята се отваря. Сехер замира, сърцето ѝ сякаш спира да бие. Яман стои на прага, готов да влезе, но телефонът му в спалнята започва да звъни пронизително. Той рязко се обръща и излиза, без да я забележи. Сехер въздъхва облекчено.
Яман вдига телефона с нервен тон:
– Кажи ми, Недим, намерихте ли я?
– Навсякъде проверихме около училището, но не я открихме – казва Недим.
– Как може да не я намерите? – Яман крещи, а гласът му вибрира от ярост. – Тя можеше да стигне до Юсуф! Ами ако аз не бях отишъл навреме? Какво щеше да се случи? Не искам извинения, Недим! Намерете я веднага!
Бесен затваря телефона и в гнева си рита една от разхвърляните кутии. В банята Сехер прикрива устата си с ръка, за да заглуши звука на дишането си. Тялото ѝ се стяга, усеща как гневът на Яман я обгръща като буря.
– Къде си, предателке? В кой ад си попаднала? – говори си Яман, а гласът му е толкова ужасен, че кара Сехер да потрепери. – Ще те намеря! Дори под земята да си, ще те намеря!
Яман отново усеща познатия аромат, стиска юмруци и се насочва към, подгонен от емоциите.
– Къде си ти, предателке?! – крещи той, сякаш очаква отговор.
Сехер е много притеснена, но знае, че трябва да действа. Леко отваря вратата на банята и внимателно наднича. Яман е на терасата, изгубен в гнева си. Това е шансът ѝ.
Секунда по-късно, тя се измъква от банята с безшумни стъпки, всяка нейна крачка е битка между страха и решимостта.
Тъкмо Сехер излиза, когато чува гласа на Юсуф, който разговаря с чичо си Зия в съседната стая. Тя спира, за да чуе, сърцето ѝ се свива от напрежение.
– Щяхме да яздим коне, но защо ме заболя коремът? – пита Юсуф.
– Не се притеснявай, важното е ти да си добре – отговаря – Чичо ти Яман пак ще ни заведе.
– Чичо Зия, аз знам защо ме боли коремът – казва Юсуф – Защото много ми липсва леля.
Думите му пронизват сърцето на Сехер като стрела. Сълзите ѝ започват да текат неконтролируемо, но тя прикрива устата си, за да не издаде присъствието си.
– Чичо Зия, много ме боли – оплаква се Юсуф и се свива на място, държейки се за корема.
– Сега ще отида да попитам чичо ти Яман какво лекарство да ти дам – казва Зия и тръгва към вратата.
Сехер, застинала от страх, бързо се скрива зад колоната, за да не бъде забелязана от Зия.
Точно когато се кани да се измъкне през вратата, Сехер спира. Вижда Джанан, която стои пред входа и говори по телефона. Гласът ѝ е тих, но думите са ясни:
– Скоро ще получа парите от Яман. Тогава ще заминем на почивка, която никога няма да свърши, мили мой. – Джанан говори с любовника си.
Сехер замръзва. Сърцето ѝ се свива от тревога. „Господи, помогни ми! Как ще се измъкна оттук?“ – мисли си тя. След минути тя отново поглежда през вратата. Джанан я няма, но забелязва охраната на портата на имението и уплашена се връща назад.
Неочаквано Дженгер, притеснен, слиза по стълбите и бързо се приближава към нея.
– Г-жо Сехер, притесних се за вас. Мислех, че г-н Яман ще ви открие – казва той, като се оглежда наоколо.
– Не успя! Сега се опитах да изляза, но първо Джанан беше отпред, а сега видях и охраната на портата – обяснява тя, гласът ѝ трепери от напрежение.
Дженгер излиза навън, повиква охраната и му дава задача, която да свърши в задния двор, далеч от входа на имението. След като се уверява, че районът е чист, се връща при Сехер.
– Хайде, сега е моментът!– казва Дженгер
Сехер бърза след него. Щом стигат до вратата, Сехер ми казва:
– Благодаря, батко Дженгер. Не знам как щях да се справя без вас.
Тя излиза и се отправя към пътя, тичайки към първото такси, което вижда. Но в бързината си не забелязва как шала ѝ пада на земята, оставяйки следа…
Малко след това Яман намира шала, взима го, помирисва го и стиска здраво. Яман е убеден, че това е шалът, който е подарил на Сехер преди време, и още повече се дразни от мисълта, че Сехер е намерила смелост да се приближи до къщата му. В ума му веднага се появява мисълта: „Тя се е върнала, за да отвлече Юсуф!“
Той нарежда на Недим да прегледа записите от камерите и да открие таксито, с което Сехер си е тръгнала.
-Къща по-къща ако трябва ще претърсвам, но непременно ще те открия! – бесен е Яман.
Сехер слиза от таксито, а в този момент телефонът ѝ звъни. Разпознава номера на Дженгер и бързо вдига, макар сърцето ѝ да се свива от тревога.
– Г-жо Сехер, когато вие излязохте, г-н Яман също излезе. Опитах се да го разсея, но не се получи. Има ли проблеми?
– Не, всичко е наред – отговаря тя, опитвайки се да звучи спокойно. – Аз след малко ще се прибера. Как е Юсуф? Притеснявам се за него.
– Извикахме лекар за малкия господин, но с него всичко е наред. Не се притеснявайте – успокоява я Дженгер. – Той вече е по-добре.
– Благодаря ти, батко Дженгер. До скоро!
Сехер затваря телефона, но тревогата не я напуска. Продължава по улицата, забелязвайки позната фигура, която се приближава. Това е Фикрет. Изражението му е напрегнато, а тонът му остър:
– Къде беше? Изпаднах в паника. Телефонът ти също не отговаряше. Да не си ходила в имението?
Сехер свежда поглед, неспособна да излъже. Мълчанието ѝ е достатъчен отговор. Фикрет поклаща глава с разочарование.
– Сехер, това е лудост! Как можа да рискуваш така? Какво щеше да стане, ако те бяха хванали? Хайде, да се разходим. Имаме какво да обсъдим.
В същото време, Яман пристига на мястото, където таксиметровият шофьор е оставил Сехер. В ръцете си държи шала ѝ като трофей или може би като болезнен спомен. Очите му оглеждат улиците и къщите наоколо, а в съзнанието му бушуват противоречиви мисли.
„Преди те търсех, за да те върна при мен. А сега… за да ти потърся сметка за това какво направи с мен.“
Яман обикаля квартала часове наред, всеки негов поглед внимателно търси следа. Докато оглежда къщите вижда – плюшено мече, оставено на перваза на прозорец. Той спира. Споменът за Мелек, дъщерята на Фикрет, се прокрадва в ума му. Усмихва се хладно, сякаш вече е намерил ключа към мистерията.
Изважда телефона си и изпраща местоположението на Недим, добавяйки твърдо нареждане:
– Нека ми докарат колата на този адрес. И побързайте!
Докато чака, Яман продължава да наблюдава къщите наоколо. Шалът на Сехер е все още в ръцете му, а сърцето му бие като барабан – марш от ярост и болка.
Дуйгу застава уверено пред леко открехнатата врата на архива в полицейския участък. Дланите ѝ са стиснати в юмруци, докато се опитва да събере смелост. Въздухът в коридора ѝ се струва тежък, но тя си поема дълбоко дъх. Вярва, че Али е вътре. Сърцето ѝ бие неистово, докато започва да говори с твърд, но леко треперещ от емоции глас:
– Комисар Али, моля ви, не отваряйте вратата. Изслушайте ме, без да казвате нито дума, защото това, което ще ви кажа, е много важно. Не излизайте! Защото не мога да го кажа в очите ви. Аз… толкова пъти се опитвах да ви кажа какво чувствам. Пробвах по различни начини, но реших, че най-доброто е да бъда директна. Аз… те обичам.
Последните думи излизат с усилие, но облекчение я залива веднага след тях. Затаила дъх, Дуйгу очаква някакъв отговор, но отвътре не се чува нищо. Тишината е оглушителна.
– Комисар Али? – пита тя с несигурен тон, опитвайки се да прикрие треперенето в гласа си.
В този момент познат глас прозвучава зад гърба ѝ, като мълния в тишината:
– Аз съм тук! Защо стоиш пред вратата?
Дуйгу се обръща рязко, очите ѝ разширени от шок. Али стои зад нея с объркано изражение. Умът ѝ замръзва, а единствената мисъл, която успява да проблесне, е: „Ако той е тук, тогава кой е вътре?“
Поглежда уплашено към вратата, която се отваря бавно. Отвътре излиза Волкан, който гледа смутено. Той е чул казаното от Дуйгу.
По-късно Дуйгу обяснява на Волкан какво става с нея, че не може да признае чувствата си пред Али.
Волкан се опитва да изглежда, че я разбира и ѝ дава съвет:
– Остави се на течението, Дуйгу. Не се насилвай. Вярвам, че ще дойде правилният момент и тогава думите ще излязат от само себе си. Понякога спонтанността е най-добрият съветник.
В душата си обаче Волкан крои други планове. Съветът му не е напълно искрен – той иска да спечели време. Докато Дуйгу се колебае, Волкан възнамерява да опита да спечели сърцето ѝ. Надеждата, че тя ще го види в различна светлина, като намери сестра ѝ Ясемин.
Дуйгу остава с чувство на благодарност към Волкан за подкрепата му, без да подозира за скритите му намерения.