Наследство – Епизод 430 (Ето какво ще видим)

Джанан и Зухал подслушват пред кабинета на Яман, който говори с Недим по телефона. Всяка дума, която чуват, разпалва любопитството им. Двете разбират, че Сехер е била близо до училището на Юсуф. Зухал хвърля напрегнат поглед към Джанан и ѝ прави знак да се върнат в стаята. Без да губят време, те се насочват към стаята на Зухал.

– Виж я ти тази селянка! – избухва Зухал, гневът ѝ кипи в гласа. – Тя е ходила до училището на Юсуф! Ами ако се беше срещнала с Яман? Минаха два месеца, Джанан! Защо той все още не я оставя на мира? Защо продължава да я търси?

– Как защо? За да си отмъсти – отвръща Джанан, опитвайки се успокои съучастничката си и да овладее ситуацията.

– Но зад този огън на отмъщението му се крие нещо повече! – настоява Зухал, като се изправя с рязко движение. – Яман още не се е отказал от любовта си към нея! Ако се срещнат отново, всичко ще се обърка. Трябва да направим всичко възможно да предотвратим това! Не можем да позволим Сехер да се върне в живота му.

Камерата преминава към Чичек, която, скрита зад вратата, слуша внимателно всяка дума. Очите ѝ се разширяват от шок при чутото.

– Минаха два месеца! – продължава Зухал. – Ако тя се върне и му разкрие истината… Ако му каже, че ти си причинила болестта му, че си я изнудила да напусне имението, че тя се е пожертвала само за да го спаси… Ще полудея!

Камерата отново показва Чичек, очевидно е, че не може да повярва на това, което чува.

– Успокой се – настоява Джанан. – Сехер няма да си върне Яман. Помисли! На кого мислиш, че ще повярва Яман? Мислиш ли, че ще се довери на някого, когото смята за предател? Дори да се опита да се защити, аз ще кажа, че лъже, че иска да се върне заради разкоша и богатството. А тя няма никакви доказателства. Яман дори няма да я изслуша!

– Но какво, ако…? – започва Зухал, но Джанан вдига ръка, за да я спре.

– Няма „ако“. Ти просто се съсредоточи върху целта си – завладей сърцето на Яман– казва Джанан и сменя темата: -Стига сме се мотаели с това – време е да отидем на шопинг. От Яман получих малко пари, идваш ли?

– Добра идея – отвръща Зухал, опитвайки се да овладее бурята от емоции в себе си. – Ще ми дойде добре, ще си избистря мислите.

– Добре, отивам да се приготвя – казва Джанан и излиза от стаята на Зухал.

След малко в стаята влиза Чичек, чието лице издава смесица от гняв и решителност. Тя е чула всичко, което Зухал и Джанан са обсъждали, и това я разтърсва до дъното на душата ѝ. Очите ѝ блестят от възмущение, а ръцете ѝ треперят.

– Чичек? Какво ти е? – пита Зухал, усещайки враждебния поглед на момичето.

– Вие сте тези, които са причинили всичко това! – изкрещява Чичек, като пристъпва към нея. – Как не съм го видяла досега? Какви хора сте вие? Как може една майка да стори такова нещо на собственото си дете? И въпреки това продължавате да твърдите, че Сехер е лоша! Вие сте лошите! Измамихте ме, изиграхте ме! Засрамете се!

– Не преминавай границата, Чичек! – предупреждава я Зухал със заплашителен тон. Тя хваща Чичек за брадичката и я приближава към лицето си. – Не смей повече да защитаваш тази змия, чуваш ли? Мислиш ли, че тя обича Яман повече от мен? Знаеш ли какво съм направила аз за него? А тя какво е направила? Тя си тръгна при първия проблем!

– Не, тя не го е напуснала! – отвръща Чичек с разтреперан глас, но с непоколебима решителност в очите си. – Вие я принудихте! С вашето изнудване, с вашите интриги! Но аз няма да мълча. Ще отида при г-н Яман и ще му кажа всичко!

– Стой! Къде мислиш, че отиваш? – Зухал се хвърля напред и брутално хвърля Чичек на леглото. Хваща я за врата с едната ръка, докато другата извива главата ѝ към вратата. – Ако се опиташ да кажеш нещо на Яман, кълна се, че ще излезеш мъртва през тази врата! – прошепва тя заплашително, като лицето ѝ се доближава опасно близо до нейното.Аз знам как да се отърва от теб, и ти също го знаеш – отвръща Зухал, като рязко отпуска хватката си.

– Не можеш да го направиш! – плаче Чичек, ужасена от думите ѝ. Страхът проличава във всеки жест на тялото ѝ. – Не можеш да ме върнеш при него!

– Със сигурност мога – казва Зухал със самодоволна усмивка. – Знаеш ли колко съм рискувала досега заради Яман? Коя си ти, че да мислиш, че ще се смиля над теб? Достатъчно е само да кажеш нещо на Яман или на когото и да било, и те предупреждавам – със собствените си ръце ще те предам на съпруга ти. И той те търси. Знаеш го, нали?

Изплашена, Чичек се съгласява да си държи езика зад зъбите.

В същото време Яман забелязва Юсуф, който седи тъжен на стълбите пред къщата.

– Юначе, проблеми ли имаш? – пита Яман, докато се приближава и сяда до него.

– Чичо, не ми се ядосвай, но… леля много ми липсва – казва Юсуф

– Аз не мога да ти се ядосам, юначе – отвръща Яман с мек тон, но в очите му проблясва болка. – Но ако ти си тъжен, и аз ще се разстроя. Хайде, отивай, кажи на чичо си Зия и се качете в колата.

– Къде ще ходим? – пита Юсуф

– Във фермата за коне – отвръща Яман с усмивка.

– Коне ли ще яздим? – оживява се Юсуф, а очите му светват.

Яман кимва.

– Добре, отивам да кажа на чичо – заявява Юсуф и се затичва към къщата.

Яман остава сам, вперил поглед в далечината. Мислите му се преплитат в буря от емоции. „Няма да позволя Юсуф да страда за теб, Сехер. Той ще те забрави!“, мисли Яман.

Неспособна да се справи с копнежа си по съпруга си и племенника си, Сехер решава да предприеме рискована стъпка. С треперещи ръце се приближава към оградата на имението. Изважда телефона си и набира номера на Дженгер.

– Батко Дженгер, повече не мога да търпя – казва тя със задавен глас. – Видях ги. Видях ги преди малко – Яман, Юсуф и Зия се качиха в колата. О, Боже, какво мъчение е това… Толкова много ми липсват! Още два дни… А аз не знам дали ще издържа!

– Госпожо Сехер, след десет минути бъдете пред вратата на имението – отвръща Дженгер.

– Но…

– Имайте ми доверие! След десет минути бъдете там. Ще се погрижа за всичко.

Дженгер изпраща Неслихан и Адалет да пазаруват, маха охраната пред имението и пуска Сехер в къщата, поемайки голям риск.

Сехер първо влиза в стаята на Юсуф. Погледът ѝ обхваща любимите му играчки и дрехи, които все още ухаят на него. Тя взима пуловера му, притиска го към гърдите си и затваря очи. Сълзите ѝ потичат безспирно, докато прошепва: „Моето малко слънце…“. След това бавно се отправя към стаята на Яман.

Тук времето сякаш спира, спомените я връхлитат. Всичко напомня за него… Сехер влиза в спалнята и вижда, че Яман не е оставил едно нещо, което да напомня за нея. Тя се приближава към леглото, взема жилетката на Яман и усеща как сърцето ѝ бие по-силно, вдъхва аромата му.

„Ако искаш ми се ядосвай, крещи, викай, но не се отказвай от любовта си към мен!“, моли се наум Сехер.

В този момент камерата ни показва колата на Яман, която се връща в имението. Яман, Зия и Юсуф се връщат вкъщи, защото Юсуф не се чувства добре. Дженгер иска да спре Яман да не се качва в стаята си, като му казва, че иска да обсъди нещо, но Яман му казва, че има болки и иска да си почине.

Яман тръгва за стаята си, но Дженгер го следва, като повишава глас, за да може Сехер да го чуе и скрие. Паникьосана, Сехер се втурва към банята и затваря вратата тихо, опитвайки се да овладее дишането си.

Яман влиза в спалнята, Сехер се е скрила, но уханието ѝ в спалнята привлича вниманието на Яман.

– Стаята мирише на нея – изрича той с гняв. – Разпростира се навсякъде! Какво е това? – Яман се обръща рязко към Дженгер. – Да не би да сте оставили нещо от нея? Казах ти да изхвърлиш всичко! Възглавници, завивки, дрехи… всичко!

Той се насочва към леглото, дърпа чаршафите и ги хвърля на пода с ярост.

– Не искам в живота ми да остане и най-малката частица от нея! – гласът му трепери от гняв, но в очите му проблясва болка, която не може да скрие.

– Добре, успокойте се – моли го Дженгер. – Аз ще се погрижа за всичко, което не е изхвърлено. Починете си малко във всекидневната.

– Искам да остана сам! – отсича Яман.

Яман няма намерение да напуска спалнята. В банята Сехер стои като замръзнала. Чува всяка дума, усеща всяка нотка в гласа му – гняв, болка и нещо по-дълбоко. Сърцето ѝ бие лудо, страхът я парализира, но копнежът ѝ за него я раздира.

Дуйгу все още не е в състояние да каже на Али какво изпитва към него.

Кара ѝ предлага да му напише писмо.