winless
Сехер обявява пред Яман, че всичко между тях е свършило, а той, обзет от гняв, я сравнява с Джанан, което я разтърсва дълбоко. Излизайки със сълзи на очи, Сехер се сблъсква с Джанан, която ѝ нарежда да нанесе последния удар на Яман. Вижте още какво ще се случи в епизод 425 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 5 декември 2024 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 426 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 5 декември 2024 по NOVA.
Сехер съобщава на Яман, че всичко между тях е приключило. Гневът на Яман избухва като вулкан – той я сравнява с Джанан и твърди, че по нищо не се различава от нея. Думите му пронизват Сехер дълбоко, но тя запазва мълчание. Излиза от стаята със сълзи на очи, неспособна да сдържи болката си.
По ирония на съдбата Сехер се сблъсква с Джанан. Тя ѝ нарежда да нанесе последния удар на Яман.
Междувременно Дуйгу признава, че обича Али.
Сехер съобщава на Яман, че всичко между тях е приключило. Гневът на Яман изригва като вулкан. Той започва да троши всичко в спалнята – лампи, вази, картини. Викът му отеква из цялото имение, изпълнен с болка и разочарование.
Зухал, която е с Джанан в хола, чуват шума и крещенето на Яман.
– Боже, какво ли става там горе? – възкликва Зухал с престорена тревога в гласа.
Неслихан, която влиза с поднос кафе, свива рамене:
– Не знам, но явно нещо не е наред.
Зухал поглежда Джанан със съмнение:
– Май се карат…
Джанан се усмихва лукаво, скривайки истинските си намерения:
– Защо все така се разстройват един друг? – преструва се тя на загрижена. После добавя, поглеждайки многозначително към Зухал и нарочно насочвайки думите си към Неслихан:
– Защо прави така Сехер, Яман не трябва да се ядосва.
Действието се връща при Яман, който излиза побеснял от спалнята и придърпвайки Сехер с двете си ръце, я пита, защо тя му е давала напразно обещания, защо го е накарал да повярва в нейната вярност и любов.
Сехер не казва нищо. Очите ѝ се пълнят със сълзи, които се стичат по бузите ѝ. Това мълчание само разпалва още повече яростта на Яман. Яман се ядосва още повече и започва да сравнява Сехер с майка си, като стига до извода, че между тях няма разлика, а дори са еднакви.
– Ти… – прошепва той през зъби, – ти не си по-различна от майка ми. Няма разлика между вас! Еднакви сте!
Думите му я пронизват, но тя остава безмълвна. Излиза от стаята, плачейки горчиво. По ирония на съдбата, на стълбите се сблъсква с Джанан, която я наблюдава с доволно изражение.
Джанан принуждава Сехер да нанесе последния удар на Яман.
– Какво още искаш? – прошепва Сехер, опитвайки се да запази самообладание. – Защо трябва за пореден път да нараня сина ти?
– Нищо още не е свършено. Стигнахме до най-важната част от плана. Ще се срещнеш с Фикрет и ще направиш така, че Яман да те види. Той ще те последва и ще види жена си – жената, която е издигнал над звездите – в прегръдките на друг мъж. Само тогава всичко между вас ще приключи окончателно!
Сехер трепва и прави опит да се противопостави:
– Това е жестоко! Той вече ме презира. Не е нужно да го съсипвам още повече.
Джанан се усмихва лукаво.
– Ако се откажеш от нашата договорка, аз ще направя същото. И тогава ще се видим… на погребението на Яман!– заявява тя.
Сехер я поглежда със пронизващ поглед:
– Ще бъдеш наказана за това, което правиш! Един ден ще си платиш за всичко! Вярвам с цялото си сърце, че ще видя този ден.
Джанан се навежда леко напред, гласът ѝ е почти шепот, изпълнен с предизвикателство:
– Постигнах всичко сам. Изкачих стената на трудностите. А сега ти продължавай, без да спираш. Направи това, което ти казах!
Сехер остава сама в коридора. Гърдите ѝ се стягат от болка и страх, но очите ѝ пламтят от решимост. Тя знае, че този ад трябва да приключи – но каква ще е цената?
Действието прескача Сехер седи в хола. Тя изчаква Неслихан да се появи наблизо, след което поставя телефона до ухото си и преструвайки се, че се обажда казва: – С него всичко е приключило. Говорих с Яман и му казах това. Не мога да остана повече тук. Идвам при теб, Фикрет. Скоро тръгвам. До скоро!
„Това е краят! Джанан ще получи това, което искаше, а Яман ще се излекува!“, уверява се тя наум, макар сърцето ѝ да се разкъсва от болка.
Неслихан чува целия разговор. Лицето ѝ пребледнява, а шокът е очевиден. Яман, който се намира на горния етаж, чува стъпките на Сехер и забелязва как тя бърза да напусне къщата. Спуска се долу, където заварва Неслихан. Погледът му е изпълнен с напрежение, а очите му търсят отговори.
– Къде отиде Сехер? – пита той, гласът му строг и нетърпящ възражения.
Неслихан отначало мълчи, но в очите ѝ Яман забелязва нещо, което го кара да се напрегне още повече – страх. Пристъпва към нея, тонът му става по-остър:
– Казвай! Какво знаеш?
Неслихан, уплашена, признава:
– Чух я. Говореше по телефона… Каза, че ще се срещне с…. С г-н Фикрет.
Яман не губи нито миг. Излиза бързо от къщата и подкарва колата си, следвайки инстинктите си. Знае, че трябва да я намери.
Яман я забелязва таксито и увеличава скоростта. Сехер дава знак на шофьора да тръгне, усещайки тежестта на погледа му дори от разстояние.
Междувременно приятелите от полицейския участък отиват на полигона за пейнтбол, за да помогнат на Ибрахим и Кара да се помирят.
Кара тръгва след Ибо и го моли да си отвори очите и ушите, да я изслуша и да разбере, че между тях не може да има нищо, ако той си мисли, че ще може да я промени. Кара го моли да помисли каква е била тя от самото начало, когато са се запознали и са работили заедно, и да разбере, че той не може да я промени, така че ако не може да живее с нея, такава каквато е, по-добре да си намери друга. Думите на Кара падат като бомба върху Ибрахим, който я оставя и поема към гората. Али забелязва състоянието на Ибо и отива при него. Али се опитва да го окуражи:
– Ако я обичаш истински, не трябва да позволяваш на каквото и да било да те спре, да ви раздели. Любовта не е само гладък път – тя е бойно поле, точно като този полигон.
Без да иска Дуйгу, която е наблизко чува разговора на Али с Ибо.
Дуйгу потъва в мислите си, въвлечена във вихъра на чувства и мисли, които дълго време е потискала в себе си. Кара я намира в това състояние. Тя сяда до нея на гумата и я пита:
– Добре ли си? – пита я Кара, като се приближава и сяда до нея.
Дуйгу не отговаря веднага. Кара забелязва пръските боя върху жилетката ѝ и се усмихва леко:
– Ударили са те! И то право в сърцето. Това ли те натъжи толкова?
Дуйгу въздиша тежко и поклаща глава.
– Не, Кара. Простреляха ме в сърцето много преди този ден.
Кара повдига вежди, а в погледа ѝ проблясва интерес.
– О, и кой е стрелецът?
Дуйгу спира за момент, сякаш се бори със себе си, но накрая думите излизат като шепот:
– Ти беше права през цялото време. Аз… обичам Али.
Кара я гледа с искрено изумление, но в очите ѝ се чете и лека усмивка – онази на човек, който вече е знаел истината.
– Е, значи сърцето ти е поразено от най-добрия стрелец на нашия отбор. Какво ще правиш сега? Ще се криеш ли още, или ще действаш?
Думите на Кара карат Дуйгу да се замисли още по-дълбоко.