Афектиран, Яман отива в градината, за да стреля с лък. Сехер идва при него и отскубва забитите стрели от мишената.
Яман е изключително объркан и не знае на кого да повярва. Сехер го упреква за начина, по който се държи, след което се оттегля.
Али, Дуйгу и малкото момиченце играят на криеница… Али и Дуйгу неволно докосват ръцете си, докато се заплюват.
Двамата започват да търсят малкото момиченце, което се е скрило и не се появява. Али и Дуйгу откриват малката разплакана, скрита в кашон.
Яман се връща в къщата и нарежда на майка си да тръгне с нея. Джанан го последват. Яман потегля с мръсна скорост.
Яман отвежда майка си в стария им дом – там, където тя е изоставила него, Зия и баща им. Яман се държи изключително грубо с Джанан, а тя се преструва, че здравословното ѝ състояние се влошава.
Яман вкарва насила Джанан в изоставената постройка и горчиво я упреква, че е унищожила както неговия, така и живота на Зия.
Джанан не спира да повтаря, че е била „принудена“ да изостави съпруга си и синовете си, за да „спаси живота им“.
Тя потвърждава думите на подставените си лица, разговаряли преди това с Яман.
Джанан се свлича безпомощна на земята, „обвинявайки се“, че е съсипала живота на синовете си.
Али и Дуйгу връщат малкото момиченце в квартала при майка му. Тя се затичва и я прегръща. Дуйгу наблюдава с умиление трогателната гледка.
Майката на момичето благодари на полицаите за това, че са върнали дъщеря ѝ.
Джанан нарочно прехапва езика си, за да ѝ потече кръв. Пред Яман тя се закашля, симулирайки, че получава кръвоизлив.
Яман подава кърпичка на майка си, за да изтрие кръвта си. Той подава ръка на Джанан, за да се изправи. Казва ѝ, че тръгват.
Яман се връща в имението на Къръмлъ заедно с Джанан. Зия хваща майка си под ръка и я отвежда в стаята ѝ. Джанан е сигурна, че Яман е паднал в капана ѝ.