Разтревожен от писъците на Зейнеп, която твърди, че майка ѝ се е върнала, Мурат се опитва да убеди момиченцето, че жената, която е видяла, не е тя, тъй като все още пътува.
Мелек не губи време и предлага на малката да я изведе в градината, за да потърсят майка ѝ.
Сюмбюл кани Рюстем в дома си и вика на Назлъ да приготви чай, но нея я няма. Тя се ядосва на Халит и се заканва да му го върне. Сюмбюл разбира, че парите също ги няма. Тя смята, че Назлъ ги е откраднала.
Хатидже намира Назлъ и я крие от всички. Жената обаче не смее да ѝ каже истината.
Зейнеп не спира да обикаля къщата и да търси майка си. Тя крещи, че е намерила майка си, и показва на баща си снимка на Джемре.
Сюмбюл праща Оя да търси Назлъ, но без успех.
Адил чува шум от стаята на Хатидже. Назлъ се появява и той смята, че е Джемре.
Назлъ му казва, че търси Хатидже, защото само тя знае къде е истинското ѝ семейство. Адил си спомня, че сестра му е имала близначки и е опозорила семейството, затова е накарал Хатидже да се отърве от тях. Джемре и Назлъ се оказват племенници на Адил и Хатидже.
Хатидже изпълнява заповедите му и ги предава на две семейства, без да предполага какво им е подготвила съдбата години по-късно.
След като преодолява първоначалния шок, Адил полудява от гняв и изхвърля племенницата си от къщата, наричайки я крадла.
Рюстем идва в дома на Сюмбюл и тя се чуди как да му обясни липсата на Назлъ.
Лекарката казва на Мурат, че сега Зейнеп има голяма нужда от него.
Мурат се чувства зле заради Зейнеп и Фуркан не смее да му даде писмото от Мелих.
Халит признава на Сюмбюл, че е пратил Назлъ да намери семейството си.
Хатидже разкрива на Адил, че Джемре е била негова племенница. Сега съдбата е пратила Назлъ в дома им. Адил обаче не иска да чува повече за нея.
Назлъ се скита из града, знаейки, че трябва да се върне в къщата си, съсипана от отхвърлянето, което преживя в дома на Аслан.